Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Не може конюнктурни въпроси да се решават чрез паметници на културата"

Станислав Бачев: Битката за паметта е война за бъдещето

В момента ние сме държава без държава, смята историкът

| Интервю
Снимка: Личен архив

"Най-дългосрочният компонент на националната сигурност е паметта, образованието, вътрешните компоненти. Без него всички останали са напълно лишени от смисъл и посока. Ако искаш да разбиеш една държава дългосрочно, направи така, че нейните деца да не знаят кои са, да не знаят откъде идват и така няма да знаят и къде отиват". 

Това коментира пред БНР Станислав Бачев, историк и доктор по политология, относно идеите за смяна на националния празник, за демонтирането на паметници и промяна на имена на улици и храмове. 

"Този въпрос и тази тенденция имат два аспекта. Първият е вътрешният - той е дългосрочен и е нашата собствена война със себе си. Ние сме в състояние на вътрешна война със себе си по подмяна и на история, на обществени ценности и на всичко, което е свързано с разпада на държавността. Вторият аспект е външният - той е краткосрочен, но пък ситуационно е най-важен, защото всяко едно обществено събитие в България в момента се случва в контекста на войната между САЩ и колективния Запад от една страна и Русия, Китай, Иран и другите държави от коалицията от друга страна. България попада в сферата на най-затегнатия контрол отвън. Вътрешният аспект е дългосрочен, но е засилен и ескалиран от външния аспект. Този вътрешен аспект е напълно свързан с този целенасочен, методичен и дългогодишен процес, който е на множество нива по разграждане на цялата идея за държавност, за общност, там е загубата на национална памет, загубата на усещането за принадлежност, скъсването с всякаква историческа приемственост. Това не са еднократни актове, а дългогодишен процес, който е обхванал вече всяка публична сфера на обществения живот - и медии, и общество, и образование. Това е най-дългосрочният компонент на националната сигурност", обясни той.


Паметникът на съветската армия трябва да си остане там, където е, категоричен е историкът и добави:

"Не може конюнктурни въпроси да се решават чрез паметници на културата или нещо, което дава поглед към историята и символизира определен период - дали добър или лош, но всеки може да се запознае с него, и там, където е. Преместването му вече е геополитически акт. Чисто юридическият акт - да смениш статута от публична в частна държавна собственост, означава, че България няма държавен интерес от този паметник. Това означава задълбочаване на лошата тенденция в нашите двустранни и многостранни международни отношения. Това означава, че в момента скоростта, с която новите ястребчета, а всъщност те са си едни обикновени гугутки, ни закопават като държава международно, а след това и вътрешно, вече е много по-голяма скорост от тази даже през Втората световна война".

В момента не се коментира разрушаване на Паметника на съветската армия, а само неговото преместване. Според Бачев обаче винаги така се започва. 

"Ние навлизаме възможно най-ударно в най-тъмния етап от тази война със себе си. Лошото е, че по някакъв начин тази димна завеса оказва огромно влияние все още на обществото. Тази война със себе си - образованието, културата, икономиката, масовото обедняване - всичко това се пречупва през ескалацията на външния аспект. 3 март също е част от тази тенденция, за съжаление", коментира той.

В интервю за предаването "Хоризонт за вас" историкът подчерта, че 3 март сам по себе си е 3 неща - памет, идеал и бъдеще. Според него този ден не разделя обществото, а хората, които имат нещо против него, са малка част. 

"Отказът от 3 март е ликвидиране на вътрешно ниво на идеята за българското влияние на Балканите, политическото влияние", изказа мнението си той.

Станислав Бачев отбеляза също, че битката за паметта е война за бъдещето и то бъдещето на нашите деца

"На фона на тези съдбоносни процеси, ние вършим възможно най-голямата глупост към себе си, най-големият грях към себе си, към държавата, към децата и правим нашето положение възможно най-тежко тепърва. Тези, които искат да се занимават с тази работа - да възстановяват държавата след време, ще бъде изключително трудно. В момента ние сме държава без държава".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Бойко Ноев

Бойко Ноев: На България са необходими нови политически субекти. Тези са изчерпани

"Дълбоко съм убеден, че  на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР   Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и дипломат.   Ще се появят нови лидери , изрази убеденост той. Не е възможно Борисов да бъде министър-председател , смята Ноев.  Според него това е така и заради..

публикувано на 23.11.24 в 14:02

Паул Шмид: Контролът по вътрешните шенгенски граници е паническа и напълно неефективна мярка

Две години Австрия блокира пълното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското споразумение. Вчера стана ясно, че Австрия вдига ветото. Неофициално това се знаеше още след парламентарните избори в алпийската република, казва Паул Шмид , директор на Австрийския институт за европейски политики. Паул Шмид: Назрял е политическият момент Виена..

публикувано на 23.11.24 в 11:44

Джон Маннерс-Бел: Налагането на търговски мита не носи полза за никого

Геополитическото противопоставяне ще задушава глобалната икономика в следващите години. Очаква ни вял растеж, фрагментация и най-вероятно търговска война. Това е изводът на повечето наблюдатели на икономическите процеси, пред които стои основният въпрос - какъв ще бъде следващият двигател на растеж? Отговорите са противоположни, но по един от тях като..

публикувано на 23.11.24 в 11:00

Какво произвежда нереформираното образование?

Над 2500 души са подписали петицията за преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всичките ѝ етапи. Те са достатъчно, за да потвърдим, че такъв проблем съществува , каза пред БНР Ирина Манушева, инициатор на петицията. Според нея обаче проблемът не се разпознава достатъчно ясно, а той пропива цялата..

публикувано на 22.11.24 в 10:55

"За нашите деца" отново призовава: Тази Коледа чудесата правите Вие

Фондация "За нашите деца" организира за 12-а поредна година коледната благотворителна кампания "Тази Коледа чудесата правите Вие". За 12-и път със събраните средства фондацията ще подкрепи повече от 3000 деца, семейства и специалисти.  От вторник ще бъдем на коледния базар , каза пред БНР Ана-Михаела Търнева, експерт "Развитие на партньорства"..

публикувано на 22.11.24 в 10:49

СЗО: Хората все още не усещат колко е спешна ситуацията с резистентните микроби

Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..

обновено на 21.11.24 в 15:00

Политическата нестабилност пречи на приемането на Националната програма за антимикробна резистентност

Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.  При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..

обновено на 20.11.24 в 21:51