Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бюджетът за отбрана: Милиони за проекти за модернизация и обещание за 2% от БВП

Снимка: Архив

Милиони за проектите за модернизация и обещание, дори и на премиера Николай Денков пред НАТО, че страната ни започва да увеличава бюджета си до 2% от БВП, съдържа бюджетът за отбраната. И това във време на продължаващ въоръжен конфликт до България и Среща на върха на НАТО само след около десетина дни. 

Един любопитен факт, споделен от зам.-министъра на отбраната Атанас Запрянов - като част от негово проучване преди години се оказало, че военният бюджет на България от 50-те години на миналия век до 1962 година е достигал до 12 процента от националния доход.  

"А от 2004 г. досега единственото, което е купила България, са новите хеликоптери, новите "Спартан"-и, транспортната техника - Мерцедес. Защото сме в един демократичен съюз и никой не ни налагаше военен бюджет, за да се превъоръжим със съвместима с НАТО техника. Понеже нямаше да има война и нашите политически ръководства редуцираха военния ни бюджет. Веднага след като станахме член на НАТО, силно редуцирахме военните си разходи и ги поддържаме чак до 2018 г., когато се взе решение да следваме все пак изискванията на НАТО за 2% от БВП", коментира Запрянов

До края на 2023 година разчетите изглеждат така - 1,88% от БВП ще бъдат определени за отбрана. Това са два милиарда 382 милиона и 167 хиляди лева. Средства за големите проекти ще има. За проекта за новия Ф-16 около - 15 700 млн. лв. 100 млн. лв. за техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Пари ще има и по другите пера. Оценката на политическото ръководство, в лицето на зам.-военния министър Атанас Запрянов, е, че има ангажираност за сектора.

В средата на юли във Вилнюс НАТО със сигурност ще каже, че 2 процента от БВП е препоръчителното стартово  ниво за финансиране на армията. Това дори пролича от скорошната среща на премиера Николай Денков с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Който припомни, че България е на предната линия на много предизвикателства, пред които сме изправени: 

"Благодаря на България, че осигурява военна защита на Украйна. Това помага на украинците да отстояват правото си на самозащита, както е заложено в Хартата на ООН. За да продължим да укрепваме НАТО и подкрепата си за Украйна, трябва да инвестираме повече в нашата сигурност. И аз разчитам на България да поеме ангажимент за по-амбициозна инвестиция в отбраната, за което ще вземе решение на срещата на върха във Вилнюс".

България обаче трудно гони нивата за финансирането на отбраната. Показват го статистиките на Пламен Русанов, държавен експерт, Дирекция „Планиране, програмиране и бюджет” в Министерството на отбраната. На скорошна конференция той припомни, че амбицията на НАТО за достигането на 2% от БВП е от 2014 година в Лисабон. Но за девет години само девет от 30-те държави са изпълнили този критерий. България не е сред тях. Двата процента от БВП се появяват записани за първи път през 2017-а. В Плана за повишаването на разходите се посочва, че 2-та процента остават за 2024-та. 

Работата – с наличния бюджет – ще се опитат да си свършат и военните. 

"Човек тръгва на война с това, което има. Няма друга алтернатива", каза бригаден генерал Здравко Пехливанов, директор на дирекция „Стратегическо планиране” в Щаба на отбраната. Той отбелязва, че за последната година и половина два пъти са правили планове за инвестиция в отбраната. Последният път- когато 48-мият парламент задължи МО да направи модернизационен план. А в първите дни на 49-тия парламент и тази задача беше отменена. 

През март Годишният отчет за дейността на НАТО показа, че за 2022-ра България е осигурила за отбрана средства, равни на 1,54 на сто от БВП. България изпълнява поставената от НАТО цел за поне 20% дял на разходите за оборудване от общия национален бюджет за отбрана, пише още в доклада. 

Проучването на НАТО от март отчита, че според 83% от българите страната ни трябва да харчи повече за отбрана. Едва 8% са против. Но на национално ниво и до момента няма проучване, което да отчита същите тези настроения. Формирани с местния оттенък „за“ или „против“ да дадем „съветската техника“ на Украйна в замяна на „западна“. Политическото ръководство на Министерството поддържа тезата, че страната ни има шанс да модернизира част от системите чрез замяна на вече гласуваната, но останала в тайна, военна помощ за Украйна. Обяснява също, че има програми по линия на НАТО и на ЕС, от които страната ни може да се възползва, за да има и нови способности. Или просто да задели парите в нарочен инвестиционен фонд. Всичко е политически въпрос, чието решене е започнало, успокои зам.-министърът на отбраната Атанас Запрянов. 

Репортаж на Добромир Видев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

НС изслушва премиера Главчев за предстоящата среща на НАТО

В Народното събрание са предвидени четири изслушвания на представители на Министерския съвет. Премиерът Димитър Главчев и министърът на отбраната Атанас Запрянов ще информират за подготовката за предстоящата среща на НАТО във Вашингтон и за българската позиция на форума.  Главчев, в качеството му и на министър на външните работи, ще..

публикувано на 04.07.24 в 07:11

Административният съд в Пазарджик атакува пред КС текст от Изборния кодекс

Административният съд в Пазарджик внесе в Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на текст от Изборния кодекс. Това съобщиха от Върховния административен съд. Искането е свързано с административно дело, в рамките на който съдът установил несъответствие на текст от допълнителните разпоредби на Изборния кодекс и..

публикувано на 03.07.24 в 20:08
Стойко Петков и Роберто Петков в съдебната палата в Ловеч

Съдът в Ловеч задържа под стража баща и син заради побой край Карлуково

Окръжният съд в Ловеч отмени мерките, наложени от луковитския районен съд на двамата мъже, баща и син, обвинени като извършители на побоя над шофьор на автобус с туристи край село Карлуково и им наложи най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража“. Задържаните за побоя над шофьор на автобус до Карлуково са освободени..

публикувано на 03.07.24 в 20:01
Кристина Джурджова, магистър фармацевт, управител на аптека в Монтана.

Фармацевти ще внесат в РЗОК предизвестия за прекратяване на договорите с НЗОК

Аптеки в Монтана се включиха в националния протест на фармацевтите. За 2 часа днес не се изпълняваха рецепти по Здравна каса (НЗОК). Протест на собственици на аптеки и фармацевти в цялата страна Протестът на аптеките днес: Защо фармацевтите недоволстват? "Не сме доволни, тъй като готвените промени в наредби на Касата и здравното..

публикувано на 03.07.24 в 19:55

Кабинетът предлага промени в бюджета, свързани с инвестиционната програма за общините

Кабинетът предлага промени в бюджета, свързани с инвестиционната програма за общините. С него броят на проектите се увеличава с 271 проекта, т.е. стават 2 529 броя. С направените предложения за промени прогнозният бюджет на проектите за 2024 г. се увеличава с 50,8 млн. лв., а общата прогнозна стойност на проектите за периода 1 януари 2024 - 31 декември..

публикувано на 03.07.24 в 19:52
Заседание на служебното правителство, ръководено от Димитър Главчев.

Служебното правителство назначи седем нови областни управители

Седем нови областни управители са назначени от служебния кабинет, става ясно от съобщение на правителствената пресслужба. Те ще ръководят областите Враца, Монтана, Разград, Смолян, Стара Загора, Шумен и Ямбол, като със същото решение са освободени досега заемащите длъжността. От съобщението излиза, че Севджан Съдкъев, чиято оставка от Надзорния..

публикувано на 03.07.24 в 19:19

"Хизбула" е изстреляла над 100 снаряда срещу Израел

Ливанската групировка "Хизбула" е изстреляла над 100 реактивни снаряда по цели в Северен Израел в късния следобед, съобщава "Ройтерс". Няма данни за жертви. Атаката дойде след гибелта на командир от "Хизбула" при израелски удар край южния ливански град Тир.

публикувано на 03.07.24 в 19:07