Идеята е да срещне публиката с творби на последната генерация композитори и да покаже приемственост в българската композиторска школа, както и съвременните тенденции в българската класическа музика. Разбира се голяма роля за това има оркестърът на Русенската опера, който в симфонични програми излиза със запазената марка Русенска филхармония.
На 25 юни предстои голям концерт в зала България в рамките на 54 – я международен фестивал „Софийски музикални седмици“. Подборът на програмата е осъществен от маестро Димитър Косев, главен диригент на русенската опера.
Днес като класическа музика се определя и всяко произведение, създадено в нашето време, което е написано в традиците на класическата норма. Това, разбира се е свързано с едно ново поколение композитори, които създават класическа музика за съвремения естетически вкус.
В специалната селекция ще бъдат изпълнени творби от десет български композитори: Ангел Заберски – син, Вели Чаушев, Добромир Кисьов, Емелина Горчева, Йордан Владев, Константин Костов, Костадин Генчев, Петя Тончева, Пламен Цветанов, Стефан Тоцев.
Петима от тях са специални гости на "Нощен Хоризонт" за да ни срещнат с музиката, написана в класическия жанр с днешна дата. Това са Константин Костов, Пламен Цветанов, Добромир Кисьов, Йордан Владев и Костадин Генчев.
Изтъкнатите композитори споделиха за БНР, че класическата музика в момента е предимно филмова, балетна и театрална оркестрова музика. Съвременните автори пишат сега предимно за филми и много от тях за видеогри. Там звучи оркестърът, който пресъздава абсолютно всичко, едно изключително изразително средство за отношението на композитора.
Самите музиканти се срещнаха за първи път именно в студиото на "Нощен Хоризонт".
Музикантите разказаха пред "Нощен Хоризонт", че смесването на българския фолклор с класическа музика е като вливане на свежа кръв в оркестровата класическа музика. По думите им музиката винаги расте нагоре, променя се през вековете, но стъпва върху едни здрави основи, които през вековете това е било поп музиката. При джаз музиката, например импровизията е водеща.
От съвременната класическа музика хората очакват тя да е тонална, да е приятна за слушане, и те биха се припознали точно в такъв вид концерт, в симбиоза с джаз, фолклор, с филмова музика, споделиха композиторите.
Класическата музика със своя църковен и светски характер има дълбоки традиции в западноевропейската култура още от Средновековието. Барок, класика, романтизъм, модернизъм, постмодернизъм, музиката се развива и надгражда и тонално и инструментално. Нейният златен период се бележи от произведенията от Бах до Бетовен и за да се дефинира това време в началото на 19 век се появява терминът класическа музика.
У нас традицията в писането и изпълнението на класическа музика започва десетина години след Освобождението и еволюира в произведенията на Емануил Манолов, Панайот Пипков, Добри Христов, Георги Атанасов, Никола Атанасов, следват имената на Петко Стайнов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Марин Големинов.
Константин Костов – учил е музика в Музикалната академия в Мюнхен и преподава там, в неговата музика има много джаз, издал е четири албума.
Пламен Цветанов – пианист и композитор, има богата концертна дейност като солист, създава театрална и филмова музика, камерни пиеси, оркестрови творби, в момента пише музика за пълнометрафен филмов мюзикъл
Добромир Кисьов – композитор, оркестратор, мултиинструменталист и музикален продуцент, през миналата година в концерта на Ново поколение са представени неговите Ръченични вариации за симфоничен оркестър, автор е на музика за театър, кино, съвременен танц, написал е цикъл образователни концерти за престижния Кралски концерт гебау оркестър
Йордан Владев – композитор, вокалист и мултиинструменталист, учил е скулптура в Художествената академия, музика в Музикалната академия, а сега учи и психология. Има 15 авторски албума
Костадин Генчев – свири на кавал, има Аскеер за театрална музика, наш колега в Оркестъра за народна музика на БНР, автор е на над 1000 аранжимента и над 100 инструментални пиеси, написани за този състав
Още по темата в звуковия файл.
Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..
Днес - 26.11, се навършват 115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда". "След Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..
Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..
Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..
В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..
Гьоте институт – България е домакин на премиерата на най-новото видеопредставление на творческия колектив "Метеор" - "Вълшебната гора". Става дума за видеопредставление и пърформанс на живо тази вечер от 19 часа. Събитието обещава да ни отведе към границите на другостта чрез ритуална трансформация. "Образът на гората и планината като..
На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..
Имаме абсурди – вторият иска лидерска среща с първия и в същото време не го признава за лидер. За какво е тогава лидерската среща? Това каза..
Със съмишленици обмисляме създаване на политически проект , когато сме готови - тогава ще го обявим. Това каза пред БНР Корнелия Нинова, бивш..
И шестият опит да бъде избран председател на 51-вото Народно събрание се провали. Нито един от предложените четирима кандидати не успя да събере..