Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Снежана Маринова за книгата "Мозайка от миналото на Стара Загора"

Снежана Маринова
Снимка: Личен архив
Колекция от пощенски картички и снимки и премиера на книгата "Мозайка от миналото на Стара Загора", ще имат своята премиера в Страта Загора на 15 март - на Благовещение.

Автори на книгата са Снежана Маринова и проф. д-р Светла Димитрова, директор на Регионалния етнографски музей на открито – „Етъра“.

Снежана Маринова е колекционер, изследовател краевед. Родена е в Стара Загора и по-голямата част от живота ѝ е свързана с града. Завършила е Института по културата в Санкт Петербург (по онова време Ленинград). В продължение на повече от 30 години работи в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, като 13 от тях е неин директор. Участва като съавтор и съставител в десетки книги, статии, изложби, свързани с историята на Стара Загора и региона. След пенсионирането си преди три години, продължава да е свързана с библиотеката.

Преди месеци е поканена в екипа, който подготвя книга - история на библиотеката по повод предстоящата през 2024-та 70-годишнина от създаването ѝ.

"В книгата са подбрани картички и снимки от моята колекция, като за почти всички 96 статии имаше илюстрации...", сподели за книгата "Мозайка от миналато на Стара Загора"  в "Нощен Хоризонт" по БНР Снежана Маринова.

"Вече имаме истории за още една книга, защото в процеса на работа на първата книга срещнахме много спомени и истории от живота на Стара Загора, допълни още за БНР Снежана Маринова.

Интересът на Маринова към историята на Стара Загора, към колекционирането на картички и снимки е от преди тридесетина години. Понастоящем колекцията ѝ наброява няколко стотици. Освен за Стара Загора има интересни сбирки на Новогодишни и Великденски картички и снимки; на военни картички и снимки – от Първата и Втората балкански войни (1912-1913 г.); от Първата и Втората световни войни;снимки на българи градинари в Европа и Русия; интересна малка сбирки български снимки и картички с камили – в България камили са се ползвали за превоз на товари до 60-те години на ХХ век. Камили са се ползвали и в българската армия в първите десетилетия на ХХ век. 

За нея са интересни не само изображенията на лицевата страна, но и текстовете на гърба и историите около картичката или снимката.


Благодарна е на старозагорци, които ѝ разказват и показват историята на своите фамилии. Голяма част от тези истории публикува във вестници и списания, а от няколко години е създала специална група във Фейсбук - „Наш`та Заара нийде я няма“. Така повече хора могат да прочетат историите, които споделя.


Снежана Маринова разказа и за съдбата на картичката от Митьо до Цветана, на която е написано:

"Картичка от времето на Първата световна война – датирана 21 юли 1918 г. с трагично предопределена снимка в черни, траурни тонове и застинало в тъга младо женско лице. Озаглавена е „Печал“. Текстът, написан с молив, обяснение между двама, вероятно млади хора, е кратък, но не по-малко разтърсващ!

Др. Цветано,

Не от нежелание не можах да дойда да се видим. … си отпуска аз прекарах в едно положение, каквото само най-злочестия може да прекара. Когато е пристигнала телеграмата ти, тогаз аз бях на път от Стрелча за Пазарджик. Ето причините: Сестрата е почти на смъртно легло, никой нямаше при нея в Стрелча. Дълг бе мой да отида да я утеша, Ако искаш прости.

Мил привет Митьо

И после… После някой е добавил с мастило:убит на 15-IX-918 год. Д. Г. с … в гърдите при завоя на Черна. (нещастник)… последен привет"

Споменатите боеве са по време на Първата световна война, в Македония, на Южния фронт от есента 1916 г. до есента на 1918 г. в околностите на село Брод, при завоя на река Черна между българските войски, като част от Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя)  и войските на Антантата (Франция, Британската империя и Руската империя, с присъединени Сърбия и Италия). Във военната история се определят като едни от най-жестоките, кръвопролитни, с масови атаки и контраатаки, с много жертви, с навеки запомнени имена на местата Кенали, Дойранското езеро, завоя на река Черна, Каймакчалан, Битоля, Пелистер, Червената стена, Добро поле. По описание на съвременници река Черна става Червена от кръвта на загиналите от различни националности. Бог да ги прости!"


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09

Пътуване във времето с калоферската дантела и традиции, подчинени на род, Родина и роден край

"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..

публикувано на 15.07.24 в 11:08

Етнология на спорта "като истинския живот" - всичко, навсякъде, наведнъж

Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..

публикувано на 14.07.24 в 19:24
Софийската синагога

Улица в Тел Авив ще носи името на главния равин на България Ашер Хананел

Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част  на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..

публикувано на 14.07.24 в 06:05

Как живеят хората в украинското българско село Камчик?

19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура  Отзвук от 19-та Световна среща на..

публикувано на 13.07.24 в 07:15
Гергана Василева Румен Иванов

Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите

Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите.  От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да  живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..

публикувано на 10.07.24 в 17:33