Българският език в повечето случаи не е водещият сред децата, които са родени или израсли в чужбина. Посещавайки местно училище, те предпочитат да говорят помежду си на езика, на който учат, дори и да са братя и сестри, дори и вкъщи с родителите си да говорят на български. Запазването на езика в такива случаи зависи предимно от волята на родителите да жертват свободния си уикенд и да водят децата на българско неделно училище именно с идеята да не загубят връзка с родината. Тук идва и ролята на учителите, които не само трябва да успеят да ги убедят, че си струва да учат в почивния си ден, а и да привлекат интереса им към езика, историята и литературата на държава, която за тях е далечна и недостатъчно позната.
„От няколко години Министерството на образованието, съвместно със Софийския университет дават възможност българските деца, ученици в неделните училища в чужбина да се явяват на изпит за ниво на владеене на българския език към Департамента по езиково обучение на СУ. В много от случаите учителите са и преводачи, защото децата не разбират какво четат и не могат да пишат на кирилица. Следващият етап е по-лесният, веднъж запалили искрата в тях, учителите се стараят да я поддържат, но това вече става и с усилията на самите деца. Някой от тях след години се връщат в България, а други избират да продължат да учат и живеят далеч от нея. И в двата случая обаче фактът, че говорят и пишат добре на български е предимство", каза директорката на българското неделно училище в Барселона “Св. Свети Кирил и Методий“ Стоянка Колева.
За "Хоризонт" тя допълни:
„От няколко години Министерството на образованието, съвместно със Софийския университет дават възможност българските деца, ученици в неделните училища в чужбина да се явяват на изпит за ниво на владеене на българския език към Департамента по езиково обучение на Софийския университет и тази оценка, която те получават след явяването си на изпита е вписана в документ, който има безсрочна валидност. Нашето желание е тази оценка да бъде вписана и в документите, които получават българчетата тук в местните училища“.
Желанието е да се впише оценката в испанските дипломи и по този начин децата да станат по-конкурентноспособни на западния пазар, доказвайки, че знаят още един официален език на ЕС.
„Освен това с тази оценка, която е вписана в официалния документ евентуално при връщане в България тя се признава и като балообразуваща оценка за кандидатстване в някои университети по определени специалности в България. Това също е много важно, защото движението, мобилността на децата никога не може да се предвиди. По различни причини биха се върнали в България и тази оценка може да им послужи вместо кандидатстудентска оценка по български език“.
Идеята не е нова, тя вече е реализирана в някои щати на Америка, където учителите са били тези, които са инициирали признаването ѝ от местните власти. За да се случи обаче трябва изричното съгласие на регионалното правителство на Каталуния, както и на останалите местни власти във всичките автономни общности.
Стоянка Колева заяви:
„Отправихме искания и получихме увещания и уверения от Генералния консул в Барселона, че ще ни бъде съдействано да организираме такава среща в департамента по образование в Generalita на Каталуния, за да изложим нашите искания, нашите мотиви и да видим дали ще можем да постигнем нещо такова и тук“.
Докато това стане възможно родители, учители и деца заедно ще продължат да полагат усилия да запазят българския език, култура и самосъзнание далеч от пределите на България. Петте неделни училища в Каталуния и Арагон ще честват заедно на ротационен принцип Деня на народните будители, традиция, чието начало бе положено тази година и ще се надяват към тях да се присъединят и други български неделни училища.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
„Донорството е любов“ - това послание отправя гостът на „Любими празнични истории“ - Милена Златкова. Познавате я като част от екипа на "Тройка на разсъмване" по радио Витоша. Може би сте чували и за каузата й да запознава хората с възможностите да дарят частица от себе си за създаването на нов живот. Тя е сред създателите на..
На 1 януари България и Румъния станаха пълноправни членове на Шенгенското споразумение. Двете държави влязоха в ЕС още през 2007 година, но до 2023 г. не бяха приемани в шенгенската зона на европейските страни, премахнали граничния контрол помежду си. С премахването на граничната бариера между България и Румъния настъпиха промени както за..
Битките по време на Средновековието по българските земи са били не просто въпрос на чест и оцеляване, а и на преминал през вековете героизъм, който предизвиква възхищение и до днес. Част от този военен блясък може да се види в изложбата "Хроники от стомана", открита на 11 декември в Национален археологически институт с музей при Българската..
Бившият футболист на "Левски" и на ЦСКА Божидар Искренов разказа живота си във футбола в книга . "Дъщеря ми настоя, че е станало време за това, а иначе идеята е стара", разказа бившият национал, известен с прозвищата Гибона и Радостта на народа, който в последните години живее в САЩ, където кара такси, и в Канада, където продава..
Наскоро във Враца отвори врати първата по рода си у нас кафе-книжарница с кауза . Там има над 20 хиляди заглавия - както нови, така и антикварни книги. От тяхната продажба и от поръчките на топли напитки се събират средства в подкрепа на деца и младежи с редки генетични и онкологични заболявания . Необикновената книжарница работи и за други..
" Базиликата е като звездното небе в лятна нощ : оставате пленени от нейния блясък и великолепие. Рискува обаче да бъде ням свидетел на "безкрайната красота", ако интелектът не е обогатен със знания, а поривът на сърцето не е подхранен от духовен опит ", казва кардинал Мауро Гамбети , архиерей на базиликата и викарий на папата за..
Ник Борисов се занимава с шоколатиерство от 12-годишен. Сега е на 14. Натрупал е вече почти тригодишен опит в изработването на шоколадови скулптури. Всичко, което знае за шоколада, дължи на шеф Ради Стамболов . От него е научил най-напред как да прави шоколадови бонбони. В момента учи графичен дизайн и смята, че това ще му помогне в..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..
" По скоро няма да има правителство ", изказа мнението си пред БНР журналистът Лъчезар Лисицов от Клуб Z. За него крайъгълният камък е Пеевски ...