Михаел Фауленд: Еврозоната има много позитиви за икономическата и финансовата стабилност

От 1 януари догодина Хърватия ще стане 20-ата държава членка на еврозоната. Загреб започна процеса по присъединяване към единната европейска валута малко след България, но се присъедини към т.нар. "чакалня" заедно с нас през юли 2020 г.

В специално интервю за "Събота 150" вицегуверньорът на Хърватската централна банка Михаел Фауленд разказа за предизвикателствата пред приемането на еврото, ползите и рисковете от членството във валутния съюз.

"За нас това е огромно постижение. Надявам се, че нашите български приятели ще успеят да направят същото една година след нас. Както знаете, цялата икономическа ситуация, в която влизаме в еврозоната, изобщо не е лесна. Постковид кризата и конфликтът в Украйна изстреляха инфлацията на исторически високи нива във всички държави. Тази постановка на събитията изобщо не е хубава, но виждаме сигнали за стабилизация. Надяваме се, че това е временен феномен, който в някакъв момент ще приключи".

Фауленд изрази увереност, че с добри и смислени политики хората няма да почувстват твърде голям стрес. Разбира се, тази година с енергийната и продоволствената криза жизненият стандарт леко се е понижил. Ако погледнете исторически, ще установите, че това не е твърде голяма намеса спрямо подобренията, които вече има в стандарта на живот. В Хърватия се надяваме, че още догодина ще усетим подобрение спрямо тази година, последната преди въвеждането на еврото. 

• България ще се поучи от опита на Хърватия за влизане в еврозоната

• Какви са нагласите в Хърватия преди приемането на еврото?

• В Хърватия вече изписват цените и в евро

Какво ще се случи със задлъжнялостта в контекста на покачващите се лихви – първо в останалите страни от еврозоната и второ в Хърватия. Вие влизате във валутния съюз с намаляващ дълг, но все пак над изискванията по договора от Маастрихт?

Права сте, нивата на задлъжнялостта ни са над критериите от Маастрихт. Тази година очакваме дългът да спадне малко под 70 процента спрямо брутния вътрешен продукт. Миналата година започна с ниво от 78 на сто, а по време на пандемията достигнахме до 85-86 процента. Намаляването на дълговите равнища е много силно, което се дължи донякъде и на икономическото представяне. Нашият брутен вътрешен продукт расте, миналата година с около 13 процента, а тази очакваме ръстът да бъде около 6 на сто. Все пак в някои страни от еврозоната вероятно ще видим техническа рецесия. В Хърватия очакваме позитивен растеж, макар и доста под нивата, на които сме свикнали и които наблюдавахме тази година.

Лихвените равнища, които споменахте, са в основата на политиката на Европейската централна банка. Процесът е съвсем естествен, защото това е начинът, по който централните банки стабилизират инфлационните очаквания. Покачването им е от ключово значение, за да се ограничи търсенето в икономиката, което може да бъде стабилизиращата котва по отношение на инфлационните очаквания. Също така това е пътят към връщането към стабилни инфлационни нива от около два процента. Няма как това да се случи догодина, но е важно ясно да виждаме пътя в тази посока.

Към Хърватия бе проявена известна гъвкавост по отношение на дълговия критерий по Маастрихт. Можем ли в България да очакваме подобен подход за инфлацията, като се има предвид, че тя ще остане висока навсякъде догодина?

Не бих казал, че беше проявена гъвкавост по отношение на дълговия критерий по Маастрихт. В него се казва, че дългът не трябва да бъде по-висок от 60 процента от брутния вътрешен продукт или в случай на низходящ икономически тренд, правилото позволява по-висок дълг, стига тенденцията да е намаляваща. В нашия случай дългът намалява със 7-8 процентни пункта годишно. Нека го кажа ясно: не е проявена гъвкавост към нас. Освен това има обща клауза за дерогация, която бе въведена заради ковид. Тя казва, че фискалните правила могат временно да не се спазват, защото е по-важно да се запази заетостта, но трябва да пазим и здравето на хората.

На практика правителствата бяха поканени да харчат пари. 2020-та беше годината, в която хърватският държавен дълг се покачи, както в много други държави. 2021-ва тази клауза вече действаше, заради което фискалните критерии не бяха проверявани толкова стриктно. Но, дори и да бяха проверявани по-стриктно, ние пак щяхме да ги покрием. Казано по друг начин, гъвкавост имаше, но не се наложи да се възползваме от нея.

Ако България се нуждае от малко гъвкавост за инфлацията, бихме ли могли да я получим догодина? Траекторията е надолу, но все пак несигурността тежи върху всяка прогноза.

Трудно ми е да отговоря. Доколкото си спомням, няма случай на проявена гъвкавост за инфлацията през последните 15 – 20 години, откакто следя конвергентните доклади. По-добре е да се придържате към критерия и да се опитате да го изпълните.

Започнахме разговора с икономическите трудности, през които преминаваме. Много хора в България, вярвам и в Хърватия, се питат – сега ли е моментът за присъединяване към еврозоната?

Това е въпрос, който в Хърватия си задаваме, не бих казал всеки ден, но доста често, особено в този момент на исторически висока инфлация. Това, което винаги си казваме, че именно в тези кризисни времена е истински късмет да се присъединим към еврозоната и да се скрием под чадъра на много по-силна парична зона.

Какво се случва с лихвите в страните, които са решили да не поемат още по пътя на еврото – Унгария, Полша, Чехия? В техния случай лихвите за домакинствата и за бизнеса достигнаха до 6, 7, 8 и дори в някои случаи 10 процента. В Хърватия те са около три, може би под четири на сто. В еврозоната говорим за около три процента. От началото на годината и в Хърватия има покачване на лихвите, но аз бих го определил като много малко и изцяло в синхрон с еврозоната. Това е много важно предимство, което една държава може да има в толкова трудна среда – за икономиката като цяло, за гражданите и за правителството.

Хората обаче се питат – защо с нашите пари трябва да спасяваме страни като Италия и Гърция?

Гърция продължава да черпи позитиви от членството в еврозоната. Вижте каква част от държавния й дълг се финансира от Европейския стабилизационен механизъм – близо 100 процента от брутния вътрешен продукт. Този дълг се револвира със срочност от 30 години при лихвени проценти под едно на сто. Имате индиректен паричен трансфер от еврозоната към гръцката икономика. Това е осезаемо. Еврозоната си е на мястото. Необходимо е обаче да има солидарност. Не бих казал, че това е въпрос, поне за хърватското общество, защото от една страна в еврозоната имаме много позитиви, а от друга – помагаме на други държави, ако изпаднат в нужда. Струва ми се, че тази солидарност е в основата на еврозоната като цяло.

В Хърватия помните много трудни икономически времена и за много от хърватите куната е символ на независимостта и на новите по-добри времена. С какви аргументи ги убеждавате да се откажат от националната валута, която толкова обичат и да я заменят с общоевропейската?

Ще бъда много откровен с вас. Хората обичат, харесват куната, но ако погледнете в коя валута спестяват, в коя валута са срочните им депозити, ще видите че това е еврото. Едната страна на монетата е мнението на хората на улицата. Разбира се, всички обичат куната. Но другата страна на монетата е валутата, в която спестяват. Или казано по друг начин – в какво вярват в дългосрочен план. За съжаление, Хърватия исторически е преживяла няколко епизода на хиперинфлация, основно във времената на бивша Югославия. Именно тогава хърватите изгубиха вяра в националната валута и това е видно от ниското ниво на спестявания в нея. Ето защо промяната, която ще се случи, е толкова позитивна.

Вече коментирахме въпроса с инфлацията, която може да се окаже проблем пред България за влизането в еврозоната. Каква е вашата прогноза? Ще успеем ли ние?

Надявам се да успеете и ви пожелавам успех. Във всеки процес има рискове. Така беше и в Хърватия. Най-големият риск, който виждам за България, е спазването на всички критерии по договора от Маастрихт. Единият от тях – и вие го знаете много добре, е инфлацията, която в момента е много рисков критерий, защото има големи разлики между държавите. Не помня данните наизуст, но в някои страни говорим за 5-6 процента, а в други – за 20. Не знам какви са стойностите у вас. Ние сме малко над средното за еврозоната, което е около 10 процента. При нас стойностите са между 12 и 13 на сто. Когато бяхме оценявани обаче, инфлацията беше под съответния показател. Много се надявам и България да успее да сведе инфлацията си до исканото ниво.