Има ли сериозни разлики в заплащането и трудовата реализация между жените и мъжете в България?

Трудностите при реализацията на жените на трудовия пазар и наличието на разлики в заплащането при мъжете и жените са проблеми, които засягат всички държави в Европейския съюз.

В проучване на Европейския институт за равенство между половете (ЕІGE) се посочва, че увеличаване на броя на работещите жени и премахването на разликите в заплащането между двата пола ще има положително въздействие върху икономическия растеж в Европейския съюз. 

Твърдение: Има сериозно неравенство в заплащането и трудовата реализация между жените и мъжете в България

Изследване на Евростат от 2016 година потвърди, че проблем има във всички страни членки, като разликата в заплащането е 16%. Преди осем години най-голяма ножица във възнагражденията е отчетена в Естония (25.3%), следвана от Чехия (21.8%), Германия (21.5%), Обединеното кралство (21.0%) (по това време все още член на ЕС) и Австрия (20.1%).

Едва малко над 5% е била разликата в заплащането на труда между жените и мъжете в Румъния, следвана от Италия, Люксембург, Белгия и Полша. 

Къде е България в  тази статистика?

По данни на Националния статистически институт  работещите в България са 2,928 млн. В обществения сектор са наети повече от 560 хиляди души, а в частния - три пъти повече - близо 1,74 млн.. В администрацията работят близо 100 хиляди души.

Последното пълно четиригодишно изследване на НСИ от 2018 година  отчита  две основни тенденции-  нарастване на икономическата активност и при двата пола и намаляване на разликите в заплащането между мъжете и жените като цяло.

В някои професии обаче тази „дискриминация“  все още е значителна. 

Преди месец Институтът за пазарна икономика публикува свое изследване, което потвърждава тези тенденции. То отчита разликите в активността на жените и на регионално ниво- най-икономически активни те са в столицата - 60%, а най-слабо активни в област Кърджали - едва 36% . Най-малки са разликите между двата пола в областите Благоевград, Кюстендил и Перник.

Най-голям брой жени са наети в преработващата промишленост (221 хиляди), следват търговията (200 хиляди), образованието (134 хиляди), здравеопазването и социалната работа, държавното управление, хотелиерството и ресторантьорството. В тези шест икономически дейности са наети общо 72% от жените.

Номинално най-голям е броят на жените, които работят като продавачи - 151 хил.

"Най-женската" професия твърдо остава учителската- над 83 процента  от заетите в образованието са жени /68 хиляди/.

Интересно е, че в края на XIX в. жените учители в България са едва 1 681 при 8026 мъже учители. През 30-те години на миналия век броят им се изравнява (13 489 мъже и 13 339 жени), за да се достигне почти до пълна феминизация на учителската професия в наши дни. 

Заплащането на жените остава значително по-ниско от това при мъжете. Преди две години средната брутна годишна заплата за жени достига 16 900 лв., а при мъжете тя е 20 500 лева. През последното десетилетие разликата  значително намалява. Докато през 2000 г. възнаграждението на жените е с близо 25% по-ниско от това на мъжете, през 2021 г. разликата е под 18%.

Най-големи са разликите във финансовия сектор, здравеопазването, ИКТ/ информационни и комуникационни технологии/ сектора, преработващата промишленост

В сферата на културата, спорта и развлеченията, заплащането на жените е над 30% по-ниско от това на мъжете.

Заключение

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck