Уил Куин: Трудно ще е да се избегне нещо като Студена война при тези обстоятелства

"Поведението на руснаците прави задължително Алиансът да противодейства на заплахата, която представляват те"

Илюстрация: Алами/Ройтерс

Интервю на Деян Йотов с Уил Куин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Моделът на присъединяването на бившата Западна Германия към НАТО би бил приложим за Украйна само в случай, че тя не успее да си върне със сила окупираните от Русия територии, каза Рафаел Лос от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Идеята за такова „частично членство“ е на няколко известни бивши представители на американската администрация, сред които Иън Бжежински, както и на Алекзандър Вършбоу и на бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Уил Куин от Центъра за глобални въпроси „Кисинджър“ към университета „Джонс Хопкинс“ във Вашингтон, който е бил и в екипа от съветници на сенатор Джон Маккейн, не е привърженик на механично копиране на събития от миналото в настоящето, и то на различни места и при различни обстоятелства:

"Съмненията тук, също както при всяка историческа аналогия, се дължат на това, че има съществени разлики между събитията и възможностите в днешна Украйна, и тези в Западна Германия през 1955 година. Очебийната разлика е в това, че за да се присъедини към НАТО ФРГ трябваше да декларира, че няма да се опитва да приобщи територия със сила. Ясно е, че това не е приложимо в случая на Украйна. Затова смятам, че този модел на евентуални действия не е подходящият. Възможно е да има по-сполучливи и по-приложими модели, но те не бива да бъдат основавани на ситуации от преди 70 години.

А и Западна Германия успя да се обедини с Източна чак когато Съветският съюз вече се разпадаше. И едва ли би било разумно разцепване на Украйна в името на влизането й в НАТО с надежда за бъдещо обединение с територии, които останат под руска окупация. Дали обаче е възможно да дойде момент, в който западни партньори на Киев няма да окажат натиск именно в тази посока?

Важно е да отбележим, че войната е динамичен процес - възможностите, рисковете и ограниченията се променят със събитията на бойното поле. Затова не бих се наел да прогнозирам какво Украйна би приела или не в бъдеще. Допускам, че може да се обсъжда такова нещо, но далеч не сега. Със сигурност обаче през следващата година, ще се обсъждат стъпките на Украйна към НАТО като единна държава".

- Смятате ли, че с решенията и обещанията си към Украйна във Вилнюс НАТО и Г-7 изпратиха правилното и достатъчно ясно и силно послание към Русия?

- Смятам, че посланието наистина беше силно. Разбирам защо украинският президент Зеленски не е доволен от него. Украйна в края на краищата воюва за национално оцеляване и при тези обстоятелства е нормално да настояваш да получиш максимума.

Но НАТО е военен съюз на държави със сложни вътрешнополитически процеси, който въпреки това отправя достатъчно твърди послания към Русия - с приемането на Финландия, с очакваното приемане на Швеция и с доставките от различни страни членки на мощни оръжия на Украйна, за да й помогнем да спечели войната.

Спомнете си как когато започна тази война, имаше сериозни опасения дали Алиансът ще съумее да съхрани единството си. Сега този въпрос вече не стои - заради цялата подкрепа, която Украйна получава. В някои отношения вероятно напредъкът можеше и да е по-голям, но при всички случаи руското ръководство би трябвало да тълкува посланието от Вилнюс като последователност, а не промяна по отношение на подкрепата за Украйна.

- Възможно ли е Русия някога да признае поражение и да приеме членство на Украйна в НАТО?

- При дадените обстоятелства много се съмнявам. Настоящата ситуация се корени в това, че руският политически елит - Владимир Путин и обкръжението му - нямат манталитета да приемат поражение, дори когато Русия наистина е победена или е понесла значителен политически удар. А пък ако въобще признаят, че Русия някога нещо е загубила, го правят, за да си вземат това, което смятат за свое.

Тук идва въпросът за унижаването на противника. Водещи европейски лидери споделяха преди месеци мнение, че не бива Русия да бъде унижавана, макар и да е агресор. Някои се аргументираха с това, че един ден войната ще свърши, а руснаците ще си останат наши съседи. На други мотивът беше, че и Германия е била унизена след Първата световна война и това е довело до Втората...

Това е свързано с дефинирането от руското ръководство и от руснаците въобще какво е успех за тях. Унижението по принцип може да бъде причинено от външна сила, но може, и то често, да идва и отвътре.

В руския случай, предвид катастрофалния провал на щурма на Киев, икономическите щети, които понасят, и вътрешнополитическата нестабилност, която лъсна през последните седмици с бунта на Пригожин, е трудно да се отрече, че Русия допринесе значително за унижението си.

А за това как би трябвало светът да се отнася към Русия, не смятам по принцип за мъдро да се унижава нечий противник. Външната политика, според мен, трябва да се основава на преследване на цели, без поддаване на емоции. Няма какво да се спечели от унижаване на противника ти. Защото в края на краищата в интерес на европейската сигурност е Русия да бъде конструктивна, да не се чувства застрашена, да не й остава чувството за онеправданост, да уважава правата на съседите си и свободата на всички страни по света сами да определят насоката си на развитие.

- Първата реакция от Москва след срещата на върха във Вилнюс беше да обвини НАТО, че се връща към схемите от Студената война, каквото и да означава това. Дали обаче тъкмо Москва не си пожела такова нещо още с неизпълнимите предвоенни условия за едва ли не изтегляне на НАТО от източните страни членки?

- Ако се има предвид развитието на плановете на НАТО за отбрана, Алиансът всъщност реагира на това, че Русия започна най-мащабната война на континента след Втората световна. Не може също така просто да връщаш часовника назад, да си избираш някоя от годините след Студаната война, като 1997-а, и да вадиш извън контекста им разни изявления или обещания. Аз гледам на изявленията на хора като Лавров, Песков и самия Путин като опити да отклонят разговора от реалната ситуация.

- Неизбежна ли е Втора студена война?

- Ситуацията е уникална. Защото войната всъщност е гореща. Води се между Русия и Украйна, но страните от НАТО и други държави по света подкрепят Украйна. Това, разбира се, не означава, че горещата война е между НАТО и Русия. Но поведението на руснаците прави задължително Алиансът да противодейства на заплахата, която представляват те.

Трудно ще е да се избегне нещо като студена война при тези обстоятелства. Затова трябва да се вземат сериозни мерки за отбрана, както беше през истинската Студена война. Това не изключва диалог с Русия. Към момента обаче властите там не проявяват интерес. А това не оставя на Европа и Съединените щати много други възможности, освен да следват политика на "мир чрез сила".

За незабавен мир и преговори се обявяват някои политици в НАТО. Независимо, че така Русия може всъщност да бъде възнаградена за агресията си със задържане на окупираните от нея територии...

Доста хора си правят мисловна гимнастика с поглед към бъдещето, опитвайки се да си представят как би изглеждал мир, постигнат с преговори. Според мен администрацията на президента Байдън и другите съюзнически правителства трябва да си дадат сметка, че всъщност сме много далеч от такъв момент.

Може и евентуално да има преговори. Много войни са завършвали по този начин. Но към момента бих казал, че украинците имат шанс да напреднат на фронта и това би подобрило евентуалните им преговорни позиции. Разбира се, възможно е и да ги влоши.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева