Мигел Ортео Иглесиас: Проектът за обща валута между Аржентина и Бразилия няма да доведе до реален резултат

Въпреки това пояснение експертите остават скептични към идеята.

В интервю за "Събота 150" испанският икономист Мигел Ортео Иглесиас видя повече политическа заявка, отколкото реално начало на толкова мащабен финансов и икономически проект. Пред Марта Младенова анализаторът от Кралския институт за международни и стратегически изследвания Elcano посочи, че за да бъде успешен подобен проект, трябва да има много силно политическо и фискално сътрудничество - като между страните от еврозоната. Иглесиас припомни и историческите примери, от които може да се почерпи опит за бъдещето на идеята, анонсирана в Буенос Айрес.

"Както знаете, това е стара идея на Кейнс, която той представя при преговорите за финансовата система в Бретън Уудс след края на Втората световна война. Кейнс, който е участвал в тях, предлага създаването на банкор – името идва от френските думи за банка и злато (banque or). Идеята е да се създаде разчетна единица за търговия между държавите, чрез която страните не е било необходимо да се отказват от собствената си валута, но търговията е трябвало да бъде по-стабилна заради общата единица. Желанието на Кейнс е било да има международен орган, който да отговаря за това и да има възможност за наказания за онези държави, които имат твърде голям търговски дефицит или излишък – т.е. изнасят или внасят твърде много.

В Европа също много дълго време имахме разчетна единица, създадена в края на 70-те. Наричаше се екю – европейска валутна единица (ECU, съкратено от European Currency Unit). Въпреки това подобна идея никога не е проработила, защото е необходима много добра координация между централните банки на държавите, обединени в тази разчетна единица, за да се стабилизират обменните курсове на националните валути. Ако курсовете са твърде колебливи и се стигне до обезценяване на валута, подобна единна разчетна единица е напълно безсмислена именно заради колебанията в курса на валутите.

Именно заради това идеята на Аржентина и Бразилия за обща разчетна единица предизвика толкова скептицизъм. Докато няма много добра координация между централните банки, тя едва ли ще е работеща. Ако Аржентина девалвира валутата си, а тя го прави твърде често, Бразилия винаги ще трябва да й помага да се стабилизира. Не съм убеден дали бразилците ще са много доволни от подобен развой".

Няма как експертите и в двете държави да не са наясно с това, но все пак предложението бе обявено и то на много високо ниво. Това по-скоро политическо послание ли е или опит наистина да има по-сериозна икономическа и финансова интеграция между двете държави?

Знаете ли, идеите за парични съюзи и координация съществуват от векове. Те са комбинация от политика, финанси и търговия. Тук акцентът е най-вече върху търговията, която няма как да избяга от финансовите въпроси. Различните държави имат свои собствени валути, които от своя страна се различават в стойността си. Ако тя е твърде колеблива, търговията страда, защото предприемачите и компаниите могат да се окажат уязвими при работата си с партньори от други държави. Така стоят нещата от гледна точка на търговията и финансите, но не можем да избягаме и от политиката.

Особено сега трябва да вземем предвид политическата ситуация в Аржентина и Бразилия. В Бразилия на власт се върна Лула. Левите лидери винаги имат за цел да бъдат по-малко зависими от американския долар. В същото време има стремеж към интеграция между двете държави, например в организацията "Меркосур", а след това защо не и в целия континент. Тази амбиция винаги е съществувала, бих казал дори от векове.

Тъй като наблюдаваме много сериозно геополитическо противопоставяне по оста изток – запад, налагането на търговски мита и санкции, къде е по-вероятно да потърсят партньорство чрез създаването на обща разчетна единица?

В настоящия контекст, от едната страна са Съединените щати и Европа, които налагат санкции, но също така са водещи сили във финансите. От друга страна трябва да вземем под внимание все по-засилващото се влияние на Китай, особено в Латинска Америка и Южна Америка като цяло. Страните от континента искат да бъдат по-изолирани, защото така няма да пострадат толкова при евентуален шок от цената на долара. Първо беше финансовата криза, след това дойдоха количествените улеснения от Федералния резерв. Те доведоха до твърде много ликвидност, бразилският реал стана твърде скъп спрямо долара. Това доведе до проблеми. Държавите просто искат да се изолират от тези спадове и поскъпвания, които за техните икономики са шокови.

Има го и моментът, че колкото по-обединени са, толкова по-силно ще се чува гласът им на международната сцена. Латинска Америка, въпреки че има много голямо население, не е основен играч в международната политика. Влиянието й може да бъде много по-голямо и възможност за постигането на това е по-силната интеграция между държавите на континента. Създаването на обща разчетна единица може да се разглежда като стъпка или поне като воля за първа стъпка в тази посока.

Обърнахте внимание на нарастващото влияние на Китай и желанието да се намали влиянието на долара – т.е. на политиката на Съединените щати, но къде се позиционират спрямо Русия?

По инерция се смята, че щом има леви правителства, те биха били по-отворени към партньорство с Китай и не толкова твърди спрямо Русия, дори да подхождат с известна симпатия към Русия. Според мен страните от южната част от света не искат да вземат страна. Тук, на Запада, и особено в Съединените щати го има това възприятие – или сте с нас, или сте против нас или ако не сте с нас – т.е. със Запада, вземата страната на Китай и Русия. Струва ми се, че в южните държави възприятието към света е съвсем различно. Те искат да правят бизнес с всички.

Но бруталната руска война в Украйна наистина променя геополитическата сцена. По този въпрос е трудно да не се вземе страна.

Това е нашата интерпретация на събитията. От тяхна гледна точка това е война в Европа и Европа трябва да се справи с нея. Те не искат да вземат страна.

Само че останалата част от света също следи какви решения вземат страните от Южна Америка. Първите реакции на експертите за обявеното парично сътрудничество бяха изключително негативни. Колко е вероятно изобщо да се стигне до обща разчетна единица между Бразилия и Аржентина?

Скептичен съм. Струва ми се, че това беше политическа заявка. На техническо ниво не знам доколко има споразумение между Аржентина и Бразилия. Дори да се стигне до основаването на такава синтетична обща разчетна единица, това ще бъде само символично. Вече дадох примера с екю в Европа. Истинската разчетна единица, котвата, която всички гледаха, когато ставаше дума за лихви и за парична политика, беше германската марка. Екюто просто не работеше, докато не се стигна до крайното решение – не просто да имаме обща разчетна единица, а да имаме единна валута. Тогава беше създаден истински паричен съюз с една централна банка.

Много хора мислеха, че това няма да се случи, особено в Съединените щати и Обединеното кралство. Но еврозоната е реалност. Повече от 20 години еврото е в джобовете и портфейлите ни, премина през много кризи, но е още с нас. Възможно е да сме свидетели на подобен процес и в Южна Америка, но мисля, че исторически е трудно да се сравняват различните региони. Освен това паричните съюзи не могат да оцелеят без някакъв елемент на фискална консолидация, на фискален съюз. Историята ни през последните 20 години го доказа. Необходим е и политически съюз, а това не е лесно за постигане.