Денят на влюбените - отвъд валентинките и комерсиалното

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Виктория Петрова в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

14 февруари е денят на романтичната любов. Според християнското разбиране в деня, в който се почита паметта на светеца и мъченик Валентин, се празнува любовта между двама души, които са се врекли във вярност. Това е любовта, която предстои да бъде освидетелствана и да получи Божията благословия. Романтичната любов между двама влюбени има една основна цел и тя е да се създаде християнско семейство. Съществуват множество легенди и тълкувания как е възникнал празникът, тъй като информацията за светеца е оскъдна и малко изследвана. 

Валентинките, цветята и шоколадовите бонбони във формата на сърце са съвременните символи на днешния ден, посветен на любовта. Това има много повече връзка с комерсиалното, отколкото със сакралното, посочи отец Димитър - енорийски свещеник от католическа църква "Св. Дух" в Пловдив. 

"Свети Валентин не е генерално казано на влюбените. Той е покровител на бъдещите съпружески двойки, които наричаме годеници и са насочени към тайнството на брака". 

Популярността на празника Свети Валентин е много голяма, но до голяма степен остава неразбрана, споделя и доц. Емил Иванов - преподавател по "Християнска археология" и сътрудник от Методиевия център в германския град Елванген.

През III век, когато е живял Свети Валентин, Рим е бил пълен с много бежанци, емигранти – повечето, от които християни, отбеляза той.

Още светите апостоли казват, че християнското семейство е гръбнакът на обществото. И са били наясно, че християнското общество допринася в цялостното римско общество и във вселенското общество. Затова са съветвали:

"Който има нужда, нека да бъде мъж, но на една жена и да я обича, да я уважава. Както и жената трябва да уважава мъжа си, за да отгледат добро поколение" - това винаги е съобразявал и Свети Валентин. И затова той е известен вероятно и в съвременното общество като "светецът на любовта" – да, защото чрез любовта, която е основата на всичко и ни е завещана от самият Господ – Исус Христос, християните засвидетелстват своята почит един към другиго и даже към другите, които не са християни", добавя доц. Иванов.

Това, което е известно на археолозите, проучващи историята на християнството, е, че Свети Валентин през 269 година е мъченически пострадал. Датата 14 февруари е избрана съобразно Римския античен календар. Католическата църква го почита по инициатива на папа Геласий.

"Защото семейството е основната градивна частица на обществото и така се е смятало тогава. Днес имаме упадък в това мислене за ценността на семейството, но тя е много важна, защото тя води и до здрави наследници след това. Не само да ги създадем, но и да ги възпитаме, защото това води и до участието в творението", коментира доц. Иванов. 

"Ние участваме не само с нашия живот, но и с наследниците ни. Ние се включваме като в една главна пътна артерия и после бавно отпадаме от нея. Но само с една част от себе си. А душите остават. Ето това именно е давал като пример и Свети Валентин. Затова той е бил обичан. Той подарява винаги след всеки съвет, след всяка консултация, след всяка проповед на всички, които присъстват – цветя от своята градина. Това именно е останало като традиция и до ден днешен - на 14 февруари да се подаряват цветя на любимия човек. Но във връзка, че се засвидетелства любовта към ближния", разказва още той.

От края на III век до 314 година – до узаконяването на християнството, много от мъчениците са погребани около Рим в така наречените катакомби, обяснява доц. Иванов. Реликвата – главата на Свети Валентин може да бъде видяна и днес в църквата "Санта Мария ди Козмедин", но това е малко известно, дори в Италия, добавя той.

Репортажа на Виктория Петрова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.