"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Бръмбари и референдуми в главата

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• ''Новини с добавена стойност'' - коментар на Иво Балев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не съм сиромахомил, не обичам да милвам клети сюрмаси, не че ще тръгна да ги бия, но и защо пък трябва да ги милвам?

Сиромахомилството у нас е секта от ранга на богомилството. 

Най-смешни са ми заможни хора, които се специализират да плачат за бедните. Излезе някой екзистенциален шишко и почва да циври - ах, колко ми е жал за бедните, ще се разплуя от мъка!

Подчертавам, не говоря не за физически недостатъци, а за екзистенциални излишъци. 

Човек може да яде на ден по два кренвирша от хлебарки, да има телосложението на сиромашка магарица - и пак да е с наднормено екзистенциално тегло.

Аз съм сравнително богат човек - духовно и материално, ала никога не плача за бедните, никога не ги милвам повече, отколкото бих помилвал някоя крава.

Някоя си козичка или беден интелектуалец, който няма пари за театър, ще ги помилвам, колкото да не е без хич, няма да се преструвам на ангажиран.

Примерно всичките му там референдуми, които се организират тия дни - това е имитация на обществен ангажимент, шум в ефира, хлебарки в ушите, бръмбари в главата. Хлебарките и бръмбарите в крайна сметка са за ядене, а не да ни ги мушкат през ушите в главата.

Имитацията на ангажимент, преструвката на ентусиазъм, за мен това са много пошли занимания. А това е основното амплоа на повечето политици.

Я ще се разплачат за бедните, я ще се ангажират с някоя кауза, от която ще се натъпчат с дивиденти, така че и майка им да не ги познае. Или ще думкат като глашатаи по тъпана на безсмислието.

Това става, защото преяждат с метафизически кюфтета.

А тия дни аз пък си взех едни конвенционални кюфтета по 59 стотинки. Ако бяха по 69, нямаше да си взема, защото това са буржоазни извращения. 

Аз съм си аскет, умерен във всяко едно отношение. На езика на Махатма Ганди това се нарича брахмачария. Брахмачарията, това е пълно въздържание от всичко - месо, мляко, манекенки, психоложки, чувства за хумор. И никакви дори най-малки помисли за удоволствия. Това е то брахмачарията, като целта е такъв човек да се посвети изцяло на обществото и да не се разсейва с джиджи-биджи.

Така и аз - месо ям, но не за да си угаждам, а за протеини. И с манекенки общувам, но не за удоволствия и чувства за хумор, а за поука и наставление.

Манекенките много обичат чувствата за хумор и се е случвало многократно да ме умоляват със сълзи на очи: разкажи ни някоя смешка, Г-н Балев, ако ще да е дидактически-назидателна! На колене те молим.

Аз ги вдигам да не клечат и ги гледам строго. Не си позволявам дори контролирано изпускане на чувства за хумор!

И така, без повече лирика, връщам се при моите кюфтета по 59 стотинки. Закупих си ги аз от топлата витрина на известна верига. Такива едни скромни, аскетични кюфтета, които обаче се оказаха пълни с Ахилесови пети, сухожилия, съединителни тъкани, рога, копита, четина и тем подобни биологични скандали!

Ако бях някой невъздържан тип, щях да се разкрещя. Щях да се разпищоля-разглаголя с някакви нецензурни думи от сорта на - Карамба! Или - триста дяволи! Или - чекисти! Както крещят пиратските капитани, когато им се натрупат проблеми. Примерно, ако ги нападнат чекисти или главорезите на кораба ги хване скорбут от липса на витамин C. Или като ги налегне немощ от липса на протеини.

И така - без да ругая невъздържано, аз се отвратих биологически от тия кюфтета със скандален състав. И си рекох - да го бяха направили от буболечки това непознаваемо кюфте. Бръмбарите поне нямат Ахилесови пети, най много някой рогач да ми се падне в менюто. Ама то колко му е рогчето на бръмбара носорог - ще го схрускам като нищо и за още ще питам.

Така че, ако някой реши да прави плебисцит за бръмбарите в храната, това пак ще е голяма щуротия от ранга на референдумите за еврото и за президентската република.

По добре бръмбари в храната, отколкото в главата! 

За самите насекоми тази концепция е убийствена, ала от друга страна получават и защита като домашни животни. Убийството и смилането им на брашно става основание за съществуването им. Също като разните му там добитъци, които отглеждаме, за да им слагаме Ахилесовите пети в кюфтета за 59 ст. 

- Бабо Мравке, де така...

- Тичам, Щурчо, към Москва!

Във Сибир, Урал и Коми

не похапват насекоми!

Пустите еврофашаги

станали инсектофаги!

- Бабо Мравке, ох че страшно!

Бягай, да не станем бра̀шно!