Антон и Алекс са част от тази индустрия, макар да са още четвърти курс студенти в Техническия университет в София.
"Доста млади хора има при нас, наши колеги. Започнах работа, доста ми помага, понеже е по специалността, която уча. Това е индустрия, която се развива много бързо, има бъдеще в нея. Навлизат електроавтомобилите, автомобилната електроника става все повече и повече", разказва Антон.
"Работя в тази фирма от една година. Имаше отворени места за стажанти, в момента съм на постоянен договор", посочва Алекс.
И двамата вярват, че има добро бъдеще за техните специалности - "инженер винаги може да си намери работа". Признават, че парите са добри и "ако си решил да се развиваш в тази сфера, няма да останеш гладен". Както Антон, така и Алекс ще останат в България.
На форум, посветен на микроелектрониката, белгийският собственик на фирмата обясни пред други студенти, че за него работят около 2000 души, над 800 от тях - в България.
Симеон Костадинов работи за друга компания в сектора. Пише софтуера за изработване на микроелектронни схеми. Твърди, че бизнесите не пестят финанси и сили за обучението на студентите, защото търсят най-доброто. А най-доброто обикновено отива да работи извън България. За да не го изгубят без време, компаниите правят сериозни стажантски програми, пояснява Костадинов.
"Няма как да очакваме университетите да подготвят нашите кадри конкретно в сферата, в която развиваме продуктите си. Затова сме разработили стажантска програма. На току-що завършил студент отнема около година, за да започне реална работа по нашите проекти. Повече от половината инженери в нашия екип са започнали като стажанти, включително аз. Трудно намираме хора", коментира Костадинов пред БНР. Едно от обясненията според него е в това, че инженерните специалности не са толкова атрактивни за подрастващите.
У нас над 400 компании работят в секторите мехатроника, електроника и микроелектроника.
Това са експортно ориентирани компании, които развиват иновации и имат едни от най-модерните производства, казва министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Електрониката и мехатрониката са много подходящи за предстоящото въвеждане на дуално обучение в университетите, изтъква министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. По думите му "трансферът от научно откритие до практиката все още затруднява българските университети".
Липсва интерес към инженерните специалности, отчитат и от МОН. По данни на НСИ през учебната 2022/23 г. 188 190 студенти са се обучавали в държавните висши училища у нас, около 35 400 бакалаври, магистри и професионални бакалаври са били в секторите информационно-комуникационни технологии и технически науки и технически професии.
Бройката е с около 1 500 души по–малко от предходната учебна 2021/22-ра година и с около 2 700 по-малко от учебната 2020/21-ва. Намалението за трета поредна година се констатира въпреки тенденцията процентът на безработицата в STEM специалностите като математика и инженерни науки да е ниска.
"Студентите, които избират инженерните специалности, намаляват", потвърждава Димитър Николов, председател на клъстер "Микроелектроника", преподавател във Факултет "Електронна техника и технологии" в Техническия университет.
"В последните години има огромен глад за инженерни кадри. Икономиката на България се развива. Има много индустрии в областта на електрониката и микроелектрониката."
Според Николов държавата "преоткрива важността на инженерните технологии".
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Снимки в публикацията: Добромир Видев, ЕПА/БГНЕС
" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..
" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...
Ясно
Разкъсана облачност