Как полигонът "Ново село" промени икономиката на района?

От 1962 година съществува полигонът "Ново село". От близо 20 години на него правят учения американски и български военни, а в последните години и батальонната бойна група на НАТО, която е дислоцирана у нас. 

Колкото хора, толкова и мнения за това как за 20 години е била променена икономиката на района, след като от 2001 година полигонът "Ново село" става предпочитаното място за тренировка на военни от българската и съюзническите армии. От 2006 година "Ново село", заедно с "Безмер", "Граф Игнатиево" и "Айтос", са част от споразумение между България и САЩ за тренировката на американските военни, по силата на което 200 милиона долара отиват в инвестиции. В "Ново село“ САЩ инвестират 61 млн. долара за изграждането на нови казарми и инфраструктура, като от това се възползват и български, и американски фирми. А надеждата на местните за съживяване на икономиката бързо е охладена, както разказа през 2008 година Емил Енчев - кмет на село Мокрен, отдалечено само на 500 метра от полигона. 

"Преки инвестиции засега още няма. Големи фирми да строят хотели, да строят нещо – не. Още преди 4 години се говореше за изграждането на съвместни съоръжения. Всички кметове се надявахме да се създаде, да се осигури работа на хората. Конкретно от селото са наемани за работна ръка само. Стигали сме на сезон до 80-100 човека. Търсят ел. техници, общи работници, дърводелци. Надяваме се да се направят инвестиции. Дълги години имаме проблеми с водоснабдяването". 

16 години след този разговор с покойния вече Емил Енчев няма особена промяна. Жителите на село Мокрен свидетелстват, че заради общия водоизточник с полигона в селото все пак се е подобрило водоснабдяването.  

"Сега имаме вода. Промени се това, че тук има работа. Работят нормално. Няма да бягат по чужбина". 

Но от очакванията за стотици чуждестранни военни, пазаруващи имоти, та дори и храна от селския магазин, няма и следа, както свидетелства продавачката в местния магазин. 

"Изобщо не сме ги виждали. Доколкото знам, ги карат с бусове в големите градове. В село не слизат. Много хора работят там – около стотина човека сигурно. Доволни са". 

"Имаме вода благодарение на тях", казва млад мъж от Мокрен. Той казва, че работи в базата. Не уточнява какво. Но от думите му става ясно, че е потърсил препитание там, защото трябвало да остане близо до родителите си в селото.

"Те са на години вече и трябва да има някой да им помага. Получавам някакъв доход. Американското правителство си наема американска фирма подизпълнител. Най-ниските заплати са около 900 – до 1300 лева. Артилерийски гръм, все едно живееш във война. Постоянно летят дронове, хеликоптери. Нямаш абсолютно никакво спокойствие". 

И този мъж потвърждава, че между 100-150 души работят като персонал на полигона и това е част от поминъка на региона, който не обхваща само село Мокрен. Главен асистент Атанас Димитров от катедра "Национална и регионална сигурност" към УНСС обяснява, че в България все още няма фокусирани изследвания как от 2006 година споразумението за "Ново село", "Безмер", "Граф Игнатиево" и "Айтос" със САЩ е променило икономиката на регионите. От опита на други проучвания на Катедрата, които проследяват как българското участие в Афганистан и Ирак е допринесло икономически, Атанас Димитров обяснява разминаванията в очакванията на местното население на Мокрен и реалността. Това се дължи на наличието на повече политическите послания като аргументи за присъствието на военните, а не на език на икономиката и работните места.

"Част от местното население може да бъде наето за определени видове дейности, но съобразявайки се с местния контекст, включително и по отношение на заплащането. Остава се с впечатлението, че ние винаги сме готови без да получим нещо да дадем сигурността на страната. Но ако го погледнем в икономически аспект, това е една по-широка картина. Участието на българските въоръжени сили в Ирак, Афганистан, Косово - голяма част от тях може да видим от кои региони са. Те ще се окажат точно от регионите, които са покрай тези бази – Ямбол, Сливен, Карлово. Но това са хора, които остават в същите тези градове. Останаха там, създадоха семейства, не емигрираха. Тези хора, отивайки в тези мисии, връщат пари в България. Това влива свежи ресурси, макар и не толкова огромни като обем, но все пак – точно в местната икономика".

И то на области, които не са дотам икономически развити. Атанас Димитров от катедра "Национална и регионална сигурност" към УНСС обяснява, че това не трябва да е успокоение, а да е поука как трябва да се обяснява. Дори започналият процес на съживяване с военни покрай батальонната бойна група на НАТО в района на "Кабиле" край Ямбол, срещу което вече има заявки да се прави местен референдум.

"Като всяка по-значима тема в България, се придават различни политически оттенъци. Тази тема не е от днес.

Да вземем например отбранителната индустрия на България - с целия износ на въоръжение за Украйна, ако погледнем какво е равнището на безработица да речем в Сопот и влиянието на местната отбранителна индустрия, ние ще видим пряка зависимост. Моята интерпретация е, че и до ден днешен в държавата на много места липсва капацитет, който е в състояние да обясни това".

Чуждите въоръжени сили допринасят за развитието на икономиката на местно ниво, отбеляза той. 

Последният доклад на Института за пазарна икономика за разпределението на преките чуждестранни инвестиции в Ямболско отчита 339 евро на човек, 867 евро на човек са те в Сливен, където е и село Мокрен. 11 000 евро са ПЧИ в столицата. БВП на човек от Ямбол и Сливен е около 10 400 лева. При 45 000 лева в София. Но тези данни едва ли биха впечатлили жителите на Мокрен, които за 20 години съжителство с учения, станали дори по-интензивни след създаването на Многонационалната бойна група на НАТО, посочват – щетата върху личната икономика, не областната.

"Къщите ни се напукаха. Денонощно гърмят. В градините не може да посадим нищо. Земята е натровена вече".

"Не може да изкараме нищо". 

И тук още през 2004 година Министерството на отбраната обещало, че след всяко учение на полигона "Ново село" ще запознава жителите на Котел и селата Мокрен, Падарево, Седларово с резултатите от изследванията на екологичната обстановка.