Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Геополитическият конфликт между Китай и Запада тепърва ще ескалира"

Василий Астров: Санкциите срещу Русия работят, но не дават очаквания резултат

"Не изключвам Западът да увеличи натиска върху трети страни и това да сложи край на заобикалянето на санкциите. Рано или късно вносът ще бъде силно затруднен, ако не и спрян, и тогава оръжейното производство на Русия ще забуксува"

| Интервю
Снимка: Алами/Ройтерс

"Икономиката на Русия скоро ще бъде една от четирите най-големи в света по покупателна способност". Тази горда заявка е на руския президент Владимир Путин от речта му пред двете камари на парламента в Москва. Само няколко часа по-късно обаче стана ясно, че Русия въвежда временна забрана за износа на бензин до края на август. Пословично известен стана преди време дефицитът на яйца в някои райони на Руската федерация. За дефицита от високотехнологични стоки да не говорим. Точно тези стоки обаче си проправят път към руския пазар, въпреки приетите от Запада повече от дузина санкционни пакети. В ракетите, които Русия изстрелва към Украйна, все по-често се откриват западни части. След руското нахлуване в Украйна износът на ЕС за Русия се срина, но бивши съветски републики като Армения, Казахстан и Киргизстан започнаха да внасят внушителни количества стоки от Европа и се превърнаха във важни доставчици за Русия. До този извод стигат авторите на анализ на авторитетния германски институт ИФО в Мюнхен. Василий Астров е един от авторите.

"Официално западните компании твърдят, че не изнасят за Русия. Но когато в годините след руското нахлуване в Украйна европейският износ за тези републики изведнъж се удвои или дори утрои, а вносът в Русия от същите тези републики регистрира също толкова голям скок, няма как да не се запитаме дали европейски компании не заобикалят санкциите през тези държави". 

За заобикалянето на санкциите, както и при корупцията, са нужни двама, нали така?

"Все пак да не забравяме, че компаниите не са благотворителни дружества. Те работят, за да изкарват печалба. И след като има вратичка, през която могат да минат, просто я използват. А в същото време се грижат за имиджа си като повтарят, че заради войната вече не изнасят директно за Русия".

Анализът на института ИФО показва, че близо десет процента от всички елементи, които са съществени за оръжейното производство на Русия, идват от бивши съветски републики. Голяма част от световното население живее в държави, които отказват за се присъединят към западните санкции. А дори страни-членки на ЕС продължават да внасят руски петрол, въпреки наложените ограничения. Съединените щати и Франция дори купуват уран от Русия. Работят ли санкциите, г-н Астров, при положение, че руската икономика няма признаци на задъхване?

"Санкциите работят, но не дават резултата, на който първоначално се надявахме. В редица области мерките нанасят сериозни щети на руската икономика, например в енергетиката. Спирането на руските енергийни доставки за Европа са най-ефикасните санкции, които Западът наложи. Те принудиха Русия да продава петрола на значително по-ниски цени отколкото преди войната. Да, Русия успя да пренасочи доставките от Европа към Азия, но за сметка на цената и съответно на приходите за хазната.

По отношение на търговията също има пробив. Директният внос на западни стоки в Русия е спаднал с две трети. Известна част от тези стоки влиза в Русия през трети страни, но значително оскъпени. А една трета от стоките изобщо не стига до руския пазар. 

Цели отрасли са останали без внос на съществени стоки, като например авиобранша. Става дума за двигатели за самолети, за резервни части, за техническа поддръжка и т.н. А това накара руските власти значително да свалят изискванията към сигурността във въздушния транспорт". 


Казвате, че енергийните санкции работят. Колко сериозно обаче изглежда ЕС с безкрайните изключения от забраните за внос на руски газ и петрол?

"Да, изключения има, но те не са от решаващо значение. Трябва да правим разлика между забраната за внос на суров петрол и на природен газ. За вноса на суров петрол има ограничения, които се отнасят до цената, на която Русия може да го продава - 60 долара за барел. Тези ограничения дават резултат". 

Но в същото време съществуват и вратички, както пише в анализа на ефективността на санкциите срещу Русия. През 2022 г. около 60 процента от суровия петрол от Западна Русия е транспортиран в европейски танкери. Тогава таван на цените, наложен от страните от Г7, забрани на превозвачите им да доставят руски петрол, търгуван на цена над 60 долара за барел. В резултат на това се появи алтернативна преносна мрежа от танкери за голяма част от руския петрол на по-висока цена.

"Идеята така или иначе не е да бъде спрян руският износ на петрол изобщо. Вследствие на санкциите Китай и Индия се превърнаха в основния клиент на Русия. Количеството петрол, което Русия изнася към тези две държави, представлява половината от целия ѝ износ. Ключовият момент е цената. 

При природния газ нещата стоят по-различно - руският износ на тръбен газ към Европа се срина. Причините са известни - от една страна Европа реши да превъзмогне зависимостта си от русите газови доставки. А от друга - самата Русия направи не малко, за да отреже Европа от доставки на газ. Помните искането на "Газпром" за плащане в рубли, което отказа редица държави от русия газ. А след това и тези странни експлозии на тръбите на газопровода "Северен поток"".

След като руската икономика успява да се справя въпреки западните санкции, г-н Астров, тогава дали санкциите са правилният инструмент? 

"Има санкции и санкции. Някои ограничения имат потенциала да нанесат значителни щети на руската икономика. Русия продължава да е силно зависима от вноса на западни технологии. Това важи особено за военната индустрия. 

Без прословутите полупроводници тя не може да произвежда модерни оръжия и е принудена да ги внася. Само че чиповете са съществена част от санкционираните стоки и затова те пристигат в Русия по заобиколен път, основно през Китай и Хонконг. 

Макар засега санкциите успешно да се заобикалят, не изключвам Западът да увеличи натиска върху тези трети страни и това да сложи край на заобикалянето на санкциите. Независимо от това дали Русия има достатъчно пари, за да купува нужната ѝ технология скъпо и прескъпо, рано или късно вносът ще бъде силно затруднен, ако не и спрян, и тогава оръжейното производство на Русия ще забуксува". 

13-ият санкционен пакет на ЕС, приет след смъртта на Алексей Навални, е насочен именно срещу трети страни. За първи път в черния списък попадат китайки компании. Това ли имате предвид?

"Китай е изключително важен за Русия. Китай е най-големият търговски партньор на Русия. Почти половината внос в Русия идва от Китай. А за износа на руски газ и петрол вече говорихме. Така че Русия изпадна във васална зависимост от Китай. Тази асиметрична зависимост няма да остане без геополитически последици. 

Китайските компании трябва да се научат да ходят по въже. От една страна те имат интерес от бизнеса с Русия, заемайки освободените от Запада пазарни ниши. В същото време те не могат да се лишат от бизнеса с Европа и Америка. Така че Китай ще трябва така майсторски да балансира, че да не попадне под ударите на западни санкции. 

Китайският бизнес се опитва да намери правилната формула, за да продължи да заобикаля санкциите. Създават се например скрити дъщерни компании специално за работа на руския пазар. Така Китай се надява да избегне натиска на Запада. Това е игра на котка и мишка, но рано или късно котката хваща мишката.

Геополитическият конфликт между Китай и Запада тепърва ще ескалира. Ако Доналд Тръмп спечели президентските избори в Съединените щати, този конфликт ще излезе от икономическата сфера и ще се разпростре върху всички области. В този контекст за Китай партньорството с Русия е добре дошло, но не е от решаващо значение. Китай би се справил и без руската подкрепа", коментира Василий Астров. 

В същото време Съединените щати са изправени пред риска да отслабят влиянието, което имат в глобалната финансова система, ако увеличат натиска спрямо трети страни като Индия, Индонезия и Обединените арабски емирства. Нито една компания в тези държави не би искала да се озове в западния "черен списък", а Запада се бори за симпатиите на нововъзникващите сили в Глобалния юг. Колко чувствителни са те показва фактът, че за първи път миналата година повече от трансграничните плащания на Китай бяха извършени в юани, а не в долари.
По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Начо Панталеев

Промениха обвинението на мъжа, причинил катастрофата с Ферарио Спасов

Пет месеца след катастрофата, при която край великотърновското село Шереметя загина футболният треньор Ферарио Спасов - ловешката окръжна прокуратура промени обвинението към 25-годишния Начо Пантелеев, който предизвика инцидента. Деянието вече е квалифицирано като особено тежък случай. Готови са резултатите от автотехническата експертиза,..

публикувано на 20.04.24 в 10:10
Кампания за почистване на града под надслов

Добрич организират кампания за почистване на града под надслов "Пици за смет"

Ресторантьори от Добрич организират кампания за почистване на града под надслов "Пици за смет". В инициативата им се включва като партньор и Община Добрич. Целта е в седмицата преди Великден градът да стане по-чист и по-приятен за всички свои жители, а хората, решили да допринесат за това с труда си, ще бъдат наградени с безплатни пици.  Надсловът..

публикувано на 20.04.24 в 10:05

Консулът ни в Одрин: Двама българи са пътували в катастрофиралия автобус в Турция

Все още се изясняват причините за инцидента в Турция, при който 11 души пострадаха, след като автобус с българска регистрация се преобърна. Инцидентът е станал 50 километра от граничния пункт "Малко Търново - Дерекьой". Български автобус катастрофира в Турция, 11 души са ранени "14 души пътуват - 11 ранени - двама тежко, двама със..

публикувано на 20.04.24 в 09:51

Майкъл Милщайн: Това няма да е краят на конфликта Израел - Иран

Седмица на опасна ескалация на напрежението преживя Близкият изток, защото заклетите врагове Иран и Израел си демонстрираха - с огромен риск да влязат във война - какво биха могли да причинят един на друг, ако това стане. Иран за първи път нападна Израел не само чрез своята т.нар. ос на съпротивата. Ракетите и дроновете му бяха отблъснати без да..

публикувано на 20.04.24 в 09:46
Одеса, февруари 2024 г.

Нови руски атаки в Одеса и Черноморск

Украйна съобщи за нови руски атаки тази сутрин в Одеса и Черноморск. Страните от НАТО ще предоставят на Киев допълнителни системи за противовъздушна отбрана. Украинският президент Володимир Зеленски отново призова партньорите за помощ. На ведоконферентна среща с министрите на отбраната от НАТО, а после и в обичайното си обръщение Зеленски..

публикувано на 20.04.24 в 09:12
Христо Проданов

40 години от подвига на Христо Проданов - първият българин, покорил Еверест

Навършват се 40 години от подвига на Христо Проданов - първият български алпинист, покорил най-високия връх в света - хималайския връх Еверест. Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западният (непалски) склон, наричан още "Жестокият път", като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за..

публикувано на 20.04.24 в 08:56

Испания с нов рекорд – 48 трансплантации за денонощие

Испанските здравни власти съобщиха за нов рекорд от 48 трансплантации за денонощие. Страната е световен лидер в тази сфера над три десетилетия. В рамките на 24 часа на 17 април 48 души са получили нови органи, включително три деца, от 19 донори в 29 различни болници в единадесет автономни общности в Испания, сочат данни на Националната..

публикувано на 20.04.24 в 08:47