"По ръба" с Калина Андролова: Двойното гражданство – директен вход за чужда агентура

Ако бъде разрешено хора с двойно гражданство да заемат такива позиции, ще могат ли да заемат позиции на съдии, на ръководители на ДАНС, на ДАР, на военното разузнаване?! Добре ли звучи министърът на отбраната на България, за който така или иначе обикновено лобират външни фактори и чужди военно-промишлени комплекси, в едно обозримо бъдеще да бъде човек с двойно гражданство?! Човек, който е възможно да е живял дълги години някъде по света, да речем в Русия, или в САЩ, или в Турция?!

В различните държави проблемът с двойното гражданство е решен различно. Има държави, които не позволяват на гражданите си да имат двойно гражданство или го разрешават при много стриктни условия. Такива са Китай, Индия, Япония, Норвегия, Австрия, Иран, Саудитска Арабия, Словакия и други. Нидерландия има едни от най-строгите правила за гражданство. Ако холандец живее в чужбина повече от 10 години, той автоматично губи дори своето нидерландско гражданство.

Повечето държави в Европа, а също така САЩ, Канада, Турция и Русия допускат двойно гражданство. Някои държави допускат двойно гражданство, но само ако става дума за конкретни страни. Аржентина например допуска двойно гражданство, но само за Испания и Италия. Има държави, които позволяват двойно гражданство, но имат ограничения за участие на хора с двойно гражданство в изпълнителната и законодателната власт или да заемат позиции като съдии, директори на служби по сигурността и др. Всички държави от Балканския полуостров са именно такива, поради стечение на исторически обстоятелства и смесени етнически групи от нации по съседство.

При евентуален конфликт или война обаче гражданите с двойно гражданство ще трябва да избират лоялност към едната държава, което може да доведе до загуба на едното гражданство или до трибунал. Можем дълго да си говорим за мулти-култи-гражданството и космополитната транснационална идентичност. Но едно е държавата да дава възможност на гражданите си да притежават два паспорта, тоест да имат двойно гражданство, съвсем друго е точно тези граждани да бъдат избирани в парламента или да заемат позиции в различните видове власт.

Има държави, като САЩ и Франция, които на теория щедро позволяват и двете, но на практика контролът за достъп на такива двойни граждани до властта е непреодолим. Във Франция няма ограничения хора с двойно гражданство да се кандидатират за президент, вече имаше такива от Сенегал, от Мароко, имаше и една Ева Жоли, родена в Норвегия, но омъжена за французин. Само че Франция, която векове е била с претенции за културна елитарност, все още не е готова да демонстрира в политически смисъл промяната във френската етническа тъкан. В Германия лице с двойно гражданство също може да заеме позицията на канцлер.

Нека не забравяме, че всички тези глобалистки трикове идват по линия на зелени, либерали, социалисти и левичари, за да се отварят канали за отслабване на националната държава. Тъй като стабилността на националната държава в своята същност влиза в остро противоречие със задачите на транснационалния капитал. Оттук и лансирането на всички малцинствени претенции става особено важно. Великобритания също позволява хора с двойно гражданство да стават депутати. А гражданите на Британската общност и Република Ирландия могат да станат депутати дори без да получават британско гражданство. Но аз не бих се наела да коментирам, да го кажа така, най-интелигентните, тихи и ефективни служби за сигурност в света – британските. Каквото и да е позволено във Великобритания, то би се ползвало изключително в полза на държавността.

Трябва да се има предвид обаче, че стратегията, която е полезна за великана, може да унищожи джуджето. Въпрос на обеми, на география, на армия, на възможности в нацията за ментален процес. Не ние можем да инфилтрираме агентура на великите сили. Те могат да ни инфилтрират. И не само великите, но и регионалните мощни сили като Турция.

Друг интересен пример е САЩ. Държавният департамент заявява, че като цяло САЩ са много либерални спрямо двойното гражданство. Но уточнява, че то би било проблем от гледна точка на националната сигурност и достъпа до класифицирана информация. Затова конкретна служба по сигурността преценява дали определен човек с двойно гражданство може да работи в държавната администрация и да получи достъп до информация. Държавният департамент на САЩ не прилага никакво общо правило за двойното гражданство, обаче двойното гражданство само по себе си като факт поставя въпроса за една раздвоена лоялност, уточняват в сайта на Държавния департамент. Там е посочено също, че условието, което може да спомогне да се премахнат съмненията, свързани със сигурността, за лице с двойно гражданство, което иска да участва в изпълнителните департаментина САЩ, е именно това: лицето да изрази готовност да се откаже от двойното си гражданство. Така че на първа линия двойното гражданство е автоматично право, на втора линия обаче, грижата за националната сигурност ограничава това право по правилото за индивидуалната преценка.

Но САЩ могат да си позволят тази гъвкавост. Ние не можем. Защото сме неспособна държава от клиентелистки тип, която и без двойно гражданство във властта лесно се манипулира от външни фактори. А двойното гражданство просто ще разшири възможностите за нови политически фигури под формата на нашенци, живели дълго в чужбина да бъдат инсталирани на ключови позиции от чужди служби. Такива експерти ще оглавят и структурите за сигурност. Изобщо държавата ще се движи на автопилот отвън. Тя и сега се движи така, но по малко по-усложнен начин за навигаторите.

Българските служби трябва да реагират на безпросветните хрумвания на арогантната и смайващо корумпирана политическа върхушка в България! Защото в противен случай тези шефове на служби ще са участвали в процеса на усвояване на България от нейната югоизточна съседка, докато сляпо са обслужвали единствено компроматната война на политическите клики. Аз напълно разбирам трудността да се обясни на хора, неспособни да разбират и практикуват държавна власт, какви са опасностите за опазване на цялостта на България. Но това не оправдава бездействието. Действие трябва да има. Тъй като политицитe ни вече минават границата на допустимото. И държавата България трябва да надживее алчността и страховете на една шепа самозабравили се илитерати.

Всичко, което идва като съзнателен натиск отвън и нарцистична глупост отвътре за разбиване на националната рамка се възприема като кауза, за която нашите политикани трябва с лакти да се борят. Политиканите никога не се борят за изграждане на националната власт и укрепване на държавата. Те винаги се сражават самоотвержено за всеки елемент от поетапното сваляне на суверенитета на нашата държава. Въпрос за един милион долара е дали невежеството относно същността на държавността е водещо при действията им, или съзнателното предателство, което те старателно опаковат в постмодерните клишета на глобалистката доктрина.

Затова не трябва да се позволява емоциите по демонтирането на Паметника на Съветската армия да скрият като параван политическите ексцесии на обезумели хора, които променят Конституцията за да им е лично удобна на тях, но в сделката с дявола накрая ще постигнат нещо съвсем друго. 

*Коментарът изразява личното мнение на автора и не отразява тази на БНР