„Френският чар ще завладее сцената на зала "България" в концерта на Радиосимфониците на 23 февруари“ – това чуваме често през последните дни в радиоефира и вече чакаме с нетърпение срещата с диригентката Мари Жако, която дава повод поканата да звучи точно така. На 23 февруари, петък, от 19 часа ще прозвучат Встъпление и български фолклорен танц "Петрунко" от Симеон Пиронков и Четвъртата симфония от Роберт Шуман. Със Симфоничния оркестър на БНР ще дебютира и Маркус Ширмер, който ще бъде солист в Концерт за пиано и оркестър №20 от Моцарт.
33-годишната Мари Жако е родена в Париж. Има много интересна биография, която включва успехи в музиката и спорта като дете, а по-късно – работа с престижни европейски оркестри. Най-впечатляващото в кариерата дотук е избирането ѝ за главен гост-диригент на Виенските симфоници, а през лятото на тази година тя ще застане начело на Кралския датски театър в Копенхаген. Вече е обявена и следващата ѝ ръководна позиция – от есента на 2026 г. ще бъде главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн.
Мари Жако влезе в Първо студио на БНР в понеделник и проведе първата си репетиция с нашия радиооркестър – веднага „хвана бика за рогата“, образно казано, със съвременната българска пиеса в програмата (новият главен диригент Константин Илиевски заложи поне по една композиция от български автор във всеки концерт от този сезон).
Разговорът с Мари Жако започна с въпроса какво чува тя в българската музика:
МЖ: Със сигурност много от народната песен, от вашата фолклорна традиция. Също и от народните танци – втората част от тази пиеса на Симеон Пиронков е танц. В първата част има, според мен, изразяване на много дълбоки чувства и болка – така го усещам, болезнено. Разбира се, трябва да кажа, че аз чувствам силна връзка с този композитор, защото Симеон Пиронков-син беше мой учител по най-нова музика във Виена. Затова се радвам, че мога да поднеса в програмата тази пиеса.
ИГ: А как се готвите за подобни предизвикателства – за нови произведения в репертоара Ви, които не са част от класическата традиция? Слушахте ли български фолклор преди да прочетете тази партитура?
МЖ: Да, в YouTube чух малко от българския фолклор, особено танци. Но се готвих като за всяко друго произведение: Първо чета нотите, за да разбера структурата на пиесата, кои са водещите гласове, кои са по-малко значими и т.н. И после пея доста – опитвам се да осъзная фразирането, за го усетя с тялото си, дори и да не е типично за моята родна култура. А също така се осланям доста на музикантите, с които работя, защото това е тяхната култура, вслушвам се в техните предложения по отношение на звученето и фразирането. В крайна сметка избирам най-доброто, което музикантите вече са направили по време на репетициите.
ИГ: Не знам дали са Ви казали, но тази музика, въпреки че е българска, звучи рядко по сцените в България.
МЖ: Значи е още по-хубаво, че ще я изпълним – толкова е важно да ценим родната си култура!
ИГ: А не ми ли се струва твърде голям сблъсъкът между Пиронков и Моцарт в тази програма?
МЖ: Не, не мисля, че ги дели голяма пропаст, защото Моцарт също е бил много заинтригуван от родната си култура, което си личи ясно в много елементи на тази музика. Ре-минорният клавирен концерт е може би най-емоционалният, при това свързан с болезнени чувства – Моцарт е искал да докаже на баща си, че може да бъде самостоятелен човек и творец. Нещо като изявление: "Татко, остави ме да правя каквото искам!" Така че тук нещата са много сериозни и свързано с дълбоки чувства – точно в това намирам връзката с първата част в пиесата на Пиронков, където чуваме българска народна песен.
ИГ: Като заговорихме за Моцарт – солист в неговия 20-и клавирен концерт ще бъде Маркус Ширмер, с когото сте работили и преди.
МЖ: Всъщност Маркус е моят годеник. Той е мой партньор и ние често сме заедно на сцената – всеки сезон, вече многократно. Така че имаме не само човешка, но и музикална връзка помежду си. А това не става толкова често. Защото понякога, когато се смесват личният живот и работата, може да бъде опасно за една връзка, но е факт, че при нас всичко е перфектно и ние обичаме да музицираме заедно. Надявам се, че и публиката в София ще го почувства в петък.
ИГ: Не може да не направи впечатление, че все по-често в биографията Ви се появяват радиооркестри – имате ли някакво специално отношение към тях?
МЖ: Да. Мисля, че просто така се случва, но е факт, че бях избрана за главен диригент на Симфоничния оркестър на Западногерманското радио в Кьолн. Сигурна съм, че това не означава нищо специално. Но! Радиооркестърът има способността да свири каквото е написано в нотите. Музикантите са много фокусирани да изпълняват правилните темпа и са дисциплинирани, докато в другите оркестри като че ли искат да им бъде дадена повече свобода. Но когато светне червената лампа и започне запис, ти нямаш на разположение много часове – работата трябва да се свърши в рамките на определената сесия. Затова аз наистина ценя работата с радиооркестрите, защото са научени да работят ефективно.
Младата френска диригентка разказа за пътя си в музиката и за страстта си към тениса, която е заменила със свирене на тромбон. Как е станала диригент и какво мисли за мястото на жените в тази професия - чуйте в интервюто за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" в звуковия файл.
На 1 януари 2025 г. Виенската филхармония ще отправи своя традиционен музикален поздрав към целия свят в рамките на 85-ия Новогодишен концерт, който се провежда във великолепната Златна зала на Музикферайн. Милиони зрители от 93 държави ще проследят чрез своите местни телевизионни канали за 67-ми път това грандиозно музикално събитие, излъчвано..
Младата мюзикълна актриса Александра-Йоана Александрова е израснала в Германия, живее в Австрия и се изявява в немскоезичните театри в няколко европейски държави. През месец октомври на церемония в Берлин тя беше удостоена с Наградата на Германския музикален театър за 2024 г. в категорията “Най-добра актриса в главна роля“ за изпълнението си в..
Американският музикален фентъзи филм на режисьора Джон Чу “Wicked“ /“Злосторница“/ е първата част от филмова адаптация в две части на едноименния бродуейски мюзикъл на Стивън Шуорц. Мюзикълът е свободна адаптация на романа на Грегъри Магуайър от 1995 г. “Wicked: The Life and Times of the Wicked Witch of the West“, който пък е базиран на..
През месец декември във втория сезон на поредицата “Опера в киното“ имахме възможността да гледаме “Отело“ от Верди – запис от 2023 г. във Виенската държавна опера, със знаменития германски тенор Йонас Кауфман в заглавната роля. Може би си спомняте, през 2017 г. Йонас Кауфман беше провъзгласен за най-великия Отело на своето поколение, след..
Германското трио „ClockClock“ беше сред 15-те номинирани за наградата ММЕА 2024 и за първи път ги гледах на живо през януари в нидерландския град Грьонинген, където беше и церемонията по награждаването на петимата носители на тази европейска награда за насърчаване на млади европейски таланти. Няколко месеца по- късно съдбата ме срещна с тримата..
Батшева – най-разпознаваемата по света израелска балетна трупа, навърши 30 години. Отбелязва го с реновиран вариант на спектакъла “Анафаза“, игран пред близо 300 000 зрители в Европа, Азия и Америка и получил наградата на Израел за високи постижения в културата, науката и спорта. Сдържано и с достойнство хореографът Охад Нахарин представя..
Има една много интересна поредица за живота на наши големи писатели и поети: "Известия от националния исторически музей", където, в седми том, се разказва за Дора Габе. Всъщност поредицата представлява проучвания и статии от съвременни литературоведи, свързани с неизвестни факти в историята на българската литература за наши творци. Авторката..
Пожар е възникнал тази сутрин във влакова композиция на Централна гара в София. Сигналът за пожара е подаден минути преди 3 ч. тази сутрин. На място са..
Ние се отдалечаваме с години, а може би завинаги от еврозоната . За това предупреди в интервю пред БНР бившият финансов министър Симеон Дянков...
В предаването "12+4" богословът проф. Иван Желев посочи, че тук въпросът е защо точно сега е реагирал Върховният касационен съд . " Българската..