Проф. Кевин Краули за дълговия лимит на САЩ: Всеки път, когато го ударим, се стига до миникриза

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Марта Младенова с проф. Кевин Краули

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ако до 5 юни не беше постигната договореност, Съединените щати щяха да изпаднат в неплатежоспособност - сценарий, който според Кевин Краули, професор по финанси в университета "Емъри" в Атланта, може да бъде класифициран като "занимателна новина". Пред БНР американският финансист припомни, че това не е първият път, когато Вашингтон достига дълговия си лимит и винаги развоят на събитията е един и същ, но с различна политическа реторика.

"В миналото при подобна ситуация с дълга лимитът му просто е бил увеличаван без никакви изисквания и уговорки за контрол на разходите. Този път сделката беше да се вдигне лимитът, но в замяна на това ще бъдат ограничени разходите в някои от правителствените програми. Разходите за отбрана не са сред тях, но средства, определени за други политики, ще бъдат съкратени. Някои хора мислят, че ограниченията не са достатъчни. Други са доста недоволни от това кои разходи трябва да бъдат съкратени. Има неудовлетвореност и от двете страни - и при демократите, и при републиканците. За щастие, компромисът задоволява и двете страни, така че решението да бъде одобрено и от двете камари."

В кои програми ще се стигне до намаляване на разходите и как това ще повлияе върху обикновените хора?

"Не съм запознат с твърде много подробности, ако трябва да бъда честен, за това кои точно разходи ще бъдат намалени. Въпреки това, ако погледнете бюджета на Съединените щати, има разходи, които не подлежат на съкращаване. Такива например са средствата за здравеопазване, обществено осигуряване и други социални плащания. Те съставляват голяма част от американския бюджет и разбира се, не бяха засегнати от сделката. След това има една много голяма част от американския бюджет, мисля, че е някъде около 1,6 трилиона долара, която може да бъде преразгледана. Разходите за отбрана са сред тях. За отбрана са отделени около 868 милиарда. Доколкото разбирам, тази част също не е засегната от сделката. Има обаче няколко по-малки програми, които са орязани. Сред тях са средствата за Федералната данъчна служба, която е отговорна за събираемостта на данъчните постъпления. Също така ми се струва, че има определени социални разходи, които бяха съкратени. Например повишиха се изискванията за получаване на държавна помощ. Според мен няма да се стигне до сериозна промяна при разпределението на бюджетните средства."

Срокът, в който важи сделката, до 2025 година обвързан ли е с предстоящите президентски избори?

"Точно така. Тя няма да бъде ревизирана до началото на 2025-та година, когато ще завърши мандатът на сегашния президент. Може да имаме или не нов държавен глава, но ще е негова отговорност да преговаря за нова сделка, защото вероятно пак ще се стигне до тази ситуация. Тя се повтаря отново и отново. Сигурно даже се чудите защо имаме дългов лимит. Всеки път, когато ударим в него, се стига до миникриза, която завършва с преговори и споразумение той да бъде вдигнат."

Но пазарите бяха доста нервни преди Байдън да анонсира, че се е стигнало до сделка или поне Камарата на представителите да я одобри.

"Моето мнение е, въпреки че много хора може би няма да се съгласят с мен, че имаше твърде много сензация около това какво би се случило, ако не бъде постигнато споразумение. Едва ли не щеше да настъпи Армагедон. Струва ми се, че това никога няма да се случи. Първо, използването на думата "фалит" е неточно, защото в най-лошия сценарий първото действие на финансовото министерство би било да види в коя сфера може да намали разходите.

Мисля, че последното нещо, което биха направили, е да не платят вноска по дълга. В най-лошия случай, ако не се изплатят заплатите на правителствените служители, веднага след като ситуацията се стабилизира, те ще получат парите си със задна дата. Това би било по-скоро закъснение. През цялото време аз не бях убеден, че лидерите на Демократическата и на Републиканската партия ще допуснат да се стигне до сценарий с дълга, който да тласне икономиката към рецесия. Самата идея за фалит или за постоянен фалит може да е една занимателна новина, но никога не би се превърнала в реалност."

Извън дълговата сага рецесията окончателно избегната ли е в Съединените щати?

"В някаква степен отново ще стигнем до рецесия, но е много трудно да се предвиди кога. Много хора прогнозираха, че това ще се случи тази година. Говорим за отрицателен растеж на икономиката. Имам усещането и чувам от икономистите, че тези очаквания се отлагат или за края на тази, или за началото на следващата година. Към момента и капиталовият пазар, и пазарът на труда се справят много добре с покачването на лихвите в Съединените щати. Все пак това се прави с цел ограничаване на инфлацията. Имахме много шоково увеличение на лихвите, но се разкриват нови работни места, а безработицата е много ниска. Ако мерките, които се предприеха досега, не доведат до значимо намаление на инфлацията, политиката на покачване на лихвите ще трябва да продължи и това може да бъде болезнено. Засега обаче икономиката не се представя толкова негативно, колкото много хора очакваха."

Федералният резерв като че ли вече дава сигнали, че лихвените покачвания отиват към края си.

"Така е. Като програма минимум те ще забавят темпа на покачване. Или ще ги замразят на сегашното ниво, или ще направят още едно повишение и ще изчакат, за да оценят ситуацията. Покачването на лихвите работи с известно забавяне, така че Федералният резерв ще трябва да изчака, за да прецени какъв е реалният ефект върху икономиката. Струва ми се, че сте права, отиваме към края на лихвените покачвания, освен ако данните за инфлацията не са шокиращи. Засега тя се движи в правилната посока, въпреки че още е доста висока. Но със сигурност не е извън контрол, както се случи преди месеци."