„Френският чар ще завладее сцената на зала "България" в концерта на Радиосимфониците на 23 февруари“ – това чуваме често през последните дни в радиоефира и вече чакаме с нетърпение срещата с диригентката Мари Жако, която дава повод поканата да звучи точно така. На 23 февруари, петък, от 19 часа ще прозвучат Встъпление и български фолклорен танц "Петрунко" от Симеон Пиронков и Четвъртата симфония от Роберт Шуман. Със Симфоничния оркестър на БНР ще дебютира и Маркус Ширмер, който ще бъде солист в Концерт за пиано и оркестър №20 от Моцарт.
33-годишната Мари Жако е родена в Париж. Има много интересна биография, която включва успехи в музиката и спорта като дете, а по-късно – работа с престижни европейски оркестри. Най-впечатляващото в кариерата дотук е избирането ѝ за главен гост-диригент на Виенските симфоници, а през лятото на тази година тя ще застане начело на Кралския датски театър в Копенхаген. Вече е обявена и следващата ѝ ръководна позиция – от есента на 2026 г. ще бъде главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн.
Мари Жако влезе в Първо студио на БНР в понеделник и проведе първата си репетиция с нашия радиооркестър – веднага „хвана бика за рогата“, образно казано, със съвременната българска пиеса в програмата (новият главен диригент Константин Илиевски заложи поне по една композиция от български автор във всеки концерт от този сезон).
Разговорът с Мари Жако започна с въпроса какво чува тя в българската музика:
МЖ: Със сигурност много от народната песен, от вашата фолклорна традиция. Също и от народните танци – втората част от тази пиеса на Симеон Пиронков е танц. В първата част има, според мен, изразяване на много дълбоки чувства и болка – така го усещам, болезнено. Разбира се, трябва да кажа, че аз чувствам силна връзка с този композитор, защото Симеон Пиронков-син беше мой учител по най-нова музика във Виена. Затова се радвам, че мога да поднеса в програмата тази пиеса.
ИГ: А как се готвите за подобни предизвикателства – за нови произведения в репертоара Ви, които не са част от класическата традиция? Слушахте ли български фолклор преди да прочетете тази партитура?
МЖ: Да, в YouTube чух малко от българския фолклор, особено танци. Но се готвих като за всяко друго произведение: Първо чета нотите, за да разбера структурата на пиесата, кои са водещите гласове, кои са по-малко значими и т.н. И после пея доста – опитвам се да осъзная фразирането, за го усетя с тялото си, дори и да не е типично за моята родна култура. А също така се осланям доста на музикантите, с които работя, защото това е тяхната култура, вслушвам се в техните предложения по отношение на звученето и фразирането. В крайна сметка избирам най-доброто, което музикантите вече са направили по време на репетициите.
ИГ: Не знам дали са Ви казали, но тази музика, въпреки че е българска, звучи рядко по сцените в България.
МЖ: Значи е още по-хубаво, че ще я изпълним – толкова е важно да ценим родната си култура!
ИГ: А не ми ли се струва твърде голям сблъсъкът между Пиронков и Моцарт в тази програма?
МЖ: Не, не мисля, че ги дели голяма пропаст, защото Моцарт също е бил много заинтригуван от родната си култура, което си личи ясно в много елементи на тази музика. Ре-минорният клавирен концерт е може би най-емоционалният, при това свързан с болезнени чувства – Моцарт е искал да докаже на баща си, че може да бъде самостоятелен човек и творец. Нещо като изявление: "Татко, остави ме да правя каквото искам!" Така че тук нещата са много сериозни и свързано с дълбоки чувства – точно в това намирам връзката с първата част в пиесата на Пиронков, където чуваме българска народна песен.
ИГ: Като заговорихме за Моцарт – солист в неговия 20-и клавирен концерт ще бъде Маркус Ширмер, с когото сте работили и преди.
МЖ: Всъщност Маркус е моят годеник. Той е мой партньор и ние често сме заедно на сцената – всеки сезон, вече многократно. Така че имаме не само човешка, но и музикална връзка помежду си. А това не става толкова често. Защото понякога, когато се смесват личният живот и работата, може да бъде опасно за една връзка, но е факт, че при нас всичко е перфектно и ние обичаме да музицираме заедно. Надявам се, че и публиката в София ще го почувства в петък.
ИГ: Не може да не направи впечатление, че все по-често в биографията Ви се появяват радиооркестри – имате ли някакво специално отношение към тях?
МЖ: Да. Мисля, че просто така се случва, но е факт, че бях избрана за главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн. Сигурна съм, че това не означава нищо специално. Но! Радиооркестърът има способността да свири каквото е написано в нотите. Музикантите са много фокусирани да изпълняват правилните темпа и са дисциплинирани, докато в другите оркестри като че ли искат да им бъде дадена повече свобода. Но когато светне червената лампа и започне запис, ти нямаш на разположение много часове – работата трябва да се свърши в рамките на определената сесия. Затова аз наистина ценя работата с радиооркестрите, защото са научени да работят ефективно.
Младата френска диригентка разказа за пътя си в музиката и за страстта си към тениса, която е заменила със свирене на тромбон. Как е станала диригент и какво мисли за мястото на жените в тази професия - чуйте в интервюто за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" в звуковия файл.
В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..
Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..
На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело. Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния..
В Националното изложение на занаятите в троянското село Орешак тази вечер се открива второто издание на джаз, арт и еко фестивал. В първата фестивална вечер, която е със свободен вход, гостите на изложението ще се насладят на изпълненията на джаз-групи от България, Китай и Бразилия, а през всички фестивални дни в парка на изложението ще са..
Между 7 и 12 юли 2024 г. в Арбанаси се провежда станалия традиция фестивал за класическа музика Arbanassi Summer Music . Негови артистични директори са контрабасистката Юлита Фъсева и обоистът Димитри Местдаг - артистично семейство от Белгия, което е част от Антверпенския симфоничен оркестър. Вече 14 години Юлита и Димитри успяват да организират..
И тази година в разгара на лятото в София - от 12 до 20 юли - фестивалът "Алегра" ще зарадва своята публика с разнообразие, обхващащо целия спектър на класическата музика - от дует, квартет, октет, до камерен и симфоничен оркестър; от Хайдн, Моцарт и Бетовен до Глазунов, Курт Вайл, Корнголд, Пиацола и Майлс Дейвис За десета поредна година..
Да живееш между Хипократ и Пегас означава да балансираш между реалността и мечтите, между грижата за тялото и храната за душата. Това е живот, изпълнен с емоции, където всяко лечение е акт на любов, а всяка песен - израз на най-дълбоки чувства. Това е животът на човек, който разбира, че истинското изкуство е в сърцевина на човешката същност, и..
" Това, което се случва в ДПС, е нетърпимо ." Тази позиция изрази в интервю за БНР евродепутатът Илхан Кючюк. По думите му, в момента е налице "..
Високите температури трябва да ни направят особено внимателни към нашето здраве и комфорт. " Топлинният удар е най-често срещан в жегите, поясни за..
" Хората около Пеевски нямат особен ход . Доган се позова на неформалната си власт, която за никого не е новина, че притежава. Но дали Пеевски..