Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

УНИЦЕФ създава специални дигитални обучителни центрове за децата от Украйна

На училище в Украйна – какво да правим, ако попаднем на мина?

Снимка: unicef.org

На училище в Украйна – какво да правим, ако попаднем на мина

Всяко дете има право на образование – с тази мисия Деймиън Ренс от УНИЦЕФ пристига в Киев около десет месеца след началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Съвместно с ресорното министерство организацията полага усилия да осигури максимално добро образование на децата и да ги предпази от стреса. В Киев училищните дворове са изпълнени с глъчка, учениците играят футбол или си говорят на групи в междучасието, слушат музика. На Изток обаче училищата са тъжно тихи, защото са близо до фронтовата линия, а учениците се нуждаят и от допълнителни умения, които вече са част от образователната програма.

Да опознаем света безопасно

"Децата са любопитни по природа. Това е част от радостта да си дете, ако имаш нормално детство. В същото време, вероятно знаете, че Украйна е една от най-сериозно минираните държави в целия свят. Около 30 % от територията й е със заложени мини и експлозиви", коментира Ренс. Ето защо разпознаването на мина вече е част от учебния процес в Украйна.

"Трябва да бъдем сигурни, че когато децата видят непознат обект, няма да се приближат до него и няма да го докоснат. Ако се натъкнат на експлозив, трябва да се обадят на местните власти, които да реагират незабавно на ситуацията“, коментира Ренс и уточнява, че обучението се провежда със специален учебник и е предназначено за деца от 4 до 18-годишна възраст. „Направо е ужасяващо да си го помислим, но има деца на 4 или 5 години, които все още не могат да четат и пишат, но знаят как да разпознават различни видове експлозиви и как да реагират, когато ги намерят. Създадохме специален учебник, който им помага. Това е една от дейностите на УНИЦЕФ в Украйна", обяснява експертът.

Да говорим за стреса

Деймиън Ренс има богат опит с работа във фронтови условия. Бил е в Газа далеч преди настоящия трагичен конфликт. Сега – пътува из цяла Украйна. На третия ден след пристигането си в Киев украинската столица е бомбардирана, докато той е в парка. Разпознава звука на ракетата, но съзнанието му отказва да приеме, че толкова голям град в Европа е подложен на обстрел. Намира укритие в метрото, където има и много родители с деца. Очите им казват онова, което думите не могат.

"Едно на всеки пет деца – т.е. над милион и половина деца, имат проблеми с менталното здраве. Говоря за много силна тревожност, неспокоен сън, подмокряне през нощта, заекване или други нарушения на говора. Тъй като децата се налага да живеят в условия, с които не са свикнали, често се затварят в себе си и търсят изолация“, коментира Ренс. По тази причина разговорите за стреса също стават част от учебната програма. „Децата трябва да са наясно, че е напълно нормално човек да изпитва стрес и да е травмиран. Искаме те да говорят за това и да могат да казват за собствените си проблеми, а не да се чувстват стигматизирани", допълва още експертът от УНИЦЕФ.

Организацията разработва и програми за цялото семейство, защото стресът на възрастните се отразява и върху децата им. 

"Особено на Изток децата прекарват много време със своите родители, които също са подложени на огромен стрес и носят травмата на това да живеят в близост до фронтовата линия. Опитваме се да подхождаме към проблема комплексно и да предлагаме решения за цялото семейство. Ако родителите получат необходимата подкрепа, децата ще я имат също. Има много програми, които сме разработили", коментира Ренс.

УНИЦЕФ - специални дигитални обучителни центрове

Деймиън Ренс обръща специално внимание на изолацията и невъзможността учениците да посещават редовни занятия, което вреди на социалните им умения и кара децата да се чувстват самотни. Затова УНИЦЕФ създава специални дигитални обучителни центрове. Това са места, където учениците могат да отидат и да имат достъп до лаптоп, през който да присъстват на онлайн занятията си. Там обаче има и други деца, с които могат да общуват през свободното време. Има и възрастен човек, към когото могат да се обърнат, ако имат въпроси по учебното съдържание или други теми.

Без тези центрове често се случва децата да трябва да вземат мобилния телефон на родителите си, за да се включат към учебните занятия. Това обаче прави обучението не достатъчно ефективно.

"В някои части на Източна Украйна, които са в близост до фронтовата линия, има деца, които са прекарали времето си в състояние на въздушна тревога между 4 000 и 5 000 часа. Това е близо пет месеца за две години, които децата са прекарали в условия на много голям стрес и в бомбоубежище", констатира експертът.

Как се мечтае в бомбоубежище

УНИЦЕФ разработва специални програми, в които младежи могат да създадат своя собствена доброволческа инициатива. По този начин те помагат на други хора, но развиват и важни умения като предприемачество, работа в екип и ръководене на екип. Най-важното за Ренс и колегите му обаче е, че по този начин и с всички останали програми на организацията дават възможност на младите хора да продължат да живота си (до колкото е възможно) нормално. Деймиън Ренс е убеден, че всяко дете по света има право не просто на образование и добър живот, но и на щастие и мечти, дори когато в родното му място е обстрелвано регулярно с ракети и дронове.


Още по темата в звуковия файл.


По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Художникът Стойко Гъгъмов рисува портрети на известни личности на морските скали

Родом е от Асеновград, но живее в Пловдив. През лятото отсяда в Приморско.  Можете да го срещнете и в Китен или в Созопол, където е изрисувал скалите край морето с портрети на известни артисти и личности. Той е художникът Стойко Гъгъмов, който често рискува фасади на училища и общини без да взима пари за труда си. Знаят го и на остров Тенерифе, където..

публикувано на 04.08.24 в 08:24

Предизвестената смърт и случайното безсмъртие на културните феномени през очите на учен и дете

Как се раждат и умират културните феномени? Феномени ли са или просто продукти като наскоро загиналото легендарно ICQ? На 28 години платформата за съобщения, която някога ползвахме активно, официално умря. Разработчици се опитаха да реанимират месинджъра като предложиха на хората регистрация на старите акаунти на неофициален сървър, но..

публикувано на 30.07.24 в 17:40
Станислава Пирчева и Павлина Павлова

"Тервел - спасителят на Европа" - за славното минало на българите и поуките за днешния ден

Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..

публикувано на 30.07.24 в 14:48
Анатоли Джоков в действие.

Олимпийски брейк в "Изотопия"

"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..

публикувано на 29.07.24 в 19:22
Милко Клайнер

Олимпийската история на Русе и защо тя започва с колело?

До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..

публикувано на 29.07.24 в 14:01
Якоб ван Бейлен

Световният колекционер на килими има 850 старинни български килима

Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство .  Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..

публикувано на 29.07.24 в 10:27

Национален парк "Пирин" - богатство за (пре)откриване

В момента и чак до сепември Пирин е  най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..

публикувано на 28.07.24 в 21:13