Разработка на учени от БАН дава насоки за по-практическо обучение

Какво е нивото на децибелите при шепот, нормален разговор, движение на лек автомобил със скорост от 60 км/ч, самолетен двигател, дискотека, рок концерт, заря или ръчна бормашина? Кои са безопасните и опасните нива на децибелите за човешкото здраве и за животните? Тези и още въпроси са включени в практическата част на монографията "Процесуален подход в образованието. Развитие на ключови компетентности чрез философия и гражданско образование. Теория и практика".

"Монографията цели да предостави ресурси, обосновка, готови уроци за учителите и да насърчи ученето чрез преживяване на развиване на ключови компетентности", обясни една от авторките на монографията - д-р. Веселина Качакова от Института по философия и социология на Българската академия на науките.

• Изследване за образованието: 80% искат повече практически упражнения и формиране на компетентности

"Монографията включва конкретни уроци по теми, свързани със здравословния начин на живот в градска среда, със сетивното възприятие и идентичността, медиите и гражданското образование, междуличностните отношения, социалната среда и психичното здраве. За тяхната подготовка е използван процесуалния подход на английския философ и математик Алфред Уайтхед", разказа доц. Силвия Борисова от Българската академия на науките.

Процесуалният подход на Уайтхед не е чужд за българските учители, защото прилича на други методи, които се прилагат в неформалното и иновативното преподаване. Но все още обаче не е достатъчно добре познат и разпространен сред учителите.

"Едно от заключенията в книгата показва, че в съвременните образователни системи не само в България, но и в други страни има нужда от по-засилена практическа насоченост", отбелязва Веселина Качакова.

• Българските деветокласници са на 55-о място в класация на ОИСР за креативни идеи

• Проучване: Младите хора не приемат за достатъчна подготовката от формалното обучение

Младите хора изпитват безпокойство и несигурност към собственото си участие в обществения живот, показват анализите на българските учени.

Преди 4 години "Гражданското образование" става част от задължителната обучителна програма на учениците от 11 и 12 клас, но теми като правото на собственост, трудови права, здравни, осигурителни, прави и данъчни задължения, права на съпрузите при сключване на брак и други са слабо застъпени. Не са застъпени теми от периода на близкото минало в България, както и събития от настоящия обществено-политически живот в страната и чужбина, допълва Качакова.

• Добромир Иванов: Промените в образованието буксуват в дирекциите на МОН

• Емилия Богданова: Да има лекари и психолози в екипите, които разработват учебните програми!

"Монографията не просто прави рекапитулация на постигнатото, но и насочва към реализиране на конкретни задачи за изпълнение като създаване на професионална общност, създаване на обществен съвет за изготвяне на съдържание и адекватни промени в учебните програми у нас, разпространение на подходящи ресурси в помощ на преподавателите и др."