Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Без кръв няма да свърши". Две бесарабски българки разказват за войната

"Първите дни бяхме готови с куфарите. После свикнахме, както свиква човек дори с войната"

Националният академичен театър за опера и балет в Одеса
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Година след началото на войната спомените се смесват със страхове и надежди. Две бесарабски българки разказват пред БНР своите истории.

Альона идва в България през март миналата година, за да роди тук сина си Елеон. Два месеца след това се прибира отново в Одеса. Алла остава с по-малката си дъщеря в Болград заради болната си майка. Сега малкият Елеон е на 11 месеца. През март ще отпразнува своята първа година. Все още не е проходил, но вече е преживял повече, отколкото поколения преди него. Альона е от Болград – столицата на бесарабските българи. Преди 10 години живее и учи в България – в Стара Загора. След като завършва образованието си, се прибира в Украйна, където среща съпруга си и заживяват заедно в най-големият пристанищен град на страната - Одеса.  

"Събудихме се. Не разбрахме, че това може да е война. Когато бяхме наясно, че не са учения, разбрахме, че е война, решихме, че трябва да отида в България да родя в безопасност. Родих там сина ми, много ми помогнаха моите приятелки и доброволци. Много хубаво се отнасяха към нас в България", връща лентата година назад тя.

Споделя, че след завръщането ѝ обратно в Украйна трудно свикнали със сирените, че не могат да излизат.

"В Одеса е доста спокойно."

В началото на зимата, през декември, гражданите на Одеса – над един милион души остават без ток. Руски удари с дрон нанасят сериозни поражения по енергийната инфраструктура в града и околните райони. С помощта на генератор Альона и съпругът и успяват да внесат светлина и топлина в дома си в най-критичния период. Едва преди седмица електроподаването е възстановено до 20 часа в денонощието.

"Всички имат надежда, че това ще завърши през пролетта", казва Альона.

Алла е възпитател в детска градина в Болград. В момента нейното работно място не функционира, защото няма бомбоубежище. Тя обаче има наблюдения как работят детските градини на други места в страната по време на война.

"И това е много страшно. По протокол трябва да реагираме всеки път при въздушна тревога – да грабваме децата в каквото и състояние да са: спят ли, ядат ли, почиват ли си и да бягаме в мазето, да седим там, докато не свърши."

Заради страх от ракетен обстрел около 24 февруари - датата, на която  преди година започна войната, градините в Болград остават затворени. При училищата ситуацията е същата, разказва Алла. Разликата е в това, че учениците сами тичат и се крият в бомбоубежището, когато чуят сирените. Редуват се присъствено и онлайн обучение.

Жителите на града продължават да живеят по домовете си в постоянен страх, със съзнанието, че ако руските войски не бъдат спрени, настъплението им може да достигне и техния край.   

"Първите дни бяхме готови с куфарите. После свикнахме, както свиква човек дори с войната. Оставаме тук. Ако стане нещо страшно, ние сме близо до границата, разбира се, че тръгвам за България. Имам такава аналогия – малкото дете като се уплаши, тича при майка си."

В Болград, както и в Одеса също остават без електричество през декември. Но според Алла местните жители по-лесно са успели да се адаптират поради това, че живеят в къщи. Тя например изнасяла храната си навън на студено, пазарувала само най-необходимото.

Проблеми с водата не са имали, благодарение на това, че още в началото на войната местната администрация предварително подсигурила воден генератор, който да снабдява жителите с вода в случай на необходимост.

Тъй като в Болград ситуацията е относително спокойна, жители от Херсон и други градове, на чиято територия се водят сражения, започват постепенно да се заселват в областта.  

"Идват тук, заселват се, намират си работа, пълнят нашия град, особено селата, защото има много изоставени къщи."

Каква е ситуацията в Болград година след началото на войната?

"Хората имат различни настроения. Някои, които преди бяха аполитични, станаха баш патриоти. Има такива, които запазиха проруските си настроения. Хората се умориха. Да свърши по-скоро, а как да свърши – никой не знае. Но без кръв няма да свърши", завършва горчивите си размисли Алла.

В Болград не се чуват взривове, няма войници, няма и разрушения. Появяват се обаче все повече жени, облечени в черно. Усеща се страхът.

"Ако минеш през града и не знаеш коя дата е, какво става по света, няма да разбереш, че има война. В магазините има стока, има храна. Вече седмица, откакто не ни изключват тока, имаме светлина. Имаме вода. Всичко имаме. Нямаме покой за нашите хора, които са там. Времето минава и майките, които имат момчета, са обхванати от все по-голям страх – че тази пуста война може да продължи, техните момченца ще пораснат и ще станат войници. Това е много страшно!"

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ангел Иванов (вдясно) в разговор с протойерей Кръстин Апостолов, предстоятел на храм

"Той е, неговото име е...": "Епархийски глас" в "Изотопия" преди избора на нов Български патриарх

Три седмици по-късно: от светски към църковен вот. Преди историческия избор на нов +Български патриарх: Какво означава за нас това и как и къде църковните традиции намират място в ежедневието ни, както и къде се срещат и противоречат ли си православието и съвремието? По тези и други въпроси в "Изотопия" си говорим с Ангел Иванов - писател,..

публикувано на 29.06.24 в 11:22
Даниела Ненова

Даниела Ненова между театъра и любовта към птиците

"Живея извън града, извън Синсинати в гората, място, което рехабилитира хищни птици. Понякога хората се учудват как мога да съчетавам природа и гори, и планини с театър, защото едното изисква голям град, другото изисква спокойствие, но аз съм си намерила място, което съчетава и двете, каза за "Хоризонт" 33 годишната актриса Даниела Ненова гост в 51..

публикувано на 25.06.24 в 10:57

Сприхав и без гащи... Защо 90-годишният Доналд Дък остава попкултурна икона?

Това пък е пародия на "Лошото момче" на Били Айлиш в изпълнение на плюшен Доналд Дък със собствен канал в YouTube . Музикалните пародии с патока са плод и на изкуствен, и на естествен интелект, но не са новост. И в киното, и в игрите, и в комиксите Доналд има сатирични двойници, за част от които Disney се разправя в съда с..

публикувано на 24.06.24 в 22:12

Запазената марка на село Паскалевец е самодивската еньовска ракия

В село Паскалевец, община Павликени, са превърнали делниците в празници. Баби, снахи и внучки пазят и предават българските традиции и обичаи. Селото е създадено преди повече от 550 години и има интересна история. Било е околийски център, а негов мирови съдия е бил прословутият Марко Тотев. Хората в Паскалевец са дружелюбни и с чувство за..

публикувано на 23.06.24 в 06:35

От Враца до Севиля: Постелекторален изотопски преглед

Спецификите на политическите процеси у нас и цялостно в Европа не остават незабелязани от "Изотопия". Изборите за депутати в Европейския парламент няма да направят изключение. Затова решихме да ви поведем на една следизборна разходка, която да ни запознае с някои локални и континентални процеси.   Какво ви очаква: От Испания до Кипър, където ще си..

публикувано на 21.06.24 в 14:38

Следкарнавално: Габровци ще продават вече ненужни макети на политици

Карнавалът в Габрово отшумя, но неговите организатори не спират да се шегуват като обявяват, че ще разпродават кукли на политици - от тези, които видяхме точно преди месец във веселото шествие. Парламентарните избори минаха, някои политически лидери още осмислят резултатите от вота, други вече си подадоха оставките. Габровци обмислят..

публикувано на 21.06.24 в 06:50

Разорани и унищожени полски пътища в Златаришко. Земеделци се жалват, реакция няма

Неправомерно усвоени общински полски пътища в Златарица създават проблеми на земеделски стопани да обработват земите си и да приберат реколтата, създават се предпоставки за пожари и за конфликти между производителите . В Златарица кметът миналата година разрешава на брат си безплатно и безпроблемно да разоре и засее полските пътища. Братът..

публикувано на 20.06.24 в 08:59