За какво мечтае армията ни?

Дронове от САЩ или Турция и антидрон системи за танкове, летища и бойни машини. Това промени войната в Украйна в търсенето на нова техника за армията. Специалисти казват, че за следващите 10 години ще трябват близо 15 милиарда лева. Най-ниската цена за най-високото качество пък гони служебното ръководство на Министерството на отбраната. Програмата е до 2026-а да се купи военна техника за около 6,6 милиарда лева. За какво мечтае армията, извън проектите за нови изтребители? 

Във време на война Министерството на отбраната реши да подкара по някакъв начин основните си приоритетни проекти. И макар тази година да завърши без доставката на нова техника, поне излязоха плановете за замяна на старата. Поредните обещани и наследени от предишния редовен кабинет. Около 6,6 милиарда лв. е стойността на плановете. С известни уговорки. 10-те проекта трябва да бъдат изпълнени до 2026 година. Или поне да бъдат започнати тогава и приключени до 2032-ра. Разпределени в групи, в зависимост от броя милиони, които трябва да бъдат дадени. И с уговорката, че пари ще се търсят и по програми на НАТО и ЕС, и от заеми, и от Бюджета. 

Един от големите проекти, който беше спрян през 2021 година, е проектът за модернизация на Сухопътните войски. Доставката беше спряна, защото предложенията на класиралите се две фирми надвишаваха определените от парламента милиард и 200 милиона лева. По проекта новото ръководство ще наследи от служебния кабинет изпратени до 17 фирми искания за предоставяне на информация. А след анализа на отговорите, редовният кабинет ще решава за изпращането на искане за оферта. Наскоро служебният министър на отбраната Димитър Стоянов каза, че предпочели подхода за директно договаряне с фирма, защото анализ показал, че държавните такси при договорката правителство – правителство вдигали цената с 30% в определени случаи: 

"90 бойни машини и 60 специални. Това, което се прави първо е проучване на пазара. Второто, от което сме се водили е необходимостта от колкото се може по-ниска цена на най-висококачествена машина, която да получим. За разлика от предния проект, който беше подготвен, грубо казано, да сглобим една машина като ЛЕГО-конструктор, сега се ориентираме към вече произведени на пазара. Тоест, има готовност директно да се вземе от пазара нещо, да бъде купено – това е по-бързият начин. Направили сме такова проучване. Интересували сме се. Видели сме. Първият договор се провали най-вече заради индустриалното сътрудничество, като цената надхвърли доста тази, която беше прогнозната. И тя идва точно от индустриалното сътрудничество. Има смисъл това, което го правим, защото година и половина не беше пипнат проект. Не беше пипнат проект. Каква е причината? Защо е забавен? Аз няма да коментирам. Всеки един от Вас може да си отговори. Дали искаме индустриално сътрудничество или не, е стъпило на база цена, търсейки най-ниска възможна цена, пак казвам, на машина, която има високо качество като готов продукт на пазара. И второто, което сме търсили, естествено е бърза доставка. Сухопътните войски са изостанали страшно много в модернизацията".

С проекта за модернизацията на сухопътните войски са свързани и решенията за придобиване на 155-милиметрови гаубици. По проекта се готви искане за информация, което трябва да мине през Съвета по отбрана, за се стигне до искане за информация от конкретни фирми-производителки. Служебният военен министър Дмитър Стоянов обясни:

"Включва придобиване на 155-милиметрови гаубици, оптимизирана система за управление на огъня, боеприпаси, оборудване за поддръжка, проверка, ремонт и обучение за използване и поддръжка. Има такива производители, има и в Израел, има и във Франция, има и в Словакия, има и в Полша, те взеха от Южна Корея лиценз и произвеждат и там. Поръчките на Полша, говорил съм и с полския министър на отбраната на Полша, и информацията, която пристигна от Словакия е, че има достатъчно много заявки, за да могат да ни обърнат сериозно внимание към този момент. Но в рамките на 3 години може да ни бъде доставено исканото количество. Засега, имат намерения определени фирми, да ни предоставят индустриално сътрудничество, което ще позволи да покрием нашите нужди, а и не само нашите нужди. Това е прекалено начална информация, все още, в този проект. Някои от фирмите предлагат плащане такова, каквото ние искаме. Тоест, през 2026-та по-малко, в другите години повече. Това е въпрос на преговори. Ние можем да го искаме от тях и да бъде едно от решаващите условия при избора на конкретна фирма".

Проектът за гаубиците е разчетен за 100 - 500 милиона лева, което означава, че парламентът също ще трябва да се произнесе окончателно. През Народното събрание ще трябва да мине и проектът за изграждане на система за противовъздушна отбрана на механизирана бригада. И той е в графата между 100 и 500 милиона лева. А целта му е да осигури постигане на способности за търсене, откриване, съпровождане, опознаване и унищожаване на въздушни платформи през нощта и деня. България има зенитно-ракетни комплекси, но не разполагала с апаратурата и затова не могат да се използват, обясни Димитър Стоянов. Заради войната в Украйна обаче проектът за противовъздушната отбрана може да стане част от европейската инициатива за съвместно придобиване на комплекса за противовъздушна отбрана. На европейско ниво процесът е на много ранен етап, обясни доскоро служебният министър на обраната Димитър Стоянов. Затова има варианти и за продължаването му като самостоятелен.

"Това е един нов инструмент, който тепърва започва да се прилага. До момента такова съвместно придобиване от Европейския съюз на въоръжение не беше предвидено и не беше използвано. Това, което се предлага от Управляващия комитет, водеща страна Германия, е условието комплексите, които се придобиват, да бъдат произвеждани в Европа, няма значение дали са с произход САЩ, Израел или друга държава, извън Европейския съюз, но да има трансфер на производство. България би желала да участва в този процес на производство. Тепърва предстои уточняването с водещата страна Германия по съвместното придобиване за зенитно-ракетни комплекса, в трите диапазона – малък, среден и далечен обсег. Има работна група за създаване на обществени поръчки. Основното внимание в момента е съсредоточено в посока придобиване на боеприпаси и е ясно защо. Ако забележим, че има прекалено изоставане, нищо чудно да тръгнем и сами в определена посока. Поне конкретно за ниво бригада. Логично е да вземем един тип, тоест един производител и е ясно защо. Относно придобиването – то не носи никакви задължителни финансови ангажименти. България може да се откаже във всеки един момент, когато пожелае".

Свързан с проекта за бойните машини е и проектът за комуникационно оборудване. Но той е изведен от бойните машини, защото засяга и танковете Т 72, както и корабите на ВМФ. Един от скъпите проекти е този за дроновете. Движи се в границите от 500 до 999 милиона лева. Че към проекта има интерес стана ясно от срещите на български експерти с представители на производителя на турските дронове "Байрактар". И едно изтекло само през турските медии съобщение, че по време на посещението си в Турция президентът Румен Радев също се е срещал с ръководството на фирмата. България пък говорила по темата и със САЩ. Но за сега Димитър Стоянов обясни:

"Този проект не е нов. Той от много време се мисли за него. Още през 2014 година имаше концепция по какъв начин да бъде преоборудвано летището в Безмер за използване на такива самолети. Тоест, да се използват от там самолети, които могат да нанасят и удари, съответно и да предоставят необходимата информация. Проектът е в начален етап. Има подготвени материали. Извършено е проучване на пазара. Ясно са дефинирани кои са фирмите, които могат да работят в тази посока. Определено има смисъл от този проект".

Използването на дроновете е сред поуките от войната в Украйна. Не само защото още в първите дни на конфликта украинците ползваха турските дронове. А руснаците – иранските за атаки. Но и заради това, че поуките от войната показват коренно различен начин на използване на въоръжението. Военната академия в София и военното ни разузнаване вече са направили анализ за новите тактики, при водене на войната в Украйна и в Нагорни Карабах. Затова дори и за новите машини на пехотата вече се "работи в посока" да се сложи антидрон система. Която ще бъде сложена вероятно и на танковете, че дори и на летищата. Вече имало и няколко презентации по темата. До края на годината ще бъде изпратено запитване за оферти до договора за доставка на 3D радари за армията. Офертата ще получат американски и европейски фирми, каза Димитър Стоянов, сред които е и "Локхийд Мартин". Проектът за радарите е свързан и с идването на новите изтребители Ф-16. Бюджетът за радарите е между 100 и 500 милиона лева. Е, тука служебният министър на отбраната Димитър Стоянов не беше много оптимистичен, че една трета от нуждите на армията с радари ще бъде покрита с горната граница от 500 милиона лева. Но:

"Необходимо е да се отчита, все пак, динамиката на пазара, защото виждате какво се получава. Пазарът в момента е затрупан от договори".

Политическа цена новият министър на отбраната ще трябва да търси и за двете нови, но втора ръка дизел-електрически подводници. България говори с Италия от година. Но към момента няма напредък. Явно заради цената, която е в диапазона 100 – 500 милиона лева. Ако има оферта с необходима цена, страната ни вероятно ще мине на варианта за директно възлагане. Едно от сигурните неща тук е, че заради свитите финанси, Военноморските ни сили ще трябва да избират – или две подводници или два нови кораба. И подводници, и кораби не е финансово възможно и това вече са го чули в Съвета по отбрана. Иначе Военноморските ни сили вече строят дата кораба, за които има противокорабно, противозенитно и торпедно въоръжение. Малка компенсация ВМС получават и с това, че приоритет стават придобиването на мобилни пускови установки за противокорабни ракети, боеприпаси, транспортно зареждаща машина, автоматизирана система за управление на огъня, система за командване и управление, допълнително оборудване, резервни части и инструменти, обучение. Това, разбира се, стана и заради войната в Украйна, и заради заложените цели на НАТО от последната среща в Мадрид, Испания.

"Ние считаме, че трябва да разполагаме с такива мобилни и нестационарни, които да могат да повишат способностите на българските Военноморски сили. Още повече, че България е уязвима по отношение на десантна операция, а ние нямаме кой знае колко средства за противодесантна операция. Тоест, да въздействаме на противника. Това е другият проект, който считам, че е приоритетен и трябва да мине по-напред в изпълнението, въпреки, че той е заложен на един по-късен етап като плащания, а и реализация. По този проект тепърва започва да се работи", каза Стоянов.

Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов е поредният политически ръководител на армията, който признава, че винаги в проектите се гони най-ниската цена. За най-високото качество. Затова прави уговорката, че програмата за модернизация на армията до 2026-а е отворена за финансиране. И за актуализиране. Но както и да го смятат и парламент, и правителство, винаги става въпрос за пари, за отпускането на които може би войната в Украйна е достатъчно силен аргумент.

"Ако трябваше да задоволим всички нужди, ние трябваше да покрием над 180 способности. Както виждате, тук сме се ограничили максимално. Тоест, тръгваме да решаваме обратната задача – имаме толкова финансови средства, дайте да си осигурим най-необходимите способности.

В рамките на 2% от БВП да включим максимално възможни проекти, които да покриват една част от способностите, които трябва да притежаваме.

Финансовото ограничение с 2% от БВП и прогнозите как ще се развива държавата ни дават основание да считаме, че това можем да заложим като проекти и да ги осигурим финансово. Тук е и нашето виждане да получим помощ от Парламента в това отношение. Включително и от Министерския съвет имаме разбиране, но определено невнасянето на нов бюджет ни ограничава финансовите средства и може в един момент да се окаже, че наистина нямаме финансови средства да реализираме така заложените програми по тези заложени проекти.

В бюджета на Министерство на отбраната влизат и финансовите средства за пенсии. Това вдига процента, но не носи никакви способности на Българската армия. А проектобюджетът, който беше заложен, там бяха значително над 200 милиона лева за пенсии от бюджета на Министерство на отбраната, лично аз не виждам каква способност носи. Тези пари могат да бъдат, съответно, ако бъдат вкарани в бюджета, да бъдат реализирани за проектите".

• Какво ѝ трябва на българската армия, когато Русия води война срещу Украйна?