"Шенген трябва да се върне към първоначалната си идея, а не да се превръща в инструмент за управление на миграцията", категорично заяви в интервю за предаването "Събота 150" на БНР д-р Мелита Хумел-Шунич, австрийски миграционен експерт, дългогодишен бивш говорител на Върховния комисариат на ООН за бежанците.
"Първоначално Шенгенското споразумение нямаше нищо общо с миграционната политика. Това беше споразумение за сигурност, за охрана и контрол на външните граници. Сега обаче отново има граничен контрол между Шенгенски държави, защото всички затварят границите си, за да държат нелегалните мигранти далеч", казва д-р Мелита Хумел-Шунич.
За очакваната нова вълна бежанци от Украйна тя коментира:
"Всеки европеец разбира защо бягат украинците. Войната е близо до нас. Но когато пристигат хора от далечни страни, където също има конфликти - от Еритрея, Северен Ирак или дори Сирия - готовността на европейците да ги приемат е много по-малка.
ЕС задейства Директивата за временна закрила, която предвижда бягащите от войната в Украйна автоматично да получат правата на бежанци. Тази Директива е резултат от опита ни от времето на югославските войни. Бягащите от война хора не преминават през обичайната тежка процедура и получават веднага, макар и временна закрила.
За останалите случаи по проверка и евентуално предоставяне на убежище европейските институции не са добре подготвени".
Вицепрезидентът на Европейската комисия Маргаритис Схинас, който в комисията отговаря за миграцията, алармира наскоро, че тази година през Средиземно море са регистрирани 90 хиляди нелегални мигранти или 50 процента повече в сравнение с миналата година. Същото важи и за така наречения "Балкански маршрут". И припомни, че вече две години отлежава решението, според него - пакет от мерки в така наречения миграционен пакт. Има и нови предложения. Това ли е решението, д-р Шунич?
"Запознах се с предложенията и бих казала, че това не е пакет от мерки, а по-скоро пакетче. В него страните-членки се разделят на желаещи да приемат бежанци и нежелаещи, които за сметка на това да отговарят за връщането на онези мигранти, които нямат право на закрила. Практиката обаче показа, че това не работи. Връщането в страните по произход не функционира.
Затова мисля, че трябва съвършено друг подход. Според мен процедурата по проверка и предоставяне или отказ на статут трябва да се извършва още на външната граница на ЕС. Пристигащите трябва да се настаняват в приемни центрове, където да се извършва бърза процедура не според националното законодателство на съответната държава, а според европейско законодателство.
Ето конкретен пример. В момента Гърция провежда процедурата според гръцките закони. Но Гърция не е в състояние да подържа толкова голям брой служители, които да поемат огромния миграционен натиск към Европа.
Ако обаче в Гърция има европейски приемателен център, в който работят служители от всички страни-членки на ЕС и които могат да разглеждат и решават молбите за закрила според европейско законодателство, тогава процесът ще е много по-бърз. Освен това ще решим и друг ключов проблем - ще разделим бежанците от икономическите мигранти, които в момента преминават през едни и същи тежки процедури".
Въпросът е - кой ще провежда процедурата - страните по външната граница като България, или служители на нова институция на ЕС?
"Моето предложение включва както национални, така и европейски служители. Условието е да има обща европейска процедура, за да се избегне натоварването на държавите, които са на външната граница на съюза. И в момента по външната граница работят смесени екипи, но те са неефективни, защото например в Гърция процедурата е според гръцкото законодателство и се води на гръцки език".
Ще има съпротива, нали знаете?
"Съпротива има и сега, никой не е доволен от сегашното положение. Опазването на външната граница в смисъл „пиле да не прехвръкне“, се превърна в рефлекс, който според мен ни води към задънена улица. Като европейска гражданка не искам да живея оградена от бодлива тел.
Външната граница на ЕС е по-дълга от Екватора! Чисто технически е невъзможно да се оградим така, че пиле да не може да прехвръкне. Продължаваме да се въртим в затворен кръг. Мине не мине месец и в Европа започваме да се караме за миграцията. Едни и същи хора повтарят едни и същи тези, и не нищо не се променя".
Как може да се организира смесената миграция, т.е. разделянето между трудовата миграция и бежанския поток от хора, търсещи убежище, д-р Шунич?
"И сега в ЕС напълно легално пристигат трудови мигранти. Всички страни-членки имат програми за привличане на граждани от трети страни за работа в различни сектори - медицина, земеделие и т.н. Но не те са проблемът, а нелегално пристигащите икономически мигранти. Тези хора се опитват да останат в Европа, като се стремят да получат статут на бежанци.
Две трети от тях нямат право на закрила и получават отказ. Тези хора всъщност не искат нищо друго, освен да работят в Европа. Те не искат бежански статут. Така че трябва да направим процедурата по проверка и предоставяне на статут по-бърза, така че още при влизане в Европа да се знае дали даден човек има право на закрила или не, и ако не - дали трудовият пазар има нужда от него като работна ръка. В противен случай хората с отхвърлени молби за статут ще продължат нелегално да се придвижват из Европа. Това е проблем както за ЕС, така и за самите хора".
Тези, които не са нито бежанци, нито гастарбайтери, ако позволите този термин, трябва да бъдат върнати в страните, от които произхождат. Някои европейски държави вече са сключили споразумения за връщане. Вие настоявате за споразумения на ниво ЕС. Не предпочитат ли обаче страните, от които в Европа пристигат нелегални мигранти, двустранни споразумения, за да си издействат някакви предимства?
"Точно това е проблемът. От една страна всички страни-членки обвиняват Брюксел, че няма напредък в изработването на обща миграционна политика. А в същото време не са съгласни да преотстъпят права на ЕС. Едва ли отделните страни-членки имат по-голяма тежест от ЕС в преговори със страните, от които идват най-много мигранти. ЕС има повече лостове, може да наложи ограничения в търговията, визовата политика и т.н.
Да не забравяме и един друг ефект - дидактическия. Какво става сега - ако един млад мъж например от Судан реши да дойде в Европа, трябва да плати огромна сума на каналджиите в Либия. След дълги перипетии и много пари успява да стигне до Европа. Започва мъчителна процедура за убежище, която продължава години. И накрая го връщат обратно, защото няма право на закрила.
Ако обаче процедурата е по-бърза и този млад мъж бъде върнат не след години, а след няколко месеца, за останалите в Судан, които обмислят да тръгнат към Европа, това ще има възпиращ ефект. Защото ще е ясно, че е безсмислено да изхарчат огромни суми и да рискуват живота си при нелегалното преминаване на Средиземно море или сухопътната граница".
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.Повече от 800 милиона европейци в 47 държави отбелязват Европейския ден на езиците на 26 септември. На този ден се честват 225-те уникални езика, които се говорят в Европа. Експерти лингвисти посочват, че наличието на такъв празник е важно, защото промотира уникалната култура и диалога. Нарастващите когнитивни способности, контактът между..
В програмата за последния работен ден на депутатите преди началото на изборната кампания са дебати по първото четене на четири законопроекта за промени в Закона за закрила на детето. Очаква се и обсъждане на президентското вето върху Закона за адвокатурата, свързано с така наречения особен представител.
До днес партиите и коалициите могат да правят промени в кандидатските листи, съгласно сроковете в хронограмата на Централната избирателна комисия, припомня БТА. При отказ за регистрация или при обявяване на недействителност на регистрацията на кандидат, партията или коалицията, която го е предложила, може да предложи за регистриране друг..
Съединените щати, Европейският съюз, Великобритания и други страни призоваха за незабавно временно примирие в Ливан на фона на задълбочаващия се конфликт между Израел и шиитската организация "Хизбула". Подготвеното от Съединените щати и Франция предложение, подкрепено от коалиция от съюзници, предвижда незабавно прекратяване на сраженията в..
В рамките на общия дебат на общото събрание на ООН министърът на външните работи Иван Кондов участва в среща на Г-20, организирана от настоящото бразилско председателство на формата. В изказването си Кондов подчерта, че поддържането на правилата, от които зависи международният ред е една от ключовите задачи, а форуми като Г-20 имат важен принос в това..
Враца отново ще бъде книжен град. Предстоящият литературен фестивал в града ще бъде открит тази вечер и ще продължи до събота. Шестото му издание отново ще предложи срещи с популярни писатели и книжен базар. Ще се състои и семинар, посветен на четенето, в който ще участват библиотекари и учители. Ще има и работилница по калиграфия. Фестивалът..
Масова спортна проява за деца и родители под надслов "Открий своя спорт" предстои в Плевен. В нея ще се включат 30 спортни клуба от 18 вида спорт - баскетбол, карате, бокс, борба, шахмат, футбол, волейбол, плуване, лека атлетика, спортна акробатика, тенис на корт и други. От 18.00 часа в Градската градина всички желаещи могат да участват в..
Красимир Георгиев, управител на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България, обаче защити противоположната гледна точка в ефира на БНР...
"Доган говори. Въпросът е защо сега говори." Това заяви в интервю за БНР адвокат Велислав Величков от инициативата "Правосъдие за всеки" относно..
Промените в Закона за адвокатурата противоречат на правото на ЕС . Това заяви пред БНР Александър Кашъмов, директор на Програма достъп до..