Когато се наливаха основите - как се строяваше стоманата

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• ''Новини с добавена стойност'' с Г-н Балев в предаването ''Политически НЕкоректно''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Светът е футбол, но аз не съм от тоя свят, от другий свят съм аз, както са казали пияният Буковски и емоционалният бастун Крачолов-Яворов.

Те са много нежни поети и съвсем точно са ми изразили чувствата - не съм от тоя футболен свят, сърце не ми дава да съзерцавам коя да е футболна драма.

С което не бих посмял да отрека грандиозната същност на това събитие. Аз виждам милионите човешки същества, устремили взори към зелената трева. Знам, че млади мъже с превъзходни тактико-технически показатели тичат по шорти и дават всичко от себе си за славата на своите народи.

Спортните състезания са заместител на войната и даже навремето гърците спирали временно военните действия, за да могат атлетите и гимнастиците да премерят сили извън бойното поле. Даже младият Платон имал големи успехи в гимнастиката, преди да издигне философията на толкова високо ниво.

И днес по същия начин младите мъже се съревновават по стадионите, без да се избиват, което е, разбира се, много добра алтернатива на човекоунищожението.

А най-голямата държава в света не участва на световното първенство по футбол, защото е заета с истинска пълномащабна война, не с полуфабрикати като някакво си вегетарианско ритане на топка.

Все пак и тая работа с футбола не минава съвсем без човешки жертви.

Домакините на първенството като съвестни строители са се постарали да вградят в спортните съоръжения и новите си хотели хиляди трупове на работници. За да е здрав градежът, трябва да се вгради някоя и друга скъпа жертва, както се пее в народните песни.

Но не примерно песента за Илия, дето градил килия - той градил килията, па дошла Ирина и взели да се закачат и уважават. Тая песен е много популярна сред кьор-кютуците, именно заради уважението.

Но с тия закачки и уважения г-н Илия от песента сигурно е направил някоя много калпава килия, като ремонта на жълтите павета, а не като големите и прекрасни постройки в Катар.

В Катар строителният процес е протекъл по другата рецепта - когато се наливат основите, да не се забравят и жертвоприношенията, както се пее в другия вид народни песни за строителство.

В песента за майстор Манол, знаете, той зазидал жена си, за да не му се разваля конструкцията. Нещо подобно са направили и катарците, само че не с жените си, а с хиляди работници, които са намерили смъртта си при убийствените условия на труд в тяхната малка, но изключително богата държава.

Така е то. На Фандъкова ремонтите затова са така компромисни откъм качество, защото нашата кметица има жалостиво сърце и заравя в строежите си само колосални средства, но не и хомо сапиенси.

Големите строителни проекти гълтат и човешки жертви, няма как. Петър Велики например постоянно воювал, но и постоянно строял разни работи. И не само криви павета, ами големи яки крепости. Някой си летописец от онуй време казва, че строежите на Петър Велики били “бездна”. Примерно на Азовско море строил една крепост, която за нула време глътнала 30 000 жертви, а само след няколко години трябвало да я разруши по условията на мирен договор с турците, понеже го опердашили някъде из Молдова. А за строежа на любимия му Петербург никой даже и не броял труповете - както не са ги броили и китайците, строейки Великата стена; както и на египетските фараони не им свидел разходът на човешки материал за пирамидите.

***

Строителите на съвременната демокрация у нас пък ще връщат гласуването с малки глинени плочки, както се е практикувало в Люлката на демокрацията антична Атина.

Гърците, освен че правели войни и олимпиади, от време на време гласували с викане, ръкомахане и глинени плочки. С тия плочки остракирали гражданите, достойни за изпъждане от Атина.

Тези глинени плочки се наричали “остракизо” - и с тях гонели разни политици, които са им омръзнали. Като се съберат толкова и толкова глинени плочки за дадения бастун - айде, господине, заминавай си за Банкя, иначе много те уважаваме.

Депутатите от ГЕРБ приблизително така постъпиха с лидера си - той публично ги наръча да не бързат с Изборния кодекс, не била Хартиената коалиция най-важното в тоя момент, а и машините за гласуване били не по-лоши от глинените плочки.

А депутатите от ГЕРБ направиха точно обратното - забързаха се презглава да оправят проблемите на Хартиената коалиция.

Това означава, че или депутатите остракират лидера си и го жертват, за да е здрав градежът на демокрацията; или пък той публично ги наръчва едно, а тихичко им прошушва да направят точно обратното.

Градили демокрация катили,

на пътя-кръстопътя я градили.

Отгоре иде лидерът бастун

и вика на партийния катун:

хей, слушайте какво ви шумуша

и да не се изпращаме в кауша!