Войнишки бунтове, потънал батискаф, трагедия с мигранти и други акценти от седмицата

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Седмицата на бързи обороти, представена от Добрин Йотов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Разбунтували се руски военни части са овладели рано тази сутрин областния център Ростов на Дон. В Москва са въведени антитерористични мерки, засилена е охраната около Кремъл и другите държавни институции. Лидерът им, Евгений Пригожин, раздава ултиматуми към висшето военно ръководство на Русия, което държи отговорно за пораженията в Украйна и предполагаемо нападение над военни лагери на частната военна компания "Вагнер". Националният антитерористичен комитет, Федералната служба за сигурност и генералната прокуратура са завели дело срещу Пригожин за подбудителство към метеж. Президентът Владимир Путин мълча цяла сутрин, но се очаква скоро да излезе с обръщение, каза преди малко говорителят му Дмитрий Песков.

Война, глад, миграция, инфлация, корупция - всички световни проблеми, които обикновено изпълват новинарските емисии - отстъпиха тази седмица далеч зад новините за съдбата на "Титан".

Батискафът, с който богати туристи и ентусиасти се спускат към останките на "Титаник", изчезна миналата неделя близо до мястото, където може би най-известният в историята презокеански лайнер потъна през 1912 година - в северозападната част на Атлантика, на повече от 600 километра югоизточно от Нюфаундленд. 

Докато все още имаше надежда, че петимата на борда ще бъдат открити живи, бреговата охрана на САЩ разгърна мащабна издирвателна операция, в която помощ й оказаха Канада, Великобритания и Франция.

Предизвикателство бяха огромната площ, която трябваше да бъде претърсена за четири денонощия (на толкова се оценяваха запасите от кислород на "Титан"), и безмилостната среда на повече от 3 километра и половина дълбочина.

В четвъртък сутринта дистанционноуправляем дълбоководен апарат откри останки от батискафа недалеч от самия "Титаник". Подозренията за имплозия на борда се потвърдиха, каза американският контраадмирал Джон Могър.

"След консултация с експерти става ясно, че отломките са резултат от катастрофална загуба на налягане."

И след трагичния край историите за "Титан" не слязоха от челните страници на медиите във Великобритания, САЩ, Европа и Пакистан, от където са двама от загиналите, този път с фокус върху причините за мистериозната имплозия.

Зад всичко това кореспонденциите за ежедневните бедствия на стотици корабокрушенци край бреговете на Пелопонес, Тунис, Канарските острови звучаха като досаден фон.

"Намирам се в пристанището Ел Луса, малко по на север от Сфакс в Южен Тунис. Миналата нощ недалеч от тук се преобърна лодка с мигранти. Четиридесет души бяха на борда. Казаха ни, че 11 са се удавили. Като стигнахме пристанището тази сутрин заварихме сцена на отчаяние: бременна в 7-ия месец жена се държеше за главата. Млад мъж лежеше наблизо, покрит с одеяло. Приятелят му седеше до него. Това е само един кадър от това, което се случва всеки ден из градчетата по крайбрежието на Тунис."

Това предаде в сряда кореспондентът на британския "Channel 4" Парек О'Брайън. Описаното от него е ежедневие не само в Тунис. Същия ден повече от 30 души изчезнаха в океана до Канарските острови. Повече от 200 бяха спасени ден по-късно. 45-ма сирийци бяха свалени невредими на брега в Кипър. 145-ма бяха приютени в Гърция след като се оказаха изоставени на остров на река Марица на границата с Турция.

В този контекст, във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи увеличаване на бюджета за овладяване на чигрантската криза с 15 милиарда евро за следващите четири години:

"В тази част предлагаме да подпомогнем финансово страните-членки, за да се укрепи управлението на външните ни граници. Трябва да работим по-интензивно с нашите съседи, за да насърчим икономическото развитие и да стабилизираме тези страни. Трябва да засилим международното ни партньорство и затова ни трябва допълнителен бюджет за сирийските бежанци в Сирия, Ливан, Йордания и Турция, за южния път на мигрантите, за Западните Балкани, за партньорите ни по цял свят, както и за да поддържаме способностите ни да реагираме на хуманитарни кризи и природни бедствия." 

"За Украйна предлагаме финансов резерв от 50 милиарда евро за следващите 4 години. Това ще даде преди всичко перспектива и предсказуемост за партньорите ни в Украйна, а също така ще подтикне други донори да действат по същия начин."

Председателят на Европейската комисия отправи това предложение към страните-членки непосредствено преди конференцията за възстановяване на Украйна, която бе свикана от Риши Сунак в сряда в Лондон. Пред представители на бизнеса британският министър председател, а преди него и френският външен министър, представиха механизми за намаляване на риска от инвестиции в страната, обхваната от война:

"Това е огромна стъпка в помощ на застрахователите, които искат да подкрепят инвестициите в Украйна. Така се премахва една от най-големите пречки и се насърчават инвеститорите. С това изпращаме послание, че подкрепата ни на бойното поле няма да секне и че невероятният дух на Украйна ще надделее."

Страните от Европейския съюз договориха 11-ия пакет от санкции срещу Руската федерация - блокирани бяха сметките на още десетки руски богаташи, но, най-важното, дадени бяха правомощия на Брюксел да ограничава търговията с трети страни, заподозрени, че е реекспортират за Русия стоки и материали за оръжейната й индустрия. А в Лондон украинският премиер Денис Шмигал заговори за репарации: 

"Един от ключовите въпроси пред нас е кой да заплати стотиците милиарди за възстановяването. На първо място и преди всичко това е задължение на Русия - тя трябва да плати за това, което разруши."

Западните съюзници подкрепят украинското искане. 230 милиарда евро руски активи са "замразени" в Европейския съюз като част от предишните санкции. Страните-членки са съгласни да ги използват за финансиране на Украйна, съобщи вчера говорител на Брюксел. Русия е тази, която руши и един ден тя ще трябва да плати за възстановяването, съгласи се американският държавен секретар Антъни Блинкън.

"Но не се заблуждавайте - всички реформи и всички усилия за възстановяване зависят от способността на Украйна да възпира и да се защитава срещу бъдещи нападения от страна на Русия. Затова, дори когато инвестираме сега и в дългосрочен план за възстановяването на Украйна, ние също така трябва да изградим украинска армия, който е достатъчно силна, за да защити суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната."

Докато съюзниците на Украйна планират възстановяването на страната, Русия продължава да я руши. Ден след ден тази седмица тя продължи да праща крилати и балистични ракети и дронове-камикадзе по Киев, Лвов, град Запорожие, Одеса, Кривой Рог. Руската артилерия продължи да тормози жителите на Херсон, даже след като наводнението от Каховския язовир наложи на окупаторите да изтеглят оръдията си на няколко километра. Последиците от наводнението все още се изчисляват. В човешко изражение те са най-малко 62-ма загинали, в материално - повече от 1,5 милиарда евро и продължават да растат. Украинските военни съобщиха за рязко влошаване на епидемиологичната обстановка, особено заради разпространението на хепатит А.

След разлива на Днепър руското командване счете този сектор на фронта за достатъчно безопасен и прехвърли хиляди войници към Запорожие срещу настъпващите там украински сили. Това съобщиха от британското военно разузнаване в една от ежедневните си сводки тази седмица. При условие че руснаците са превърнали всяка паланка на запорожкия фронт в крепост, потвърждението от понеделник, че украинците са освободили Пятихатки - едно от многобройните села по направлението към Мелитопол с по-малко от 300 жители до войната - дойде като истинска новина.

"За убийци и терористи място у нас няма. Сега нашите воини дейно унищожават врага и на Юг, и на Изток. Физически прочистват Украйна. И това ще продължи. Защитата от тероризма изисква унищожаване на терористите," категоричен бе украинският президент Володимир Зеленски в едно от вечерните си обръщения към сънародниците си тази седмица. 

С разрастването на сраженията в Украйна и на значението на военната помощ от Европа, въпросът за оръжейните доставки за Киев откри нов фронт на политическите битки между президента и парламентарните партии у нас.

Министърът на отбраната Тодор Тагарев изрази намерението на правителството да присъедини България към останалите 25 страни от Европа с общи поръчки на снаряди за украинците. Без да губи време, министърът на външните работи Мария Габриел поведе нужните разговори в Брюксел:

"Ще трябва да има и меморандум с Европейската агенция по отбрана. И днес с комисаря Тиери Бретон говорихме по темата. Аз мисля, че има много ясна заявка от сегашното правителство подкрепата за Украйна да бъде конкретна, навременна и да очертава добра перспектива за страната," каза Габриел.

Президентът Румен Радев разкритикува правителството за тази му инициатива:

"Това не е начинът за прекратяване на този конфликт. Виждате, че той ескалира. Ако правителството вземе това решение, според мен това ще бъде грешка."

Министър-председателят Николай Денков не се показа убеден от предупреждението на Радев:

"Смятам, че трябва да сме последователни и да изпълняваме решенията, които са взети в Народното събрание. И да помогнем на Украйна, която е нападната от съседна страна и се опитва да възстанови териториалната си цялост. Загиват хора. Изселени са хора, семейства с деца."

Нападките на президента към правителството продължиха и вчера. Премиерът ги определи като "медийна атака, която няма нищо общо със същината", тъй като, по думите на Денков, служебното правителство също е изпращало военна помощ за Украйна. 

На източния фронт - около градовете Купянск в Харковска и Лиман в Донецка област, се заформи нова голяма битка, защото руското командване хвърли в атака там една от елитните си въздушно-десантни дивизии. На южния фронт украинските въоръжени сили продължиха да напредват едва-едва към Мелитопол и азовското пристанище Бердянск. А в четвъртък руската логистика претърпя сериозен удар - ракети поразиха моста над Чонгарския проток и прекъснаха за седмици най-прекия и удобен път от Крим за снабдяване на руските войски в Запорожието. По същото време Евгений Пригожин, началникът на наемниците от компанията "Вагнер", отново ожесточи нападките си срещу военния министър Сергей Шойгу и началника на генералния щаб Валери Герасимов, че крият от президента Владимир Путин истината за растящи руски загуби:

"Ръководството на министерството на отбраната усърдно лъже президента и президентът получава доклади, които по никакъв начин не отговарят на действителността. ... Руската армия отстъпва в Запорожка и Херсонска област. Въоръжените сили на Украйна притискат руската армия. Къпем се в кръв. Никой не дава подкрепления. Няма никакво управление."

Без да напада пряко президента, Пригожин отхвърли не само твърденията му за поражения на украинците, но и цялата му обосновка за войната: по думите му, СВО не е била причинена от някаква безумна агресия на Украйна и НАТО, целта не е била денацифициране на Украйна, а още една нашивка на пагона на "тувинския военачалник" Сергей Шойгу.