Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Европа е узряла за идеята за по-концентрирана помощ на мигрантите"

Проф. Николай Радулов: Дали потоците мигранти не са система за пропускане на враждебно настроени спрямо ЕС

"Съвременната тенденция е за създаване на умна граница"

Снимка: БГНЕС

"Сериозен е въпросът дали тези потоци от мигранти - част от които спираме, а други пропускаме, не са система за пропускане на враждебно настроена спрямо ЕС и НАТО агентура". 

Това каза пред БНР проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност. 

И допълни, че по-важната статистика е колко не са възпрените мигранти. Като прогнозира, че по първостепенната, второстепенната и третостепенната републиканска пътна мрежа е много възможна да се случва безопасен превоз на мигранти, а движението по АМ "Тракия" да се използва само като примамка за полицията.  

"Експерти, запознати с обстановката, твърдят, че мигрантските групи са такива, които известно време са пребивавали в турските лагери. В тях има над 4 млн. мигранти, голяма част от тях са от Афганистан и те по-скоро са дошли там през миналото лято и есен, защото сега планинските проходи не са в състояние да бъдат преминати. Заради земетресението средствата са силно ограничени и затова те са решили за най-разумно да тръгнат към Западна Европа. Какви точно са тези хора? Защото такива младежи - неукрепнали и с лабилна психика, се намират във филтрационни лагери и са прекрасна плячка за всички разузнавателни централи. Турция има стара стратегия за внедряване на агентура. Вероятно част от тях са вербувани. Напълно възможно е в групите, с които са се движели от Афганистан, да има и представители на пакистанското разузнаване, което има сериозни интереси в Западна Европа, и е установено, че използва мигрантския поток за инфилтриране". 

В предаването "Нещо повече" проф. Радулов подчерта, че като външна граница на Европейския съюз трябва да използваме всички възможности, които ни се предоставят

"ЕС отказва да даде пари за гранично съоръжение от типа на мрежата, защото съвременната тенденция е за създаване на умна граница - това е сигнална система, която се състои от различни типове датчици от дронове и други съоръжения, които позволяват ранно предизвестие за групи, които идват към българската граница, и оповестяване на дежурни екипи, които са добре подготвени. Това изисква промяна на цялата концепция за опазване на границата... Рискът за Европа е осезаем. В Германия има страшно напрежение, защото мигрантите, които се обгрижват и с държавни, и с общински средства, които намаляват обаче парите за придобивки, с които германците са свикнали. Отделно социалната система е претрупана. Европа е узряла спрямо идеята да окаже по-концентрирана помощ". 

Интервюто на Людмила Железова с проф. Николай Радулов в предаването "Нещо повече" можете да чуете в звуковия файл. 

По публикацията работи: Лозина Владимирова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В село Люти брод се проведе празника на врачанския мискет

Наскоро в мездренското село Люти брод се проведе четвъртото издание на празника на врачанския мискет. Уникалният местен винен сорт бяло грозде и произведените от него вина и ракии събраха на десния бряг на река Искър срещу скалния феномен "Ритлите" десетки любители на бутиковите напитки и регионалните деликатеси. Свои продукти..

публикувано на 25.08.24 в 07:46

Дейността на Областния информационен център в Плевен е гарантирана до 2029 година

Областният информационен център в Плевен продължава своята работа след подписан договор между Общината и Управляващия орган на Програма "Техническа помощ". Той е за срок от шест години. Размерът на безвъзмездната помощ възлиза на 1 290 754 лева. Основните цели, от които четиричленният екип се ръководи, са повишаване нивото на..

публикувано на 25.08.24 в 07:34

Нов еврорегламент за екодизайн може да оскъпи мебелите след 2028 г.

ЕС върви към осъществяване на идеята за кръгова икономика. Вследствие на това от 18 юли е въведен регламент с нови правила за екодизайн на устойчиви продукти , в който мебелите са отбелязани като приоритетен продукт. Регламентът ще започне да се изпълнява не по-рано от 2028 г. Това посочи в интервю за БНР проф. Васил Живков, председател на..

публикувано на 21.08.24 в 10:09
Ангел Стойков

Ангел Стойков: Връзката между висшето образование и бизнеса се скъсява все повече

В процес на публично обсъждане е промяна, която ще позволи на студентите да се обучават дуално, като паралелно работят във фирми под ръководството на ментори и получават възнаграждение за практиката си. Това обясни пред БНР Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС). НПСС от много време..

публикувано на 20.08.24 в 10:39
Проф. Вили Лилков

Проф. Вили Лилков предлага да бъде изграден паметник на инж. Иван Иванов в София

Да бъде издигнат паметник на инженер Иван Иванов в София, предлага общинският съветник от "Синя София" проф. Вили Лилков. Решение за това има още преди 13 години, което до този момент не е изпълнено. Инж. Иванов е кмет на столицата в периода май 1934- 9 септември 1944 година. "Решението е преди повече от 10 години. Паметникът да се..

обновено на 18.08.24 в 07:36

Фотографът Любомир Бенковски - Бенджи спечели най-високото отличие в XI Международен фотосалон Пловдив 2024

Плевенският фотограф Любомир Бенковски - Бенджи спечели най-високото отличие в тазгодишния XI Международен фотосалон Пловдив 2024. Международното жури присъди на Бенджи Златен медал на Международната федерация за фотографско изкуство - FIAP и купата на салона за фотографията „Потоп 1“. Бенджи е добре познат във фотографските среди, работил е за..

публикувано на 18.08.24 в 06:16
Проф. Васил Николов

Проф. Васил Николов: Ще наблегнем на производствения център за сол на Провадия-Солницата

През 2024 та се навършиха 20 години от началото на разкопките на праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата (5600-4350 г. пр. Хр.). Започна поредният, двадесети сезон на археологическите проучвания и екипът, ръководен от проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей на БАН е вече на терена...

публикувано на 13.08.24 в 14:56