Две години след европейската директива срещу дезинформацията и България се заема с това

Законопроектът срещу дезинформацията е следствие на европейската директива от 2022 г. (Digital Services Act 2022/2065). Със сигурност България трябва да синхронизира законодателството си. Проектозаконът на ПП-ДБ е предложен за обществено обсъжданe.

Това заяви пред БНР доц. Златогор Минчев от БАН и посочи, че България изостава вече с 2 години от тази тенденция в ЕС.

Държавни органи да могат да налагат ограничаване на достъпа до интернет страници или интернет адреси. Това предвиждат промени в Закона за електронните съобщения, подготвен от депутати от ПП-ДБ. Целта е борба с дезинформацията в онлайн пространството. Законопроектът е публикуван за предварително обществено обсъждане със заинтересованите страни.

• ПП-ДБ предлага законопроект за ограничаване на достъпа до интернет страници или адреси

Златогор Минчев коментира, че след агресията на Русия в Украйна и последвалата ескалация светът се е разделил и дезинформацията е станала феномен, който не трябва да се неглижира, защото се използва и за политически цели:

"Не само по време на избори. Служи за събиране на информация по време и на реални военни действия. И за заблуда на общественото внимание. В този контекст сме задължени да реагираме като държава".

Според него част от нещата обаче могат да минат като подзаконови актове:

"ДАНС и ЦИК да реагират. За тях си има отделни закони. Не е хубаво така нещата да се слагат на куп в един закон. ... Нещата стоят амбициозно, защото едва ли българската държава може да забрани на Мета или на Гугъл да си пускат каквото и да е. По-скоро може да накара нашите провайдери да ги филтрират. Нашите служби нямат технологичния капацитет да се противопоставят на такива големи интернет провайдери на услуги за социалните мрежи. Никоя държава, с изключение на страните от Г-8, не може да си позволи подобно нещо. ... Когато хармонизираме нашето законодателство с европейското, е хубаво да включваме и работата, свързана с публично-частното партньорство на ниво държава - в реалистичен план. Да не очакваме, че със законов акт можем да решим всички проблеми в държавата".  

• Костадинов остро критикува промените в Закона за електронните съобщения

По думите на Минчев се "върви в сценария на "1984" и затова ролята на законодателния орган е да направи рестрикциите да са синхронизирани с ЕС, но и да се има предвид това какво реално ни трябва на нас като държава":

"Похвално е, че искаме да хармонизираме нашето законодателство с европейското, но нека да е по-прецизно и да не си мислим, че можем да налагаме санкции на тези провайдери, било то и през Европейската комисия. Това ще премести хората в дарк уеб или в частни мрежи. Нищо повече няма да се случи".

Благовест Кирилов, заместник-министър на електронното управление в служебното правителство на Гълъб Донев, изказа мнение, че борбата с дезинформацията е изключително важна, но това не означава, че не трябва да се вглеждаме в детайлите:

"На ниво ЕС е въведен регламент. Законопроект на Министерския съвет предлага този регламент да се въведе и в българското законодателство, тъй като не се хармонизират, а се прилагат директно. Другият законопроект, който виждам, е с добри намерения, които има опит да се реализират по стила на Гьобелс. Т.е. афишираме, че това е много хубаво и трябва да стане, но не е сме наясно с рисковете, които крие".

Според него Министерството на електронното управление ще се превърне в своеобразно "министерство на истината" (по "1984" на Оруел - б.р.):

"Подходът е изцяло грешен. Борбата с дезинформацията трябва да започне от превенцията, а не от наказанията. Първо трябва да се работи с хората и с бизнесите, преди те да получат санкции. Често хората не си дават сметка, че това, което разпространяват, е фалшива новина. Като ги глобим, няма да им помогнем. Трябва да работим за тяхната грамотност". 

Интервюто на Снежана Иванова със Златогор Минчев и Благовест Кирилов в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.