Посланията на едни от най-влиятелните религиозни лидери от последния век

Духовният водач на православните християни по света е Вселенският патриарх Вартоломей I. Той e 270-ият Вселенски патриарх на Константинопол. Роден е на 29 февруари 1940 година в село Зейтинликьой на турския остров Гьокчеада, но е етнически грък. Владее 7 езика - гръцки, турски, латински, френски, английски, италиански и немски. Характерно за него е, че общува с всички разклонения на църквата, както и със светските власти.

„Диалогът е ценен дар Божий и инструмент срещу многото лица на дехуманизацията. Благодарение на него преодоляваме предразсъдъци и недоверие. Той подпомага взаимното опознаване и одобрение. С него се постига зачитане на различията. Той строи мостове. Диалогът е винаги жест и източник на солидарност.“

„Истинският мир не се постига със силата на оръжията, а само с любов, която не завладява. За съжаление днес насилието и омразата продължават да надигат грозните си лица. Мълчанието в условия на несправедливост и експлоатация, мълчанието в сенките на безнадеждно страдание и мълчанието пред идеологиите на расизма и дискриминацията само усилват тези проблеми.“

Вселенският патриарх е базиран в Истанбул и е смятан за "пръв сред равни" в православната църква, която има около 300 милиона последователи по света.

„Християнската вяра е упование в Бог, който оставя избора и решенията на човечеството в един солидарен свят и който очаква от нас вяра, която е давана свободно. Където вярата се равнява на свобода.“

83-годишният Вартоломей I често се е обявявал за обединение на християните. Въпреки това в края на 2018 г. се стигна до сериозен разрив с Московската патриаршия след като той подписа декрет за автокефалия на православната църква на Украйна, с което се формализира независимостта й от Руската православна църква, към която тя бешe обвързана от 1686 г.

„Човешкото достойнство няма цвят, пол, възраст, етнос или религия. Всеки човек има еднаква стойност и следователно уважение и равно третиране трябва да има винаги и навсякъде. Трябва да се стремим да насърчаваме солидарността, толерантността и сътрудничеството, да строим мостове, откритост и увереност.“

Вартоломей I е силно заинтересован от проблема с опазването на околната среда.

„Злоупотребата с околната среда и експлоатацията на нейните ресурси са грехове срещу Бог Създателя и дара на сътворението. Опазването на природата трябва да е наш стандарт, а по навик да оценяваме уникалната стойност на всяко живо същество – до най-малките. Това трябва да е наша парадигма и критерий за споделяне на ресурсите на планетата с всички хора, и особено с най-уязвимите и маргинализираните сред нас. Това е истинският път на покаянието и състраданието.“

Главата на Римокатолическата църква папа Франциск безспорно е един от най-харесваните религиозни лидери по света. Роденият в Аржентина Франциск, който е на 86 години, беше избран за понтифик през март 2013 г. Той е първият папа от Латинска Америка. Владее свободно испански, немски и италиански. Към него с вяра и упование гледат около един милиард и 300 милиона членове на Римокатолическата църква. Светият отец е посетил над 60 държави и територии, включително България през 2019 г. Характерно за него е непринуденото поведение, въпреки тържествената роля, която изпълнява, толерантността му, ангажираността му с каузи за социална справедливост, както и това, че е отворен към съвременния свят и модерните технологии. Едно от неговите послания към младите хора е следното:

„Научете се да гледате напред към хоризонта, отвъд. Не издигайте стена пред живота си. Стените ви затварят, а хоризонтите ви носят растеж. Винаги гледайте към хоризонта освен с очите, преди всичко и със сърцето. Отворете сърцата си за чужди култури, за други момчета и момичета. Не забравяйте: „не“ на стените, „да“ на хоризонтите.“

Той се обръща и към старите хора с думите:

„Бъдещето на света зависи от съюза между младите и възрастните. Кой, ако не младите, могат да превърнат в реалност мечтите на побелелите? За да се случи това е необходимо да продължим да мечтаем. Мечтите ни за справедливост, мир, солидарност ще вдъхновят младите и по този начин, заедно, ще градим бъдещето. Но мечтите са преплетени със спомените. Мисля си за болезнения спомен на войната и неговото значение за това младите да знаят стойността на мира. Онези от вас, които са преживели страданията на войната, трябва да предадат това послание. Истинската мисия на всеки възрастен човек е да запази спомените живи, да ги споделя с другите.“

Щастието означава хармония между цялото и всеки отделен компонент, смята папа Франциск:

„Животът тече чрез взаимоотношенията ни с другите. Многото години на моя живот затвърдиха убеждението ми, че всяко съществуване е дълбоко свързано с това на другите: животът не е просто време, което минава, животът е взаимодействия. Ние всички се нуждаем един от друг. Никой от нас не е остров, автономен и независим „аз“, отделен от другите. Можем да построим бъдещето само като останем заедно, бъдем всички заедно. Не мислим за това често, но всичко е свързано.“

Той казва още, че хората страдат, защото са се съсредоточили върху парите и материалните блага, вместо да ценят повече ближните си и всички хора:

„Колко прекрасно би било ако развитието на научните и технологичните иновации вървяха заедно с повече равенство и социално приобщаване. Колко прекрасно би било, докато откриваме нови далечни планети, да преоткрием нуждите на братята и сестрите, които са в орбита около нас. Колко прекрасно би било, ако братството, тази красива и понякога неудобна дума, не бе сведена само до социална работа, и вместо това се превърне в неотменна нагласа в политиката, икономиката, науката, както и във взаимоотношенията между хората, народите и държавите.“

„Само чрез образоване на хората в истинско братство, в солидарност, ще сме в състояние да превъзмогнем т.нар. „култура на разхищението“, която не се отнася само до храната и стоките, но, преди всичко, за хората, които са отхвърлени от технико-икономическата система, която, без дори до осъзнава, поставя продуктите в основата си, вместо хората.“

Едно от най-ценните послания на папа Франциск е за бъдещето, което е неотменно свързано със себепознанието. Според него бъдещето на човечеството не е единствено и само в ръцете на политиците и големите компании, които носят огромна отговорност, но най-вече в ръцете на хората, които приемат с отворено сърце другите и разпознават себе си като част от цялото, част от „ние заедно“:

„Колкото по-могъщи сте, колкото повече действията ви оказват влияние върху хората, толкова по-отговорни сте да действате смирено. Ако не го направите, силата ви ще ви унищожи и вие ще унищожите другите.“

„За нас християните бъдещето има име и това име е Надежда. “

Духовният лидер на тибетския будизъм в традиционната роба в тъмночервено и оранжево Далай лама насърчава религиозната хармония и човешките ценности. Той е отдал живота си на хуманитарни и екологични каузи и световния мир. Автор е на редица книги бестселъри и получава много призове, включително Нобеловата награда за мир през 1989 г. Негативните емоции са много мощни и за да се борим с тях са необходими непрестанни усилия, казва той, но за това няма бърз, лесен, ефективен или евтин начин.

„Негативните емоции са свързани основно с две неща. Първото е егоцентричната нагласа. „Аз, аз, аз, моето, моето, моето.“ Другият фактор е приемане, че реалността е такава, каквато ни изглежда. Всъщност нищо не е такова, каквото изглежда. Така че щом всички негативни емоции се основават на външната форма, щом осъзнаеш, че нищо не е такова, каквото изглежда, мъдростта и алтруизмът се превръщат в антидот на егоцентризма.“

Човекът не може да оцелее сам, той трябва да отвори сърцето си, да победи страха и алчността, за да намери доверието, състраданието, любовта и удовлетворението от живота, което Далай лама определя като щастие:

„Буда не може собственоръчно да спре човешките страдания. Нито може да изтрие негативните емоции от човешките или съзнателните същества. Той не може и да ни даде от своя вътрешен мир. Само може да ни покаже метод как да постигнем вътрешен мир според неговите собствени преживявания.“

Според него освен на хигиена на тялото, децата трябва да бъдат образовани и на хигиена на емоциите, за да се учат как да се справят с разрушителните емоции и да постигнат вътрешна хармония:

„Мисля, че войната съществува само между хората. Колко жалко! И учените го казват – постоянният гняв, омразата, изяждат имунната ни система. Да се молим на Господ не е достатъчно. Трябва да притежаваме и знания. Когато дойде гневът трябва да знаем как да използваме интелигентността си, за да намалим неговата сила.“

87-годишният уважаван религиозен и културен лидер Далай лама отправи послание и към децата, бъдещите поколения:

„Всеки един от вас има отговорността за създаването на истински мир, основан на концепцията за единство на всички 7 милиарда човешки същества. Настъпи времето да мислим за човечеството като цяло.“

Далай Лама е близък приятел с южноафриканския архиепископ Дезмънд Туту, известен като „духовният баща на Южна Африка“. Заедно с Нелсън Мандела, той е една от най-значимите фигури в борбата с расовата сегрегация и дискриминация, налагана върху чернокожото население в Южна Африка от 1948 до 1991 г. През 1984 г. е удостоен с Нобелова награда за мир. За неговия живот може да се каже, че е прекаран в борба с несправедливостта. Умира на 90-годишна възраст в Кейптаун през 2021 г. Част от неговите послания са следните:

„Това е Вселена, основана на морални устои, в която в крайна сметка ще надделее доброто. Не бива да го поставяме под съмнение. Погледнете нацистка Германия, съветска Русия, апартейда в Южна Африка – доброто надделява, уповавайте се на това, вярвайте в това.“

„Едно от нещата, които се опитвам да проповядвам, е, че хората сме по същество добри. Че дори и най-заклетият ти враг е дете на Господ. Дори онзи, който извършва най-отвратителните зверства, остава дете Божие със способността да се превърне в светец.“

„Истината шокира. Истината травмира. Не е лесно, никога не е лесно да се прости. Никога не е лесно да се помирим. Не е евтино. На Господ това му е струвало смъртта на сина Му.“