Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

QR кодоведе се използват за фишинг атаки и пробиване на сигурността

В момента ЕК подготвя нова наредба за мрежовата сигурност

Снимка: Добромир Видев

QR кодоведе също се използват за фишинг атаки и пробиване на сигурността на устройствата и системите. Това предупредиха от Европейската агенция за киберсигурност. В месеца на киберсигурността стана ясно, че ЕК ще включи нови сектори, които да бъдат обект на мрежовата сигурност.

Eфигения Леа, която отговаря за доклада на Европейската агенция по киберсигурност за опасностите в мрежата цитира данните, които посочват, че заради социалното дистанциране по време на пандемията QR кодовете са станали толкова популярни, че са станали и идеалната среда за злонамерена дейност. Тактика, която се наблюдавана, е QR кодът да бъде вграждан във фалшиви фишинг имейли, изпратени от големи европейски банки. При сканиране на кода потребителите се насочват към уебсайтове с реалистично изглеждащи страници. Също така QR кодът може да ви свърже с незащитена Wi-Fi мрежа, да ви изпрати в уебсайтове, където зловреден софтуер може да бъде изтеглен автоматично. Освен това публичните QR кодове също могат да причинят проблем, тъй като киберпрестъпниците могат да ги разменят, като заменят собствените си QR кодове с оригинални. Ифигения Леа обобщава:

"По отношение на имейлите се прилага социално инженерство. Видяхме, че страховете около Covid-19 се използват за кибератаки. Сега това важи за страховете около конфликта. Можем да кажем, че злосторниците не пропускат възможност да се възползват от световните събития. Във фишинг кампаниите се въвличат и пощенските услуги. Заради карантината и многото останали по домовете си, може да си представите. Злосторниците започнаха да използват QR кодовете при фишинг атаките. Знаете, в един такъв имейл, ако ползвате интернет адрес, по-лесно бихте забелязали, че има нещо нередно. С QR кодовете това не е така. И така самият код би ви навредил със сканирането му. Броят на фалшивите бизнес имейли също се е повишил. Атаките с цел събиране на данни са били насочени към пускането на медицински данни. Една от най- големите атаки беше миналата година насочена към Европейската медицинска агенция. Имаме пробиви и в сектора на здравеопазването. Миналата година наблюдавахме нарастване на опитите за кражба на самоличност и синтетичната идентичност. От изтеклите данни, откраднати при други пробиви на сигурността, злосторниците „създават“ нова идентичност - истински данни за социалния номер, но на друго име или дата на раждане. И последно видяхме как злосторниците се възползват от лошото поведение на потребителите на интернет. Като например да се ползват едни и същи пароли за личния и служебния профил. Или да имат близки пароли$.

Европейската агенция за киберсигурност още не е публикувала доклада си за 2022-ра година, но Ифигения Леа посочва, че заплахите в киберпространстото сега са обвързани повече с конфликта в Украйна.

"По отношение на киберпрестъпленията, миналата година бяха свързани с Covid-19. Тази година фишинг писмата са свързани с конфликта. Забелязваме също хакери, които работят в полза на други. Това означава, че хора с по-малко знания имат достъп до по-специализирани умения. Както и миналата година и тази имаме атаки по веригата на доставки. Имаше и няколко хибридни атаки. Конфликтът тази година промени значително ситуацията. Защото заплахите идваха от страна на действителни участници в конфликта. Кибератаките с искане на откуп остават главната заплаха за миналата и тази година. Тенденцията обаче се измести миналата година от двойното изнудване към по-сложна схема. Ремоут десктоп и фишинг атаките остават векторите, от които започват атаките за изнудване. Самите групи за изнудване са доста трудни за засичане. Те изчезват и се появяват под ново име. Малуеърът остава проблемен. В големите търговци засякохме увеличаване на уязвимостите. В писането на малуеъра имаше екзотичен език. За да попречи на инженерите да се борят с него. Искането на ранзъмуеъра се развива като бизнес модел. Използването на малуеър също".

Тя заяви, че тази година докладът отчита повишение на атаките тип „отказ от услуга“.

"Разновидност на изнудването отчитаме. Хакерите искат откуп, за да спрат с атаките тип „отказ от услуга“. И това даже е съпроводено с криптиране на данните и извличането им. А тип „отказ от услуга“ се използва, за да се окаже натиск върху пострадалия, за да плати откупа. Атаките тип „отказ от услуга“ се преместват от засягането на стационарни компютри към мобилни устройства и такива, свързани с „интернет на нещата“. Причината за това е, че те са и по-уязвими на атаки".

На целия този фон специалистите от България обясняват, че е добре да има законодателство, което да регулира правилата за мрежовата сигурност.  Вихрен Славчев, директор в технологична компания в областта на сигурността припомня, че в момента ЕК подготвя нова наредба за мрежовата сигурност – т.нар. от специалистите НИС 2. И в нея вече са включени сектори като възобновяеми източници, здравеопазването, водоснабдяването, отпадните води.

"Виждаме колко важно става да следим сигурността на възобновяемите източници. Друго много важно звено това е здравеопазването. До момента никой не отричаше, че болниците и лечебните заведения са обект с особено значение, но в момента тази наредба се опитва да въведе изисквания за компаниите, които извършват клинични проучвания, компаниите, които  произвеждат базови фармацефтични материали - колко те ще бъдат важни за науката и света като цяло".
 
Любомир Тулев, експерт по информационна сигурност, предупреждава, че въвеждането на регулация, ще увеличи не само изискванията към фирмите да си проверяват системите. Но ще отвори своеобразна ниша в пазара за търсенето на компании, които разбират от това.

"Регулацията след себе си налага да бъдат направени съответни инвестиции. Компаниите, които произвеждат софтуер и хардуер ще бъдат задължени да правят такива проверки за сигурността на продуктите преди да бъдат пуснати на пазара. Не малко компании в момента по света правят това без да има регулация. Водещите европейски и американски компании го правят и без да има регулация. Те искат да защитят продукта си и да защитят своите потребители. Сега това трябва да се фокусира и върху другите компании, които не го правеха, но искат да продават на европейския пазар. Всички производители на софтуер ще трябва да интегрират процес по тестване на компонентите".

Наскоро Министерството на иновациите и растежа обяви, че ще има от 3000 и 20 000 лева безвъзмездна финансова помощ за малки и средни компании, които искат да повишат киберсигурността си. А Петър Кирков, директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерството на електронното управление обясни.

"Единият от проблемите е, че повишавайки тези изисквания компаниите трябва да направят финансови разходи. Много добре разбираме нуждата от финансиране на киберсигурност. Паралелно с регулацията в Европа текат процеси по осигуряване на финансиране".

Повече можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Атанас Зафиров

Атанас Зафиров бе избран за председател на БСП

Временният председател на БСП Атанас Зафиров бе избран за лидер на партията. Зафиров и Гуцанов на балотаж след вота за председател на БСП Зафиров победи на балотажа Борислав Гуцанов. До балотажа се стигна, след като преди обед общо седем души се впуснаха в битката за партиен лидер от първоначалните общо 17.  След проведен първи тур на избор..

публикувано на 16.02.25 в 18:24

"Млади фолклорни таланти" с галаконцерт на сцената на Първо студио на БНР

Под съпровода на камерната инструментална група при Оркестъра за народна музика на БНР над 200 деца пяха на сцената на Първо студио на БНР в 24-тия галаконцерт на конкурса "Млади фолклорни таланти" на предаването "Рано в неделя" по програма "Хоризонт". Те бяха дошли от всички краища на страната. Над 200 деца на галаконцерта "Млади фолклорни таланти"..

публикувано на 16.02.25 в 18:17
Оот ляво надясно: вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

БТА отбелязва 127 години от първия си бюлетин

Българската телеграфна агенция отбелязва 127 години от своя първи бюлетин с новини. Бяха представени нов новинарски център, читалня и нов шрифт ЛИК, създаден специално за Българската телеграфна агенция от Националната художествена академия. Генералният директор на БНР Милен Митев пожела на колегите от БТА смелост и сили да продължават това, което правят..

публикувано на 16.02.25 в 18:10
Протест на пътя Кюстендил - Ябълково, където след сблъсък с безконтролно пуснати коне загина 18-годишна девойка, архив.

Обезопасяването на пътя Кюстендил-Ябълково с мрежа, спираща животни - над 500 хил. лв.

Над половин милион лева ще струва монтирането на 3 километра обезопасяваща мрежа от двете страни на пътя Кюстендил - с. Ябълково срещу пуснати безконтролно животни, които стават причина за катастрофи. На тази отсечката в края на миналата година при удар със стадо коне загина 18-годишно момиче. Около половин километър от мрежата вече са поставени...

публикувано на 16.02.25 в 17:30
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, вдясно в центъра, във временния щаб на службите за спешна помощ, създаден във връзка със земетресенията в района на гръцкия вулканичен остров Санторини, 7 февруари 2025 г.

Гръцкият премиер за трусовете на Санторини: Безпрецедентни, трудно е да се предвиди как ще продължат

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис написа в профила си във Фейсбук, че постоянните трусове в района на Санторини са "безпрецедентни". Мицотакис се позова на мнението на сеизмолози и посочи, че е трудно да се предвиди как ще продължат трусовете. "Те следят положението минута по минута и оценяват данните ден след ден", отбеляза той. Гръцкият..

публикувано на 16.02.25 в 17:00

40 000 нелегални никотинови вейпове са задържани на Митниците от началото на годината

40 000 нелегални никотинови вейп устройства са задържали митничарите само за месец и половина от началото на годината. 25 000 нелегални вейпа са задържани при проверки на Митница - София, като количеството е сравнимо със задържаното праз цялата минала година. Това са ненаркотични вейпове , но проблемът е, че не отговарят на изискванията на..

публикувано на 16.02.25 в 16:33

Жълт код за валежи в 13 области, студ

През нощта срещу 17 февруари валежите ще обхванат цялата страна и ще продължат и през деня, сочи прогнозата на НИМХ. С продължаващото застудяване в повечето райони ще вали сняг, в Югоизточна България - дъжд. Ще се образува и ще се задържи снежна покривка, най-много в Централна Северна и в Източна България, където и валежите ще бъдат..

публикувано на 16.02.25 в 16:14