Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лесно достъпни ли са българските сайтове и за незрящи хора?

| Интервю
Снимка: Фейсбук страница на фондация

"Ние чуваме текст чрез софтуер, който синтезира човешки глас. Зрящият потребител възприема цялата информация, когато хвърли един поглед върху сайта и бързо може да достигне до определен елемент. Незрящият линейно го обхожда". Това обясни пред БНР Димитър Димитров, преподавател по информационни технологии за незрящи в Центъра за незрящи „Светлина – София“

"Важно е да се правят тестове за достъпност на сайтовете от незрящи хора, защото всички електронни инструменти, които съществуват, могат да бъдат подведени". 

Димитров смята за добра достъпността на платформата БИНАР, която се използва от БНР и има съвсем валки забалежки към нея. 

Той благодари на Министерството на електронното управление за съвместната работа с незрящите хора, с които се извършват порверки на редица сайтове.  

"Изискванията се спазват доколкото готовите темплейти, плъгини и т.н. са си създадени да имат определено ниво на достъпност чрез екранен четец."

Най-удобно за незрящия потребител е някъде в началото на сайта да е маркиран плейър, обясни още Димитров.

Той посочи в предаването "Хоризонт до обед" един от най-сериозните проблеми, пред които са изправени незрящите хора по отношение на достъпността в електронна среда. 

"Необходимо е използването на съвременни софтуерни продукти при създаването на сайтове. За да работят те, обаче се изисква и актуален хердуер. Той струва пари, а голяма част от незрящите хора не могат да си позволят редовно да го подменят".

Цялото интервю на Ирина Недева с Димитър Димитров може да чуете в звуковия файл.

Стефания Мирческа

Стефания Мирческа от Министерството на електронното управление обясни пред БНР, че сайтовете и мобилните приложения са обект на сериозен контрол относно достъпността за хора с увреждания. 

"На европейско ниво има директива, която определя изискванията за сайтовете и интернет страниците за достъпност. Всички разработчици, администрациите и  организациите от обществения сектор трябва да спазват техническия стандарт при разработване на страниците. Това означава, че трябва да има нетекстово съдържание, както и точна информация и връзка с качените снимки".

В България вече трета година проверяваме за достъпност на цялото съдържание в уеб страниците, посочи тя.

"Всичко се проверява чрез помощни технологии. Задават се индикатории чрез автоматични инструменти се вижда, когато има несъотвестсвие на определен сайт. Даваме им срок, в който трябва да отстранят тези несъответствия. След 6 месеца задължително имаме обратна връзка". 

Резултатите обаче подлежат на верификация и от човек с увреждане, отбеляза Мирческа.

"Активно са включени реални потребители. Най-често срещан проблем е нетекстовото съдържание и спазването на цветовия котраст. Всяка година проверяваните сайтове се увеличават с почти 20%".

От 2025 година влиза в сила Европейският акт за достъпност, напомни експертът. 

"Целият частен сектор трябва да предоставя достъпна информация, услуги и продукти". 

За да може един екраненечетец да работи на най-новите платформи, той трябва да разполага с помощна технология, която е с последните версии на операционни системи, разясни още тя.  

Цялото интервю на Добромир Видев със Стефания Мирческа може да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Студенти от Стопанския факултет на СУ, доброволци и общинари обновиха подлеза на спирка „жк. Изток“

Мръсен, тъмен и издраскан, сборно място на футболни агитки – така доскоро е изглеждал подлеза под бул. "Цариградско шосе" в близост до кръговото на четвърти километър. Случайни минувачи разказват, че подлезът от години е оставен без поддръжка. „Беше ужасно мръсен, всичко беше нарисувано“, каза случен минувач. „Не съм минавала много често..

публикувано на 25.09.24 в 12:02
Ели Маринова

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени . С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете,..

публикувано на 25.09.24 в 11:00

Асаф Кенан е създал електронно приложение, което ограничава ползването на мобилни телефони

В Европа в много държави е забранено ползването на телефон в училище. В Израел възразяват срещу толкова категорична забрана. Преди войната дори имаше ученически демонстрации. На тях средношколците искаха изцяло смяна на концепцията за образование. Смятаха, че е отминало времето, когато учителят по хуманитарни науки да запознава възпитаниците..

публикувано на 22.09.24 в 10:33

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00