Владимир Зарев: Объркани в свободата - най-голямото противоречие, в което човек може би живее

"Объркани в свободата е може би най-голямото противоречие, в което може да живее човек". 

Това сподели пред БНР писателят Владимир Зарев за новия си роман със заглавие "Объркани в свободата". 

Романът се състои от две привидно независими и несрещащи се сюжетни линии. Първата е за съвременността, втората ни връща в Средновековието.

"В първата става дума за ковида, който промени живота на много хора. Опитвам се да разгледам психологическите механизми, които повлияха върху всички нас. Ковид и войната са едно непрекъснато насилие. Насилие на страха, на неизвестността. На несвободата - на задължителното равенство, което е форма на посредственост. Тази посредственост изтощи хората. Тъй като свободата е форма на различие, а ни беше отнето различието, собствената ни същност. Това предизвика огромни психологически проблеми у хората. Във втората сюжетна линия действието се развива в Средновековието, главен герой е един монах, исихаст. Исихазмът е едно величествено духовно учение в Средновековието. Той е монах, дал обет да не говори с други хора". 

В интервю на Даниела Големинова за предаването "12+3" писателят каза, че тези два сюжета са обединени от проблемите, които той се опитва да разчете във всеки негов роман – копнежа за власт, проблема за свободата, за истината, за вярата.

"Вярата се постига по два начина. Човешката вяра се постига по естествен начин или чрез познанието. Има хора, които вярват така, както дишат. Вярват, защото умеят да вярват. Те са спасени и никакво зло не може да ги постигне. Познанието е подвижно, то непрекъснато се усъвършенства и развива. Познанието понякога е форма на незнание. Затова в романа имам една важна фраза – познанието е може би най-усмихнатото лице на Сатаната. Познанието е част от злато, към което се стремим, за да прогледнем. Затова и Бог гони Адам и Ева от Рая".

Владимир Зарев разкри, че по време на писането на романа е срещнал трудност и тя се изразява в… незнанието. Като християнин той е вярвал, че знае много за християнството, но християнската философия се оказала нещо сложно.

"Бог непрекъснато нараства в този разказ. Нараства по умен, деликатен начин. Това незнание беше трудно. Второто нещо беше да намеря общото между двете, непресичащи се на пръв поглед две сюжетни линии. Проблемът за свободата".

Авторът търси и отговор на въпроса – дали истинската свобода е тази, когато човек се откаже от свободата си.

"По времето на ковид бяхме принудени в името на здравето да се откажем доброволно от собствената си свобода. Това е проблемът и на исихазма, и на самия Бог. Това, което е накарало човек да потърси Бог, е незнанието да си обясни какво е безкрайността, какво е вечността. Може би Бог е всичко необяснимо в нашия живот".

Може би днес истината е най-добрата и величествена форма на справедливостта, допълни Зарев.