Даниел Хегедюш: Унгария постига на международната сцена повече, отколкото ѝ приляга

В понеделник посланиците на поне 15 страни членки на НАТО се настаниха в ложите за гости на пленарната зала на парламента в Будапеща в очакване да станат свидетели как унгарските депутати - последни в алианса - ратифицират присъединяването на Швеция към него.

Заседанието беше свикано извънредно по инициатива на опозицията, тъй като парламентът е във ваканция до 26 февруари, но така и не се състоя, защото в залата имаше само 51 от общо 199 депутати. Управляващото мнозинство от партията на премиера Виктор Орбан ФИДЕС бламира гласуването.

• Управляващата в Унгария партия ФИДЕС бламира заседанието на парламента за шведското членство в НАТО

Съединените щати демонстрираха ясно, че търпението им към Орбан е на изчерпване. Също както останалите европейски лидери миналия петък, когато той все пак даде зелена светлина за 50 милиарда евро финансова помощ за Украйна. Премиерът на Унгария отстъпи въпреки клетвите и обещанията пред електората си, че няма да го направи. Дори се изкара победител, защото не бил допуснал унгарски пари да идат у Украйна.

"Социалният инфантилизъм и гратисчийският манталитет се ширят все повече сред проправителствената част от унгарското общество. Те с радост оползотворяват членството на страната в Европейския съюз - изискват това, което им се полага - еврофондовете. Но в същото време не смятат за необходимо Унгария да допринася за защитата на Украйна срещу руската агресия. Затова докато прокарва лозунга, че унгарски пари няма да бъдат харчени за тази цел, Орбан ще има подкрепа."

Прави впечатление обаче, че премиерът на Унгария все се кълне, че ще прави нещо в защита на интересите на унгарците, и накрая все отстъпва. А пораженията си представя като победи с безочлив популизъм.

"Този откровен популизъм владее Унгария вече 14 години. Затова няма нищо чудно, че качеството на аргументите и на изказа им е такова. От друга страна обаче Унгария, реално погледнато, постига на международната сцена повече, отколкото й приляга. Ясно е, че не може да спечелиш всички битки, но оставането в играта може да означава и да се окажеш на страната на победителите във войната. Това е стратегията на Орбан. На европейската среща на върха на 1 февруари той прибягна към частично изтегляне от позиция, която не можеше вече да задържи. Просто реши да си запази възможността да остане в играта. Това е само една от битките му. А по други спорни въпроси продължава да държи фронта и да устоява на бурята, както се вижда с блокадата на членството на Швеция в НАТО. Стратегически Орбан изчаква политическият климат в трансатлантическите отношения и на европейската политическа сцена след изборите в Съединените щати и Европейския съюз да стане по-благоприятен за режима му." 

Орбан и партията му ФИДЕС искат премиерът на Швеция да им дойде на крака в Будапеща преди да ратифицират присъединяването й към алианса. Не смогват обаче да обяснят защо им е това - така Улф Кристерсон щял да покаже, че въпросът е важен за шведите. Как бихте го посъветвал да постъпи?

"Не е моя работа да съветвам премиера Кристерсон какво да направи по отношение на това очевидно унизително отношение към Швеция. От една страна никой не би искал да се унижава, но това може и да има висока политическа цена в самата Швеция. Но от друга страна стои въпросът дали посещение в Будапеща е вече твърде висока цена за влизане в НАТО. Това са възможностите, които трябва да прецени шведското правителство. Оптимално решение според мен би било посредничество от правителства, които все още имат някакво влияние върху Орбан. Ако италианският премиер Мелони или германският канцлер Шолц поканят Орбан и Кристерсон да разговарят в Рим или в Берлин, това би избавило шведския премиер от дилемата, пред която е изправен. Така Орбан ще бъде подмамен в политически капан - ще получи преговори, но не точно такива, каквито иска. Според мен Унгария ще ратифицира присъединяването на Швеция преди срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Тя обаче ще е чак през лятото и определено търпението на съюзниците ще се обтяга." 

• Унгария няма да бърза с ратификацията на шведското членство в НАТО

С поведението си в Европейския съюз по отношение на Украйна и в НАТО по въпроса за Швеция Виктор Орбан прилича доста на Доналд Тръмп, за когото не стои въпрос дали Украйна да бъде предадена, ако може да използва имигрантската криза в Съединените щати като коз срещу Джо Байдън. Дали Орбан не се смята за европейския Тръмп?

"Мисля, че се смята за идейния пионер на авторитарния популистки национал-консерватизъм, който Тръмп практикува в Съединените щати. В същото време му е ясно, че могъществото на различните държави зависи от големината им. И че той не може да има силата на Тръмп. Независимо от това смятам, че позицията му по отношение на Украйна не е мотивирана от вътрешнополитически съображения, а е стратегическа. Той вреди на Украйна, защото иска да й навреди. Не иска тя да победи в тази война и не вижда Русия като заплаха за Унгария и за властта си. Иска му се колкото може по-бързо да се върне старото статукво, особено икономическите и политическите отношения с Русия. Алтернативата - победила, успешна и демократична Украйна до източната граница на Унгария - би била геополитическо предизвикателство за авторитарния проект на Орбан. Затова сметките му в това отношение далеч надхвърлят предстоящите през юни европейски избори." 

Наскоро публикувахте идея как "ядреният вариант" - лишаването на Унгария от право на глас в Евросъюза - може да бъде използван дори без да бъде пускан в действие, защото за това трябва единодушно решение - за да попречи унгарският премиер да подкопава единството и ценностите на съюза. Как да реши Европейският съюз проблема "Орбан"?

"Няма бързо решение на проблема. Бързи решения има само за отделните предизвикателства, които унгарското правителство поставя едно по едно пред Европейския съюз. Проблемът е, че европейските лидери използват креативността си само тактически - срещу всяко такова предизвикателство поотделно. Така обаче не решават нищо, защото след всеки компромис за Орбан той иска още и още. Необходимо е дългосрочно и трайно решение на проблема с наличието на полуавторитарен режим в Европейския съюз и с мултивекторната му външна политика. Защото геополитически той е лоялен не към официалните съюзници на страната си, а към противниците на алианса, към който тя принадлежи. Необходимо е не тактическо, а стратегическо решение. Затова европейските лидери трябва да покажат политическа решимост, давайки на Орбан да разбере, че е само на крачка от пресичането на червената линия. И че ако го направи, срещу него без колебание ще бъде използван целият инструментариум на Европейския съюз - Унгария ще загуби правото си на глас в Съвета и еврофондовете й ще бъдат блокирани." 

Категоричната политическа решимост не е ли химера, при положение, че национал-популистите се оказват доста твърд орех? Фицо възкръсна като премиер в Словакия, в Полша либералните демократи уж победиха, но Качински и Дуда успяват да им пречат да възстановят върховенството на правото.

"Европейският съюз скоро ще се сблъска с такъв популизъм във всяка от страните членки. Такива полуавторитарни антилиберали, които поставят под въпрос върховенството на правото и демокрацията, виреят не само в Централна и в Източна Европа. Те вече са в правителството на Италия, а много скоро Нидерландия може да има такъв човек за премиер. Разделението вече не е Изток-Запад. То е идеологическо, но и предимно ценностно - между поддръжници на либералната демокрация и конституционализъм от втората половина на ХХ век от една страна и на възродения от Виктор Орбан популистки авторитаризъм от първата част на миналото столетие. Опасявам се, че през следващите няколко години, ако не и десетилетия, това ще е главното предизвикателство пред Европейския съюз такъв, какъвто го познаваме. И пред европейската демокрация, в която в Централна и Източна Европа свикнахме да живеем през последните три десетилетия."