Подобрява се състоянието на пшеничните посеви в Добруджа след валежите

На фона на безснежната и топла зима падналите през месец март дъждове са изиграли изключително благотворно влияние върху есенниците. В момента пшеницата и ечемикът са в много важна фаза от развитието си и опасност за тях биха били ниските температури, посочи проф. д-р Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.

"Ако температурите паднат под -5 - -6 градуса в рамките на 7-8 до 10 часа, имаме едно затормозяване, преохлаждане на пшеницата, което до голяма степен може да се отрази и по-нататък върху продуктивността".

Предстои вкарването на втората доза от азотните торове, като съветът на проф. Киряков е земеделците добре да преценят влагата в почвата, за да изберат подходящия момент за това. Той препоръчва и стопаните да направят оглед на полетата си, тъй като при затоплянето е започнала миграцията на вредната житна дървеница.

"Меката зима даде възможност за развитие на някои болести. Все още няма проблем с тези заболявания, но е желателно когато влезем във фаза първи-втори листен възел да минат и да си направят още един оглед на полетата".

Изравняване в развитието на посевите от пшеница наблюдава в стопанството си Мария Дикова, която обработва 6 000 декара земя в общините Балчик и Каварна. По думите ѝ валежите от последните дни са оказали благотворно влияние, но са твърде недостатъчни, за да се очаква добра реколта.

"Топлата зима и есен провокираха плевелите. Голяма част от тях изникнаха още с изникването на пшеницата, в определени райони дори са я изпреварили. Налага се хербицидно пръскане по-рано от очакваното. Поради тези кратки превалявания, сега не можем да влезем в тази кампания все още". 

Трудна година с много висока себестойност, посочи очакванията си Дикова. Тя изтъкна скъпите торове, препарати, семена: 

"Всичко това води до притеснения, защото с тази скъпа продукция има изключително голям проблем с реализацията". 

На фона на високата себестойност Мария Дикова споделя тревогите на земеделците и по отношение на сринатата цена на пшеницата, която вече е около 43 ст. на килограм. Причината по думите й е в залетия пазар от украинско зърно.

"Залети са и са пълни складовете и на търговците. Освен че цените са ниски, те нямат и места за съхранение. Почти няма кораби, с които да се изнася. Изключително труден е износът. Украинската стока влиза с много ниска себестойност. Те вероятно продават и под себестойност, но те са облагодетелствани, защото не спазват никакви европейски изисквания, които на нас изключително много ни оскъпяват производството. Ние нямаме къде да реализираме продукцията, която произвеждаме, тъй като ние произвеждаме в пъти над потребностите на България. Единственият начин е да се изнася, но този износ е ограничен и почти несъществуващ".

Мария Дикова допълва, че финансово всеки земеделец търси своя начин да оцелява. Тя е продала част от продукцията си от пшеница, независимо от ниските цени, но слънчогледът й стои в складовете, защото в момента той се изкупува на 700 лева за тон, а преди войната в Украйна цената му е била 1 200 лв. Според нея подкрепа от държавата няма.