Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

160 км киноленти с теренни записи се реставрират и прехвърлят. "Хванахме последния влак, защото тези ленти са на края на живота си", споделя етнохореологът Ивайло Първанов

"Това е паметта на България." Дигитализират безценни фолклорни архиви

Проф. Горица Найденова: Този архив съхранява един вече изгубен свят

Снимка: БГНЕС

Институтът за изследване на изкуствата дигитализира изследователския си архив. Проучва се съдържанието на 160 километра киноленти от музикално-фолклорния архив, за да сезапази безценно документално наследство, оставено ни от изследователи на терен на различни музикални практики и обреди.

Когато през 50-те и 60-те години на миналия век основателка на танцовия архив на Института за музикознание събирала запазеното към онова време автентично творчество, нямало смартфони с камери, HD камери, дигитални диктофони. Записът на звук ставал трудно, а на картина - още по-трудно. Но и с наличните за времето си носители, Райна Кацарова и други изследователи ентусиасти успели да съберат достатъчно, за да може последователите ѝ в Института за изследване на изкуствата към БАН да има какво да проучват.

Снимка: Добромир ВидевДигитализацията на записите отваря не само нови възможности за изследвания, но и за запазването на събраното, пояснява проф. Горица Найденова.

"Този архив е важен, защото съхранява един вече изгубен свят. Свят, който си мислим, че познаваме. Ние си мислим, че знаем какво е фолклорът, но когато влезе човек в архива и започне да слуша и да гледа, картината се оказва много различна от това, което хората днес си представят под фолклор."

Изучаването на архива до момента не е било толкова видимо, но за него винаги са били полагани най-големи грижи, отбелязва проф. Найденова пред БНР.

проф. Горица НайденоваДигитализацията е започнала още през 90-те години.

По думите ѝ кинолентите са били "буквално в нищото" и едва сега, благодарение на проекта, ги вадят на бял свят.

"Аналоговите носители имат срок на годност. Част от тях са на края му, хващаме последния влак. Цифровизацията означава спасяване на тези записи."

Следва много тежка обработка, преди да могат да бъдат показвани публично. Една от причините е, че трябва да се постигне синхрон с музиката, а не към всички ленти има музика, допълва Горица Найденова.

Записите са важни за всеки, който се интересува от старите селски стилове на игра, от обредите, както са изглеждали, когато са били заснемани на терен, категорична е тя.

Ивайло Първанов

160-те километра киноленти са минали през ръцете на етнохореолога Ивайло Първанов. Той признава, че работата му по сканирането на лентите била доста трудна.

"Отнема страшно много време, тъй като лентите са изключително стари и се изисква доста сериозна прецизност по почистването им, реставрирането им, след това настройките на скенера. Хванахме последния влак, защото тези ленти са на края на живота си."

Голяма част от лентите са вече повредени и на Първанов му отнема седмици, за да ги реставрира, за да съхрани всеки милиметър.

"Мотивира ме научният ми интерес, отговорността към изследователите, които са си оставили живота, мръзнейки по селата да обикалят и да търсят хората, които са носители на тази традиционна танцова култура."

И първите изследователи на народния фолклор като Райна Кацарова и Анна Илиева са били наясно, че нужната им по онова време технология е догонвала необходимостта автентичното народно творчество да бъде запазвано.

"Те имат много хубава крилата фраза – когато имаше какво, нямаше с какво, когато няма какво – има с какво", подчертава Ивайло Първанов.

Гео Кукудов

Синът на изследователката Райна Кацарова – Гео Кукудов, вижда част от заснетия от майка му материал за първи път.

"Малко хора си дават сметка какво значи в 1927-28 година да тръгнеш с раница, тогава всичко се е записвало на ръка, да тръгнеш от село на село, из Родопите, Северна България, по помашките села – да започне да прави тези записи. Без да знае къде ще осъмне, къде ще преспи. Това е подвиг. Много малко хора си дават сметка за това."

Кукудов подчертава важността на започналия процес на цифровизация на фолклорния архив. 

"Това е паметта на България."

Чуйте още детайли по темата в звуковия файл. 

Снимки в публикацията: Добромир Видев, Институт за изследване на изкуствата

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Росен Гацин: От февруари започва новият цикъл на стопанската година

На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители.  В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството.  На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..

публикувано на 02.02.25 в 10:24

Музиката на акордеониста Исус Ангелов прави хората щастливи

Исус Ангелов свири от малък на пиано, цигулка и акордеон. Пише есета, разкази и поезия. "Божията Безкрайност" е дебютната му книга, събрала поезията на Исус Ангелов и картините на Ставри Калинов. Той е сценарист и водещ на концертите, които организира в Националния дворец на културата в София. От 2 до 90-годишни са почитателите му. Не искат..

публикувано на 02.02.25 в 06:16

Ротари клуб интернешънъл помага на децата с онкологични заболявания

Членовете на Ротари клуб интернешънъл в България помагат на децата с онкологични заболявания, за да бъде изградена фотоволтаична централа, която да захранва с електроенергия възстановителния център в село Опицвет. На 7 февруари клубът празнува 20 годишнината си. Ротари Интернешънъл е международна неправителствена организация с нестопанска цел за..

публикувано на 02.02.25 в 06:02
Георги Лушнарев - народен певец

Навършиха се 111 години от рождението на народния певец Борис Машалов

Навършиха се 111 години от рождението на народния певец Борис Машалов. Роден е в Севлиево.  Борис Машалов е четвъртото от шестте деца на Елена и Никола Машалови – честни и трудолюбиви хора, водили нелек живот за да прехранват голямото си семейство. Това ги принуждавало да се местят в различни населени места, докато накрая майката Елена продава..

публикувано на 02.02.25 в 04:48
Красимир Мартинов

"Радио България" на БНР с подкаст за православните ни общини зад граница

От 31 януари 2025 г. тръгва първият по рода си подкаст за българските православни църковни общини зад граница – „Мост на вярата“. Идеята е на екипа на програмата за чужбина на Българското национално радио (БНР) - „Радио България“ и се осъществява в сътрудничество с Българската източноправославна епархия на в Западна и Средна Европа. „Мост..

публикувано на 02.02.25 в 04:38
170 годишнина от създаването на  библиотека

Юбилеен печат за 170-годишнината от създаването на библиотека "Зора" при читалище "Зора 1860" Сливен

Специален юбилеен печат по повод 170 годишнина от създаването на  библиотека "Зора" при читалище "Зора 1860" Сливен бе изработен, след конкурс сред учениците в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“.    Конкурсът спечели Ивайла Дженева, 12 клас, специалност "Рекламна графика".  С юбилейния знак ще бъдат подпечатани всички книги,..

публикувано на 01.02.25 в 06:30
Антон Митов

Емблематичният Антон Митов за задкулисните случки, за забранената музика, за духа на БНР

Преди дни Българското национално радио – институция отбеляза своите 90 години и е неразделна част от живота на поколения българи. БНР отбеляза 90-ата си годишнина с грандиозен концерт в Софийската опера и балет През всички тези десетилетия БНР е било с вас – до вашите сърца, както в делник, така и в празник . За да отбележим тази..

публикувано на 31.01.25 в 09:22