Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Повече от 10 типа находища са с перспектива за добив на критични суровини

Учени: България не знае с какви стратегически суровини разполага! Няма дори геоложка служба

Знаем наличните находища, но трябва да ги оценим за такива елементи. Проучванията спрели преди 20 години, когато търсенето е било различно

| Репортаж
Снимка: Добромир Видев

Учени настойчиво призовават за приемането на Националната научна програма за критичните и стратегическите суровини. Идеята беше лансирана от БАН и университети миналата година, но няма развитие.

Със сигурност в България има от съвременните суровини, необходими за развитието на новите технологии, твърди проф. Ирена Пейчева от Геологическия институт при БАН. Като един от инициаторите на предложението за програмата тя припомня: още през 2010 г. 14 редкоземни елемента са станали критични, защото Китай отказва да ги продаде на Япония. Досега от 17 до 34 са се увеличили елементите, които освен критични, вече се определят и като стратегически.

От пет медеца ЕС има законодателство за стратегическите суровини. Турция осигурява 98% от доставките на бор за ЕС. Южна Африка задоволява 71% от нуждите от платина. Китай е доминира в доставките на тежки редкоземни метали. Критичността идва именно от това, че огромна част от важните суровини са в малко държави, които не са сигурни доставчици и партньори.

Спешно е. Европа започна да осъзнава тази спешност през 2010 г., изтъква проф. Ирена Пейчева.

Дронове, ВЕИ, мобилни телефони, електрически автомобили, високопроизводителни компютри - всички засега се нуждаят от наличието на евтини, достъпни и лесно добивани суровини. Примерът с лития за литиево-йонните батерии е най-популярният. Оказва се, че САЩ, Перу, Чехия имат находища. Тайван и Китай също се съревновават. Дори Сърбия в за период от две години първо оттегли идеята за разработка на литиева мина, а преди месеци отново обяви, че би говорила с Англо-австралийската компания за разработката на находището в Западна Сърбия.

Китай е собственик на най-новото откритие в Сърбия, което е най-голямото ново откритие на Балканите и в Европа, уточнява проф. Пейчева. Само 2% от всички инвестиции в проучване по света са в Европа.

България не знае с какви стратегически суровини разполага. Активното проучване е прекратено преди 20 години и едва наскоро се е появила възможност за възобновяването му.

"Ние знаем наличните находища. Трябва да ги оценим за такива елементи. Преди 20 години, когато е спряло това активно проучване, никой не е определял редки земи в минералите. Техниката е била съвсем различна. Просто не сме гледали за тях", пояснява проф. Ирена Пейчева.

проф. Ирена Пейчева и Петко Петров

Според нея е много вероятно петгодишната програма скоро да тръгне, тъй като МОН вече я е публикувало за обсъждане и то е приключило.

Ако продължим със сегашното темпо на потребление, златото и литият след 20-25 години ще свършат. Ако обаче сега започнем проучване "от гола поляна" и работим всеки ден, без да ни спират юридически – зелени причини или административно, след 10 години ще можем да започнем, казва Петко Петров, доктор по минералогия и куратор в Националния музей "Земята и хората".

"Ако е голямо находището, ще ни трябват 15 години почти всекидневна работа. Няма за кога да чакаме. Ние сме една от малкото държави по света, които нямат геоложка служба."

Петров дава добър пример с Китай, инвестирал изключително много в проучвания на суровинната си база.

България разполага с голям потенциал за добив, преработка и рециклиране на критични и стратегически суровини и минерали, но целенасочени изследвания в тази област липсват, отчита програмата за изследване на критичните суровини.

От 2024-а, в продължение на пет години, ще бъдат разсрочено дадени 8,5  милиона лева. Освен за суровините, изследвания ще се правят за екологията и социалните ефекти от използването на суровините и добива.

Какви стратегически суровини биха излезли изпод българските земи?

"Повече от 10 типа находища има, които са с перспектива за намиране на критични суровини в България", смята проф. Пейчева.

"България е третият производител на мед в Европа след Полша и Испания. В нашите оловно-цинкови находища – индий, галий, германий, кадмий, кобалт, въобще не сме оценили какво има. Ние имаме всички елементи, които са в този списък. Можем да намерим големи находища, но трябва да кажем къде колко има."

Сега е моментът на огромните и бедни находища, но това, че са бедни, не значи, че са икономически неизгодни, защото има развити технологии и много голям потенциал. В Северна Македония откриха такива находища, коментира Петко Петров от Националния музей "Земята и хората".

"Иловица, на пръв поглед златото не се вижда, но има едно огромно находище около един вулкан и това е с огромен потенциал. Златото не се вижда, но го намериха и ще го разработват. Ние също можем да правим тези неща в България."

Засега учените уверяват, че разработките на такива находища са достатъчно щадящи природата заради новите технологии на добив, а ако той е доказано екологичен, ще има и нужната обществена подкрепа за добива на стратегическите и критични суровини. 

Снимки: Добромир Видев

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Матю Бойс: Действията на Украйна все още са доста ограничени, нуждаят се от повече свобода

" Атаката върху детската болница беше неочаквана, невероятна, трагична. Това не беше просто трагична и ужасна атака, беше цинична, дори престъпна атака , защото това са невинни хора. Става дума за болница. Това е поредното безумие в една поредица от нападения срещу невинни цивилни мишени през последните две и половина години. Това нарушава военните..

публикувано на 11.07.24 в 11:08
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Закрепи се единството в НАТО

"Това, което виждаме от срещата на върха, е, че се закрепи единството в НАТО . Беше приета обстойна декларация, която посочи пред какви заплахи ще бъде изправен НАТО и какви ще бъдат основните задачи. Отново се подчерта значението на чл. 5, което е ангажиментът на всички страни да защитават съюзниците в случай на необходимост".  Това коментира..

публикувано на 11.07.24 в 10:10

18-годишният Мариян Давидов от Смолян се нуждае от помощ за лечение в Турция

Между 1000 и 2000 евро на ден са необходими за лечението на 18-годишния Мариян Давидов от Смолян. На 14 юни т.г., момчето замина да се лекува в клиника в Турция и до момента престоят му струва 60 хиляди евро.  Всичко започва в началото на тази година, когато изведнъж младежът се разболява от обикновен вирус, а на по-късен етап се..

публикувано на 10.07.24 в 16:40

С около 40% по-малко са специалистите по здравни грижи в болниците за 15 години

С около 40 процента е намалял броят на специалистите по здравни грижи в болниците у нас през последните 15 години. Тази тенденция беше очертана по време на Национална среща на медицинските сестри, която се провежда днес в София. От съсловната организация на тези професионалисти припомниха исканията си към държавата да разработи система за..

публикувано на 10.07.24 в 16:18
Донка Михайлова

Донка Михайлова: Ако ВиК услугите се окрупнят, сезираме Конституционния съд

С пети пореден законопроект се прави опит да бъдат консолидирани ВиК услугите. Общините за пореден път се обявяват "против" окрупняването на водния сектор и изразяват своите опасения. НСОРБ готви позиция относно новия законопроект за ВиК Ако общинските ВиК дружества бъдат включени в консолидираните райони, общините ще бъдат лишени от..

публикувано на 10.07.24 в 08:23

Честваме 174 години от рождението на Иван Вазов

174 години от рождението на Иван Вазов се отбелязват днес на много места в страната с различни инициативи. Преди обяд в столицата имаше честване и кратка церемония пред паметника на писателя на улица "Г.С.Раковски", а в 17 часа в Народния театър ще бъде открита изложба. 174 години от рождението на Иван Вазов Честването в София..

публикувано на 09.07.24 в 16:27
доц. Михаил Иванов

Михаил Иванов: Общностните механизми в ДПС са силата на Доган

Общностните механизми в ДПС са базата, върху която Ахмед Доган е стъпил. В това е неговата сила - тази общностна солидарност и вътрешна сплотеност. Това каза пред БНР доц. Михаил Иванов, съветник по етническите въпроси на президента Жельо Желев (1990 - 1997 г.), като добави, че Делян Пеевски не може да припознае този механизъм, тъй като при него..

публикувано на 09.07.24 в 14:34