Между ада и щастието или "От хаоса на приживяното с даровити и бездарни"

"От хаоса на преживяното с даровити и бездарни" на Весела Люцканова не е книга с обикновени мемоари.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Росица Копукова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тя е едно пътуване във времето на преживяното между ада и щастието с личен, но и с обществено-значим отзвук. Едва оцеляла от бомбардировките на София през 1944 година, тригодишната Весела, без майка, без да знае къде е сестра й и с баща в затвора по политически причини, тя е отгледана в Ловеч при добри хора, които я приемат като свое дете.

Едва когато се връща в столицата, получила частична амнезия от стреса, тя бавно възстановява спомените за родния си град.

Но Бог е милостив. За нея идва и щастливо време. Завършва Висш строителен институт, омъжва се по любов за много стойностен човек, има три деца и е щастлива.

Желанието й да пише, да бъде сред писатели също става реалност и тя е приета в Съюза на Българските писатели като човек, който може да бъде полезен в строителството на станции и сгради за писателите, в тяхното преустройство. Без да злоупотребява с работно време, даровитата Весела Люцканова краде от съня и нощите, за да създава книги.

Красивата жена е приета благосклонно от едни и попада в завистливия обсег на други. Печели хората с талант и благородство.

И точно тук, в тази книга, младите, а и по-зрелите могат да научат каква дейност се е разгръщала в СБП, какви благоустройства са се правили.

Обективна, почтена и прекрасна разказвачка, Весела Люцканова те принуждава да не изпуснеш книгата от ръце, докато не я прочетеш цялата.

Подчертава, че е винаги справедлива към таланта на младите някога, а и сега погледът й е обърнат към тях.

Блестящата й памет й помага да посочва имена на хора и събития.

Една книга - вечност, която отразява определена епоха през призмата на един честен човек.

Четох я с огромен интерес и обективно се докосвам до написаното, а не през призмата на мое лично мнение.

Да бъде жива и здрава. Оставила е следа с всяка своя книга от богатото си и разнообразно творчество.

Росица КОПУКОВА, София,  с литературно - критически поглед.

Снимки - личен архив.