Климатът е сред най-важните теми за младите хора в предстоящите европейски избори

публикувано на 28.04.24 в 14:05

Снимка: unsplash.com

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Младите избиратели, на възраст между 16 и 23 години, които ще имат ключова роля в изборите за Европейски парламент в началото на юни, смятат, че климатичните промени са сред най-важните проблеми, на които бъдещите евродепутати трябва да търсят решение.

"Климатичните промени са непосредствена заплаха и ако мисля да имам деца в близкото бъдеще, искам да се родят в един здравословен и процъфтяващ свят."

"Основният ни фокус трябва да е върху Парижкото споразумение за климата и Зелената сделка."

"За мен един от най-важните въпроси са промените в климата."

Изследване на IPSOS в 18 държави членки потвърджава, че за младежите в Европа приоритети при решението за кого да гласуват са климата, сигурността и неравенството. 53% смятат, че борбата с климатичните промени е пръв приоритет, а 83 на сто я окачествяват като много важна.

"Най-належащите проблеми са климатичните промени и неравенствата между различните общества и народи."

За други въпросът, който не им дава мира е сигурността на Стария континет.

"Европа е на кръстопът. От изток се появи нова заплаха - Русия стана по-нападателна от всякога и нахлу в съседна Украйна."

Както стана през 2019-а младите поколения може да се окажат с решаващ принос за по-голямата избирателна активност. Европйските лидери правят всичко възможно, включително да привличат международни музикални и интернет звезди, за да активизират вота на младите европейци.

"За мен е много важно младите хора да са активни граждани и да са наясно с проблемите, които ги засягат. Сега повече от всякога е важно те да участват в политическите процеси в Европа."

Жена преминава през сух участък от езерото Титикака в Перу, след като гореща зимна вълна е понижила водните нива.

Според социлогическо изследване на Евробарометър над две трети, или около 70% от имащите право на глас европейски граждани смятат да гласуват. Увеличението спрямо предишните избори е с около десет на сто. Жителите на Дания, Нидерландия, Швеция и Германия казват, че има най-голяма вероятност да упражнят правото си на глас. България е единствената страна в блока, където се регистрира спад на желанието за гласуване - от 57% през 2019 до 50 на сто сега.

Като цяло две са основните теми, които ще определят резултатите от вота през юни, смята Павел Цирка от Европейския институт за политически изследвания.

"Смятаме, че климатът и имиграцията са темите, които ще бъдат в центъра на предизборните дебати. Така например хората, които са избрали имиграцията за най-важен проблем, който трябва да се реши, гласуват за крайно десните или анти-европейските партии. Тези, за които климатичните промени са най-важната криза, са най-проевропейски настроени."

Част от политическите партии представят конкретни цели, докато обещанията на другите са по-общи като опазване на околната среда, енергиен преход и справяне с химическото и замърсяването с пластмаса. За никого не е изненада, че Зелените поставят екологичните политики в центъра на кампанията си. Симоне Талиапетра от Евростат обяснява, че нито една партия не може да избегне темата.

"Климатът остава основен въпрос не само за Европейския съюз, но и за света, по простата причина, че дори други проблеми да ни отвличат вниманието, климатичната криза продъжлава, а ефектът й върху Европа ще се усеща и в идните години."

През последните месеци екологичните законови разпоредби станаха причина за сериозно разделение както в политически аспект, така и за протести сред фермерите, които се възпротивиха на планираните от Европейската комисия квоти за екологично земеделие. Единственият път напред обаче е чрез Зелената сделка и и природосъобразните решения, смята Талиапетра.

"Добрата новина е, че за Европа зелените решения са полезни за конкуретно способността и сигурността. За континент като Европа, който внася 90% от петрола и газа, които потребява, зелените решения са пътят да се подсигурим от енергийна гледна точка и да избегнем ситуацията от последните три години."

Европейските лидери обаче са сериозно изпреварени от климатичните промени. Институтът на ЕС "Коперник" излезе с доклад, който казва, че Европа е най-бързо затоплящият се континент. Температуратите на Стария континент се покачват близо два пъти по-ускорено от световните, отчитат учените. Европа е по-топла с 2.3 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалните нива, докато средно за света затоплянето е с градус и три десети, подчертава Карло Буонтемпо - директор на климатичната служба към института "Коперник".

"Климатът, в който живеем вече е коренно различен от този, в който се е развила цивилизацията ни. Този нов климат определяме като непозната територия, защото никога досега не сме виждали океаните толкова топли или с толкова високи нива."

Според еколозите Европейският съюз трябва час по-скоро да разработи целеви стратегии, за да ускори прехода към възобновяеми източници на енергия като вятър, слънчева светлина и вода. Освен това трябва да се инвестира в защитни механизми като например фабрики за преработка на солената морска вода в сладка, за да се противодейства на крайностите на времето, които са все по-чести, предупреждава Буонтемпо.

"Валежите в Европа като цяло са със 7% над средните нива, но цифрата е сложна. Докато Северна Германия, Скандинавието и дори Балканите преживяха една доста влажна година, в Андалусия, Каталуния, Южна Франция ситуацията е в другата крайност и там страдат от тежка суша."

Екстремните природни явления взимат както преки, така и косвени жертви. 150 души са загубили живота си в Европа миналата година по време на бури, наводнения или горски пожари. Хиляди са били засегнати от горещите вълни на Стария континент. Икономическите загуби възлизат на близо тринайсет и половина милиарда евро. Ако не вземем спешни мерки, всички тези крайности ще стават все по-чести и ще ни струват все по-скъпо, подчерта климатологът Ричард Алън от университета на Рединг.

"Очакваме още по-драстични люшкания между горещо и сухо време и влажни условия, а това е много трудно да се поргнозира. Лесно може да планирате инфраструктурата, например, или да организирате живота на обществото като очаквате едни и същи или равномерни метеорологични условия през годината, а не на пристъпи и изблици."

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Климатът е сред най-важните теми за младите хора в предстоящите европейски избори

Фонд "Земеделие": 71 млн. лв. преходна национална помощ за тютюнопроизводителите

Марк Рюте се срещна с тричленното колективно президентство на Босна и Херцеговина

Телата на двама възрастни мъже са открити в петричкото село Камена

Как "Информационно обслужване" не успя да преизчисли резултатите от вота навреме

Протест пред Конституционния съд на Румъния, който утре гледа жалбата на Джорджеску

Онтарио: Налагаме допълнително мито от 25% върху износа на електроенергия за САЩ

Контейнеровозът, сблъскал се с американски танкер край британските брегове, е превозвал натриев цианид

Пребиха дежурните метеоролози в станцията на връх Мургаш

Задържаха нападателя на метеоролозите на връх Мургаш

Атанас Пеканов: Борисов и Желязков да поемат ангажимент, че България ще разходва повече за отбрана

Предавания

За БНР

Програми

Радио България