Борбата за контрола над дигиталното пространство в нова фаза

По-малко познатият спрямо американските си колеги технологичен магнат Павел Дуров създава с брат си първо руския отговор на „Фейсбук“ - „ВКонтакте“. След като патформата се оказва успешна, руската държава проявява интерес към данните на потребителите, на което той се противопоставя. Въпреки това правителството поема контрола над нея и малко след това – през 2014 г., Дуров напуска Русия. Дуров, който рядко дава интервюта, разказа историята си пред американския провокативен журналист с републикански възгледи Тъкър Карлсън:

„Трябваше да взема трудно решение, защото ми беше предложен избор между две не съвсем оптимални възможности. Едната беше да започна да изпълнявам нарежданията на лидерите на страната, а другата – да продам моя дял в компанията, да се пенсионирам, да напусна поста изпълнителен директор и да напусна Русия.“

След това живее на различни места по света, най-вече в Дубай, Франция и дори САЩ.

След като на 24 август пристигна с личния си самолет на парижкото летище Льо Бурже от Азербайджан, му бяха повдигнати предварителни обвинения за предполагаема престъпна дейност, включително трафик на наркотици, организирана престъпност, насърчаване на тероризма и детска порнография в „Телеграм“, както и за това, че платформата отказва да сътрудничи на френските правоприлагащи органи. Адвокатите на Дуров определиха това разследване като абсурдно и попитаха дали ако се сключи сделка за наркотици по телефона, то за това трябва да бъдат арестувани собствениците на мобилните оператори.

Дуров беше освободен под гаранция от 5 милиона евро, но му беше забранено да напуска Франция и му беше наредено да се явява в полицейски участък два пъти седмично докато трае разследването.

В първото си изявление след ареста Дуров обеща да вземе мерки за борба с престъпленията в Телеграм.

Защитници на свободата на словото, крайнодесни фигури и авторитарни правителства от цял свят се изказаха в защита на Дуров и разкритикуваха френските власти. Сред тях беше и Кремъл, въпреки че през април призова „Телеграм“ да предприеме мерки срещу съдържание, свързано с тероризъм, след атентата в "Крокус Сити хол" в Подмосковието, при който загинаха 144-ма души. Недоволен от обвиненията към Дуров е и Илън Мъск, милиардерът-предприемач и собственик на платформата „Екс“, достъпът до която беше преустановен в Бразилия по заповед на съдия от Върховния съд. Забраната е в сила докато компанията не назначи свой юридически представител в страната, каквото е изискването на закона. Спорът между съдията Алешандри де Мораис и Илон Мъск продължава няколко месеца, след като от „Екс“ беше поискано да блокира профили, обвинени в разпространяване на манипулирани новини и реч на омразата. Мъск е обект на отделно разследване за предполагаема схема за използване на публични средства за кампании за дезинформация в полза на бившия крайнодесен президент Жаир Болсонаро.

Какви по-мащабни последици ще имат ареста на изпълнителния директор на „Телеграм“ Павел Дуров и преустановяването на достъпа до социалната мрежа Екс в Бразилия за социалните медии като цяло?

„Всяка подобна прогноза е обречена заради това, че твърде малко знаем за всеки от тези казуси. Франция така и не беше достатъчно ясна за това в какво точно обвинява Павел Дуров. Този арест беше голяма изненада и оттук нататък със сигурност развитията могат да са в много посоки. Още повече, че преди години самият Еманюел Макрон е препоръчвал „Телеграм“ като най-демократичната и свободна мрежа, в която разговорите се водят директно между хората без по средата да стои никой. В случая с Бразилия и „Екс“ по-скоро ми се струва, че става дума за някаква форма на търговска война доколкото „Екс“ беше блокирана, защото не спазва дадени ограничения, поставени от страната, за това, че трябва да има представител, към който да се обръща държавата, ако има някакви нарушения. Но после пък разговорът мина на ниво „Спейс Екс“ и останалите компании на Мъск.“

Тези два случая представляват ли според вас нарушения на принципите за свобода на изразяване или не?

„Според мен е време да започнем да предефинираме тези принципи. Днес всичко се случва през социалните мрежи, които са доста по-опасното, по-непознато и прикрито копие на медиите. Те не са медии, защото няма как да спазват стандартите, които медиите сме призвани да спазваме. Проблемите, които имаме и у нас, и в глобален план, в момента произтичат от начина, по който целият обществен и медиен дискурс се пренесе в социалните мрежи и те се превърнаха в едно опасно оръжие, което ние още не сме открили как да регулираме.“

Случаят със задържането на Дуров и ограничаването на „Екс“ в Бразилия привлякоха вниманието към предизвикателствата, свързани с контрола и регулациите на социалните мрежи. Често се твърди, че липсата на модериране на съдържанието води до разпространяване на дезинформация. А че това има реално отражение във физическия свят видяхме по време на масовите безредици в редица британски градове през юли, когато в социалните мрежи се разпространи информацията, че нелегален мигрант мюсюлманин, търсещ убежище, е наръгал и убил три малки момичета на урок по танци в Саутпорт. Намираме ли с ев повратен момент и очаквате ли да се засили регулацията в тази сфера и дори - повече правителствена намеса от тук насетне?

„Конкретно случаят с Бразилия го виждам по-скоро като някакво локално измерение. Виждали сме подобни неща да се случват и преди в други определени държави, които да регулират дадени социални мрежи. Например голяма част от световните социални мрежи са забранени в Китай. Достъпът до тях там е абсолютно невъзможен и те си имат регионални еквиваленти. Самият президент на Бразилия препоръча да се използват други социални мрежи. Има много глобални тенденции, но и локални особености. Ето например в България „Фейсбук“ е безспорната мрежа, където се случва обществената дискусия, където са всички, където се води дебатът. Докато по света тази роля има „Екс“ и неслучайно Мъск пренасочи такава степен от средствата си, интереса си, акцента си върху тази социална мрежа, защото прецени, че това е важно и че сме в момент, в който свободата на словото е заплашена. Само че стигаме до момент, в който свободата на словото зависи от една страна от държавите, а от друга – от личните решения на хора като Мъск или Дуров. Както казва Джейрън Ланиър „Създадохме свят, в който винаги, когато двама души си комуникират онлайн, това е платено от трета страна, която вярва, че може да манипулира първите две“. Тази трета страна може да е съвсем безобидна. Може просто да иска да ни продава нещо. Само че много често иска да гласуваме за някого. Иска някой да ни изглежда симпатичен. Иска някой проблем да бъде по-акцентиран, а друг - да се скрие. Всичко това се крие зад алгоритми, които няма как вече да познаваме, защото те са изключително сложни и няма как да регулираме. Аз се надявам наистина оттук насетне да се говори много повече за регулации, да има много повече регулации, които да не минават през правителствена намеса и през арестуването на един шеф на огромна социална мрежа, без да е достатъчно ясно в какво точно го обвиняваме, какви са точно прегрешенията му, защото тогава очевидно човек би си помислил, че по някакъв начин има и користни цели в цялото това нещо и манипулация. Повече трябва да си говорим. Това е наистина за мен рецептата. В този дебат е много важно, според мен, да се включват наистина всякакви хора. Аз лично това се опитвам да правя на моя скромен сайт „Дигитални истории“, но трябва да се случва много по-масово, за да излезем от този омагьосан кръг, в който и политиците губят сериозно доверието, и политическата система не е адекватна на ежедневието ни, на технологичния прогрес, и в който системата на социалните мрежи, на технологиите, също е толкова скрита от всички, отделена, мощна, неограничена. Дискусия е според мен пътят оттук нататък. Не е нито в строгите ограничения, нито в безрезервното кълнене в свободата на словото, които са двете крайности, които виждам, но нямат покритие все още. В случая говорим от една страна за икономически войни. От друга страна за чисто политически войни, за политическо влияние. Много е трудно да се формулират достатъчно ясни закони. Все още и аз не съм попадал на такава възможност, която да се случва някъде по света.“

Ами законодателствата на ЕС в тази област?

„Аз лично съм доста скептичен и по тази посока, защото винаги в предишни подобни случаи Зукърбърг например заплашваше, че ще напусне Европа, когато разговорът беше стигнал дотам къде трябва да се съхраняват данните. Някак разговорът остава скрит и неясен за това доколко наистина биват притиснати тези гиганти, а има нужда те да бъдат притискани, да спазват ясно законодателство. Само че политиците използват точно същия арсенал в момента и няма как да нарушим тази порочна връзка между двете страни, ако нямаме по-активно общество. А няма как да имаме по-активно общество, ако начинът, в който се информираме и обсъждаме какво се случва, минава задължително през социалните мрежи, както се случва днес на практика.“

Какви залози в геополитически план носят тези два казуса и какъв ще бъде техният ефект?

„Много сериозно подобни теми навлязоха и в дискусиите преди американските избори за президент. Камала Харис каза, че е крайно време да започнем да ограничаваме социалните мрежи, че в момента те работят без никаква регулация, че държавата трябва да се намеси по-строго. От друга страна, Доналд Тръмп каза, че ще арестува Марк Зукърбърг веднага щом стане президент. Това ни показва колко всъщност са важни социалните мрежи и колко са „големи“. Но понякога те са и средство за манипулация от страна на властите.“

Какви изводи трябва да се направят от тези случаи и защо те са важни за всеки един член на гражданското общество, независимо дали ползва конкретно тези две платформи – „Телеграм“ и „Екс“?

„Никой не очакваше, че социалните мрежи ще се превърнат в такъв ежедневен фактор във всяка една страна от живота ни, включително и в политиката. Те могат да решават избори, дори в най-големите държави и сме ставали свидетели, че това се случва. Те могат да настройват хора едни срещу други. Те могат да създават войни, да се превръщат в оръжия по време на войни и всичко това дойде стихийно, без да преценим докъде ще стигнем и какво трябва да направим, можем ли да ги регулираме. И сега на хоризонта се задават следващите технологии – изкуственият интелект, виртуалната реалност, които допълнително ще задълбочат всички тези тенденции. По всичко личи, че ще става все по-трудно и може би имаме последните шансове да се предпазим от много сериозните оръжия на манипулацията.“