Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Народно читалище "Христо Г. Данов - 1904" в Пловдив отбелязва 120 години от основаването си

2
Евгения Тагарева
Снимка: Станислава Пирчева

Читалището е символ на стремежа към образование, духовно просвещение и национално единство. Ролята на читалищата в чествания като 24 май е изключително важна, защото именно те организират различни мероприятия, които подчертават значението на българската азбука, книжовност и културно наследство. За празника и ролята на читалищата в него, които символизират непрекъснатата връзка между миналото, настоящето и бъдещето на България, подчертавайки значимостта на знанието, културата и националната идентичност.

Това разказа в "Нощен хоризонт" Евгения Тагарева, читалищен секретар в Народно читалище "Христо Г. Данов - 1904" в Пловдив.

Съвременниците на читалището остават верни в годините на Дановия завет - "Читалището да бъде не от слама, а от дъб". През 2024-та се навършват 120 години от основаването на читалището, което е първото в града под тепетата.

НЧ "Христо Г. Данов – 1904" има 120-годишна история. Първоначално е създадено в някогашната махала "Мараша" с името „Родолюбие”. След Априлското въстание (1876 г.) марашкото читалище окончателно преустановява своето съществуване. Почти 30 години по-късно група печатарски работници, привързани към книгите и знанието, полагат основите на свое читалище с патрон именития книжар и издател, бивш кмет на града Христо Г. Данов. В отговор той казва, че приема предложението с желанието читалището да "бъде не от слама, а от дъб". Христо Г. Данов подарява 200 тома от личната си библиотека.

От 1978 г. читалището се намира в съвременна триетажна сграда на територията на район "Централен” и разполага с 504 кв. метра обща площ. На втория етаж са: музикална и поетична школа, библиотека с читалня и пространство с капацитет около 100 души с пиано, което служи за провеждане на културни мероприятия, срещи с творци и др. От библиотеката преходно се преминава в изкуствотеката – зала с около 50 места, в която се провеждат клубните форми и художествената самодейност.

"Читалище "Христо Г. Данов - 1904" извършва целогодишна културно-образователна дейност, включваща: Библиотечна дейност – Читалището има над 420 читатели и богата библиотека с над 24 146 броя библиографски единици. 

Образователна и творческа дейност - близо 100 деца и младежи участват в Школите по Пиано, Пеене, Китара, Изобразително изкуство, Литературно творчество, Студио за съвременна музика, Клуб по Риторика, а отскоро - Актьорска школа и Школа по цигулка.

Целогодишната ни Културна дейност се състои в организиране на срещи с ученици от партньорски училища, чествания на годишнини, музикално-поетични четения, концерти в библиотеката, както и в други зали на Пловдив, участия в национални и международни конкурси и фестивали, реализация на проекти. Сред възпитаниците на школата по пиано има 7 деца със СОП, в това число 3 незрящи, разказа Тагарева. 

"От една-две години, откакто български писатели станаха световно известни, книгите им станаха хит, младите хора започнаха да четат много повече. Децата търсят разбира се, повече книжки с повече картинки, а възрастните дори понякога само от любопитство идват да си потърсят книга", сподели за БНР Светлана Пенкова, библиотекар. 

Външното пространство пред читалищната сграда при хубаво време се използва за празници на талантите, както и за открита лятна читалня.

Читалището работи по проекти, финансирани от Министерство на културата и Община Пловдив, а също така е партньор на международни събития – Международен фестивал на поезията "Духовност без граници", Международен музикален фестивал "Over the Rainbow", London, Международна лятна академия за изкуство "Огънят на Орфей".

"Нашата библиотека е ядро и наша гордост. Освен място, където се съхраняват и четат книги тя е и огнище на културни срещи, прояви, гостувания на деца, ученици, младежи, които участват в различни срещи за познание, свързани с книгата и духовността, така и в реализацията на различни творчески идеи", каза още Евгения Тагарева и допълва за предизвикателствата, пред които са изправени и как се справят с тях: 

"Предизвикателства има непрекъснато и едно от тях е, че сградата се нуждае от сериозни ремонти, някои от тях вече сме направили със собствени сили и с особена радост започнахме годината със смяна на настилката на библиотеката, което беше много сериозен и тежък проект, но вече имаме нов ламиниран дъбов паркет под завета на Данов. Това ни помогна да направим и тактилната пътека за незрящи", допълни още тя.

В разговора ще чуете и библиотекарите Гергана Кацарова и Светлана Пенкова, както и проф. Стела Митева-Динкова – изпълнител и преподавател по китара, член на Управителния съвет на Фондация "Огънят на Орфей", партньор на читалището. Проф. Динкова е на заместник-ректор на АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив.

Още по темата в звуковия файл. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване: Българските деца нямат навик да ядат риба, плодове и зеленчуци

Българското дете няма навик да яде риба. Всяко пето дете у нас не яде риба. Няма такава кулинарна традиция. Това е един от изводите от огласено национално представително проучване на хранителните навици на децата у нас. Това е възрастта, в която се оформят стереотипи за хранене . Потвърди се, че има много какво да се върши, за да се..

публикувано на 19.09.24 в 09:49
Снимката е илюстративна

Баба, дядо и аз - и "Малка нощна музика" - ноти по време на война

От преди двайсетина години всяка бъдеща майка в големите градове на Израел, очаквайки скоро дете, а след това и с новороденото дете слуша дискове с класическа музика "Бейби Моцарт", "Бейби Бах" или други. Според психолозите такава музика влияе добра за развитието на зародиша. Това лято в един от културните домове на Тел Авив бе много популярно..

публикувано на 17.09.24 в 12:49
Елена Хайтова

Елена Хайтова: Ако баща ми знаеше, че не чуждите думи са беда, а опростачването на езика

Хайтов много се гневеше на чуждите думи в българския език, но ако знаеше, че не това е бедата, а това, че езикът ни много се опростачва .  Това каза пред БНР Елена Хайтова, дъщеря на писателя Николай Хайтов.  "Все пак чуждите думи внасят своя колорит. Но да казваш нещо от незнание или малокултурие, това е смешно. ...  Написала съм едно есе точно за..

публикувано на 16.09.24 в 19:23

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори

Протест в края на септември готвят седем браншови организации, обучаващи нови шофьори . Причината са обнародваните във вторник в Държавен вестник две наредби за промени в условията при обучението.  Диалогът е нарушен, казва Йонко Иванов от Съюза на преподавателите по авто-мотоподготовка . А министерството на транспорта обяснява, че..

публикувано на 15.09.24 в 16:00
проф. Юри Кълвачев и проф. Илза Пъжева

Проф. Илза Пъжева: Няма ИИ без естествен. Естественият интелект има крайната дума

Между 12 и 15 септември българската структура на германската научна правителствена фондация "Александър фон Хумболт" организира Хумболтов колегиум на тема: "Човекът и изкуственият интелект в науката и обществото". Форумът ще събере млади и утвърдени български и чуждестранни специалисти в София в "Гранд хотел Милениум". Те ще дискутират..

публикувано на 11.09.24 в 10:54

Може ли ислямският ум да бъде спасен? Новата книга на Мохамед Халаф търси отговор

Важният въпрос днес е: Може ли ислямският ум да бъде спасен?   Така журналистът Мохамед Халаф синтезира акцента в новата си книга "НЕподчинение. Ислямът и реформаторите", която представи пред БНР. "Кризата на исляма днес е колкото политическа, толкова и културна, и религиозна. Тя носи в себе си много други кризи, свързани с невъзможността да се..

публикувано на 09.09.24 в 14:26
Вътрешната баня на Сърбинската къща

Голям е интересът към Ипеклийската и Сърбинската къща в Берковица

Вътрешна баня в къща на 260 години - берковчанис гордост разказват за така наречената Ипеклийска къща, в която е живял поетът Иван Вазов. В съседство с нея има и по-млада на години баня, която е на век и половина и е част от Сърбинската къща. Двете са част от Музейния комплекс в Берковица. Към Ипеклийска и Сърбинската къща има голям..

публикувано на 09.09.24 в 11:49