"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: В скута на Националната корпуленция

Сядаме в скута на скутера, скъпи съучастници, и потегляме по стръмния път на нашата неделна петминутка за размисъл и веселие в стил академичен пънк-рок.

В нашето радио-есе, както винаги, джуркаме новините от седмицата и хилядолетията, за да извадим от тях генерална поука и вразумление.

Който си има скутер, ще му седне в скута и няма да се притеснява, че изглежда конфузно.

Който си има детство с пълноценни роднински ласки - той пък е щастлив да седне в скута на майка си, баба си, дядо си, лелинчо си. А в моменти на загубено равновесие човек може да седне в скута на балдъзата или шуро-баджанака си и това положително ще обогати семейния фолклор.

А как се обогати политическият ни фолклор тази седмица!

В тези напрегнати дни, когато Националната корпуленция на ДПС избира своето ново ръководство, научихме от шпиценкандидата Делян Пеевски, че политическият му баджанак Христо Иванов си пишел конституционните поправки, седнал в скута на Хомо Корпулентис Феноменис Магнитис Конституциус.

Един вид - Пеевски се хвали, че е старши баджанак на Сглобката и лично в скута си е дундуркал самата преродена Конституция на Република България.

Ден по-късно господин Борисов пък разказа колко решително ударил Пеевски по масата, когато всички се колебаели дали да се прати на Украйна сериозно въоръжение. Тогава дори Бойко Борисов бил неуверен и разколебан, ала Пеевски с едно движение на скута си разсякъл Гордиевия възел на геополитическата ни боязън.

Това също е любопитно сведение в контекста на спора между ГЕРБ и ПП-ДБ за Външното министерство.

Излиза, че г-н Пеевски дундурка в скута си включително и външната политика на Сглобката, докато Николай Денков и Мария Габриел спорят кой от двамата да е по-външен министър.

Ако се изразим по-така американски.

Денков и Габриел спорят кой да оглави Държавния департамент, а Пеевски им казва: моят скут е Държавния апартамент, вие сте ми държавни секретарки!

Ето такива удивителни събития се случиха в навечерието на епохално-феноменалната Национална корпуленция на ДПС - тази седмица ни остави рояк от спомени свещени като в майчиния скут.

Архаичната дума скут се използва в лириката, както например детският писател Асен Босев ни показва, че майчиният скут е като бащиното огнище и родната стряха:

Благодаря ти, мамо,

за твоя топъл скут,

без теб ме чака само

психически банкрут.

Нещо такова ни внушава поетът - в майчиния скут се култивира емоционалното здраве на индивида.

В историческите романи на Иван Вазов пък сме чели как пристига някой свиреп татарски хан, опустошава бащините огнища и българските владетели му целуват скута в знак на покорство.

Явно е имало такъв унизителен ритуал, в който победеният целува скута на по-силния владетел и се съгласява да остане като подчинен шуро-баджанак в управлението на завладяната държава. Целувай скута и дай тука за харема някоя царска балдъза - казва татарският хан, - вече сме роднини, аз съм главата на царското ви семейство”.

Но татарските ханове също като г-н Пеевски са били възпитани и са използвали меки поетични изрази: Цар Едикойси ми целуна скута и ме покани да се сродим, за да стана законен владетел на българите в това тъмно средновековие.

Целуването на скут е описано и от колегата в академичния пънк-рок - Алеко Константинов.

Една от историите за Бай Ганьо завършва със своебразно степенуване на видовете целувки в знак на покорство и почитание.

Бай Ганьо държи монолог, в който обяснява кой кого ще надмине в целуванието:

“Ти ще цалунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз - краката; ти ще цалунеш на друго място, аз - на още по-друго място…” Край на цитата.

Тук виждаме как след скута целувките ескалират към краката, после на друго място и накрая на още по-друго място!

И като си напрегна въображение да си представя къде се намира това още по-друго място, стигам до Нционалната корпуленция, губя съзнание, и сънувам...

…топлия скут на далечното детство

с оня

   вълшебен

момент:

ласката като магическо средство,

прави

    от мен

         корпулент!

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР