Тя не е нито филмова, нито поп звезда, но се радва на популярност за която мнозина биха й завидяли. Името й знаят много от децата и възрастните. И не само в Чикаго, а и в САЩ.
Търсят я за какво ли не. Винаги е готова да помогне. Казва,че за нея успехът не е в материалното, а в това да сбъднеш идеята. А тя знае как да го направи. С усещане за правилната посока .
Повече от 260 неделни училища извън границите на България - нейното е най-голямото. Учениците в т.н. Малко българско училище са повече от 600. Отдавна много хора са й повярвали и са застанали до нея не само, за да й поверят обучението на децата си, а и да помагат с каквото могат.
Така българската общност в Чикаго повярва на мечтата на учителката и директорката Живка Петрова и се обедини, за да закупи училищна сграда, която сега е и училище, и културен, и спортен център, и просто място на българите в Чикаго.Живка Петрова тайничко споделя,че най-новата й мечта е да направи Детски музей по американски образец в България, за да могат там децата да правят всичко онова, което не им се разрешава да правят у дома. Не уточнява мястото, нито времето кога ще се случи, но аз вярвам, че щом го е намислила няма как да не стане. Зная дори и това,че няма как да не бъде близо до морето и любимия Бургас, но това е за бъдещето. А сега и тук е настоящето. И за началото на поредната учебна година.
Между право, математика и биология преди десетилетия Петрова избира българска филология. А като момиченце от Бургас преди това е категорично е заявявала,че иска да стане актриса...
"На 6 години си спомням двора на къщата в която живеехме в Бургас. Тогава правехме театрални пиески. Успявах да организирам добре децата от съседната улица, които бяха публика или играеха възложени от мене роли. Тогава си мислех,че искам да стана артистка. Но наблюдавайки тия мои занимания, родителите ми непрекъснато повтаряха, че май ще стана учителка, а не артистка. Но лично аз съм го осъзнала някъде в горните класове на гимназията, когато имах 2 преподавателки на които се възхищавах. Едната беше преподавател по биология, другата по химия. Много различни помежду си въпреки, че бяха приятелки. Едната беше изключително приятелски настроена към учениците, другата беше строга, но справедлива. Знам,че и двете ми бяха пример и не знаех точно на коя исках да приличам, но мисля, че повече приличам на тази, която е приятелски настроена към децата и към учениците, сподели за БНР Живка Петрова.
Когато тръгна за Америка и какво очакваше от страната на неограничените възможности и защо дойде тук?
"Малкия ли син беше спечелил "Зелена карта" и беше постъпил в Американската армия. Това ми изглеждаше изключително тревожно, непознавайки живота в една страна, знаейки, че тук се воюва повече от обикновено и макар, че със сигурност нищо не можех да помогна, това неспокойствие ни накара да дойдем тук. Не сме имали някакви комерсиални цели или мечти за това как ще "берем парите от дърветата".Това никога не ни е било като цел..."
Кое беше това, което не можеше да предвидиш, че ще ти се случи в Америка?
"Не можех да предвидя, че ще останем за толкова дълго време. Не съм си мислила, че това ще продължи цял живот. Но когато и 2- те ти деца са тук, когато внучките са тук се оказва, че това е твоето място. Мисля, че сега имам по-голямо семейство в Щатите отколкото в България."
Кое те накара на всяка цена да се опиташ да закупиш сграда за училището, което вече беше създала?
"Идеята беше на сина ми, който още на 2-та година от училището каза, че при такъв интерес към нашето училище, може би не е лошо да помислим за закупуването на сграда. Бяхме намерили една сграда,която не беше скъпа, само че, когато ни казаха, че ще ни трябват 80 хил. още за ремонт - това изглеждаше изключително непосилно и се отказахме.
По-късно намерихме подходящото училище и мога да кажа, че такива неща никога не се случват и не могат да се случат от 1 или 2-ма души, независимо дали тези хора имат пари. Защото сграда може да закупи всеки милионер, обаче душата на тази сграда е общността - в случая това е училището".
За първия учебен ден за децата от неделните училища в САЩ разказа още Живка Бубалова - Петрова, учителката и директорката на най-голямото училище извън пределите на България - Малко българско училище в Чикаго.
Още по темата слушайте в интервюто на Елена Цанева с Живка Петрова в рубриката "Америка - илюзии и реалности".
Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци " Възродителният процес в..
С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..
Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета . Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..
Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство . Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..
Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..
Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета ...
Кауза "Божик"- така са нарекли благотворителната инициатива хората от санданското село Спатово и техните приятели от фондация "Леб и вино" , чиято..
2024-та беше много силна и успешна година за нас! Така оцени изминалата година за Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, директор на..