Тази идея представи през седмицата първият заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис.
Идеята идва на фона на трагедията след разрушената стена на язовира "Нова Каховка" и в началото на украинската контраофанзива, на която Русия отвръща с нова серия от масирани удари по гражданска инфраструктура.
Развитието на подобен механизъм може да бъде стимул за началото на модернизацията на Украйна още във военно време, смята Джейми Шей, старши анализатор в мозъчния тръст "Приятели на Европа" и бивш високопоставен служител в НАТО. Той прогнозира, че това може да стане с подкрепата на колективен фонд на Европейския съюз.
"Идеята е интересна, но трябва да бъдем съвсем откровени кой би могъл да инвестира в Украйна, докато продължава войната там. Тази война е трагедия. След това трябва да се запитаме какви са бизнес секторите, в които частна компания може да инвестира в зона на военни действия. Съоръженията на този потенциален инвеститор могат да бъдат бомбардирани, тъй като виждаме, че руснаците не ограничават ударите си само по военни обекти. Те удрят по много цивилни цели, включително производствени мощности, магазини, транспортна инфраструктура.
Усещането ми е, че частният сектор ще има по-мащабна роля, когато конфликтът приключи. Ето защо трябва да откроим възможностите за военновременни инвестиции. Можем да ги открием в процесите, които са абсолютно необходими, за да може Украйна да функционира като държава. Пример за това са доставките на генератори и трансформатори. Те бяха предоставени на страната, за да се справи с кризата след руските бомбардировки на енергийни обекти през зимата. Възможно е да се помисли за някаква схема, която да стимулира западните компании да инвестират в енергийно оборудване.
Друг възможен сектор е здравеопазването. Очевидно е, че войната срещу Украйна има драматичен ефект върху здравето на хората. Според Световната здравна организация около 40% от украинското население е травматизирано, изпитва стрес и силна тревожност. Изключително много са ранените и тук не говорим единствено за военни, но и за цивилни, пострадали при въздушните удари. Частният сектор може да се включи в подобряването на здравните услуги в Украйна чрез инвестиции в болници, центрове за рехабилитация. Това е добра потенциална възможност. Честно казано, когато говорим за хипермаркети, магазини за обзавеждане или подобни сектори, свързани с модерния начин на живот, струва ми се, че инвестициите там ще дойдат след края на войната."
Как практически виждате създаването на механизъм за застраховане, който да стимулира западния бизнес да инвестира в Украйна докато бруталната руска агресия там продължава?
"Мисля, че това ще е някаква схема за споделяне на риска, подобна на транспортното застраховане при експорта от Европейския съюз и Съединените щати. Нали знаете, правителствата осигуряват такива гаранции на компаниите износителки, защото в противен случай те се сблъскват с въпроси като: "Ще пристигне ли стоката ми, когато преминава през опасна зона?" Най-вероятно ще наподобява тази схема и ще бъде обвързана със стратегически сектори за военновременна икономика, каквато е украинската в момента.
Европейският съюз може би ще създаде някакъв колективен фонд, чрез който да осигурява подобни гаранции. В настоящата ситуация е очевидно, че Украйна не може да поддържа такъв фонд. Участие могат да вземат и компании, които ще трябва да възстановят разходите, когато мирът се завърне в Украйна. Това може да се окаже доста доходоносно за тях. Ясно е, че тези, които започнат първи работа в Украйна, най-вероятно ще имат по-голямо участие в реконструкцията и възстановяването на нормалния живот в страната. Ще дам само един пример: ако първа на пазара стъпи голяма френска верига супермаркети, най-вероятно тя ще доминира и след това дори най-известните германски вериги няма да бъдат толкова успешни.
Това може да е сериозен стимул за компаниите да стъпят рано на пазара, да получат голям дял от него и в същото време да бъдат застраховани чрез този колективен фонд. След това обаче Европейският съюз може да поиска възстановяване на част от направените от него разходи, като делът ще се базира на печалбата, реализирана от тези компании. По този начин не е задължително фондът да завърши на дефицит, ако погледнем изцяло финансовата гледна точка."
Може би друг пример са строителни компании или производители на някакъв вид компоненти за оръжейната индустрия. Това са бизнеси, които се развиват и в момента в Украйна.
"Друг добър пример са компании, които произвеждат военно оборудване. Има една голяма британска компания, която проявява интерес към създаване на съвместен промишлен комплекс с украинската индустрия за производство на оборудване за авиацията, на ракети, снаряди и други видове въоръжение. Това би било изключително полезно за украинските компании, тъй като е напълно ясно, че подобен тип производство ще е необходимо на страната в дългосрочен план. Добре е да има стимул подобни производствени мощности да се изграждат вътре в самата Украйна вместо в Полша или Германия, въпреки че там е много по-безопасно.
Знаете, че тези две страни предлагат да създадат завод за ремонт на оборудване, който да бъде базиран в Полша, където ситуацията е много по-сигурна. Ако обаче искаме да възстановим украинската отбранителна индустрия, което е ключово и е от общ интерес, е много по-разумно да се стимулират западните компании да изградят такова съоръжение на украинска територия. Разбира се, това ще е много полезно за украинската военна икономика, но ще е много важно в дългосрочен план за отбраната на Украйна."
Когато говорим за стимул за западните компании да участват в подобен фонд за застраховане, трябва ли да има изискване към тях, свързано с екологични и други цели. Имам предвид - ако се изгражда нова жилищна сграда например, да не бъде панелен блок, какъвто е бил разрушен от руска ракета, а да бъде съобразена с всички изисквания на модерното жилищно строителство сграда?
"Това е много добра възможност за Украйна да се модернизира, да въведе съвременни цифрови технологии, енергоспестяващо оборудване, зелени технологии. Смятам, че Европейският съюз наистина иска да определи някаква рамка. Например, Украйна да не изхарчи парите за проекти, свързани с изкопаемите горива и петролните продукти, което ще замърси околната среда. Идеята е страната не просто да се възстанови, но и да се сближи с европейските страни. Можете да имате жилищна сграда, която хаби много енергия за отопление и няма соларни панели на покрива. По-добре е обаче да се построи модерна сграда, която да използва само една четвърт от необходимата енергия на сграда, построена по старата технология.
И накрая, няма как да не ви попитам и за прогнозата ви за изхода на войната? От Киев чуваме послания, че ако контраофанзивата е успешна, Русия ще бъде победена и дори надеждата е това да стане до края на годината. Възможно ли е?
"Всички много силно се надяваме да е така. Колкото по-бързо настъпи краят на войната, толкова по-малко украинци ще изгубят живота си - военни и цивилни. По-малко хора ще бъдат ранени. Също така толкова по-малко ще бъдат пораженията върху украинската инфраструктура, въпреки че те вече са огромни, както вече говорихме. По-краткосрочният конфликт е в интерес на всички. Важен е обаче изходът.
Не трябва да се допуска замразяване на конфликта, което да позволи на Путин след две или три години да подсили войските си и да атакува отново. Това не е в интерес нито на Украйна, нито на Запада. Тази война трябва да приключи така, че Украйна да се превърне в напълно функционираща държава, да си върне териториите и да възстанови икономиката си. Да върне свободата си!"
Със свой указ президентът Румен Радев даде на Летище София името на Апостола на свободата Васил Левски, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Така официалното наименование на аеропорта става Летище "Васил Левски" - София.
Редица европейски лидери се събират на спешна среща в Париж за изработване на единна позиция за Украйна. В същото време руски и американски дипломати ще търсят в Саудитска Арабия решения на конфликта. Русия изпраща външния министър за преговорите за Украйна в Рияд Стив Уиткоф и Майк Уолц заминават за Саудитска Арабия във връзка с..
От началото на 2026 г. лечението на деца с растежен хормон ще стане част от системата на здравното осигуряване. Това каза пред БНР проф. Виолета Йотова, началник на Педиатрията в УМБАЛ "Св. Марина" - Варна. Тя обясни, че в България това лечение е регистрирано и разрешено, но все още не се реимбурсира от Здравната каса, затова благотворителната..
Делото за изборите за 51-во Народно събрание е на финала. След като с определение от днес Конституционният съд е приел назначената в средата на януари графологична експертиза и поисканите от ЦИК допълнителна информация и документи, конституционните съдии са дали на политическите партии, които ги сезираха с искане за цялостно или частично..
Изминахме доста приятен път, записахме 2 албума, бяхме на всички по-големи сцени и фестивали. Направихме и трети проект, който е успешен и решихме да се върнем към нещата, които сме правили с любов. Това сподели в интервю пред БНР пианистът Васил Спасов от група Funkallero за предстоящи концерт на 21 февруари в София. На концерта ще..
Заледени участъци по транспортната мрежа в Габровска област предизвикаха пътни произшествия. Хлъзгавите настилки в района с хълмист терен създадоха трудности за придвижването. По пътищата в Габровска област тази сутрин са станали 11 произшествия, при едното от тях, в Дряново, леко са пострадали две деца. При другите катастрофи щетите са..
"Възраждане" искат изслушване на управителя на БНБ Димитър Радев в парламента заради посещението на представители на Международния валутен фонд у нас, обяви председателят на партията Костадин Костадинов. От партията се опасяват, че с помощта на МВФ ще се фалшифицират данните за финансовите показатели на България с цел изпълнение на критериите за..
В Къщата на художниците в Плевен е подредена изложба, която е своеобразно емоционално завръщане. Убавка и Костика са едни от най-разпознаваемите и..