Густав Гресел: Политиката на САЩ е равнозначна на бавна смърт за Украйна

В замяна Украйна е готова да сподели със Запада управлението на природните си ресурси и да разположи свои войски в отбрана на Европа на мястото на част от американските.

Агенция Ройтерс отбелязва, че речта на Зеленски пред Върховната Рада е била изпитание за партньорите на Киев - докъде са способни да стигнат в подкрепата си. Доникъде, отговориха от руското външно министерство и изглежда се оказаха прави. Резултатите от последвалите срещи на европейските лидери, на натовските министри на отбраната и вчера - на президента на Съединените щати с лидерите на Германия, Великобритания и Франция, могат да бъдат обобщени с думите на Джо Байдън и Марк Рюте: "Западът ще продължи да подкрепя Киев, но по въпроса за далекобойните удари няма единодушие. Украйна ще стане част от НАТО, но в неопределено бъдеще."

Така и в последните месеци от своя мандат Байдън не се реши да промени политиката си по украинския въпрос - политика, която не означава нищо друго, освен бавна смърт за Украйна, смята Густав Гресел - анализатор от Европейския съвет за външна политика. Според него Украйна няма да успее да съхрани независимостта си без да бъде приета в НАТО.

• Формулата на плана на Зеленски е "мир чрез предупреждение"

До изборите в САЩ остават малко повече от две седмици. Мислите ли, че резултатите от тях ще са толкова решаващи за Украйна, колкото често се изтъква? Дори ако Камала Харис победи Доналд Тръмп, има ли признаци, че тя ще промени политиката на Байдън - да дава на украинците винаги твърде малко и винаги твърде късно? Като добавим и политическото състояние на Европа - непопулярно и слабо правителство в Германия и все повече фенове на Путин в лицето на Орбан, Фицо, Кикъл - тази обстановка е крайно неблагоприятна за прокарване на всякакъв план за победа на Украйна, не мислите ли?

"Както споменахте, по ред причини европейците не са готови да заместят Съединените щати, ако американски президент реши да пожертва Украйна като част от сделка с Русия. Последното е възможно да се случи, ако Тръмп бъде избран. Тръмп е непредсказуем и именно поради този факт някои украинци смятат, че страната им може да спечели с него, тъй като екипът на Байдън има доста по-консолидирани възгледи по отношение на Украйна, но тези възгледи водят Украйна към бавна смърт.

Проблемът е, че втората администрация на Тръмп едва ли ще е като първата. Не бива да очакваме класически републикански специалисти по сигурността като Макмастър и Кели да направляват процесите към по-добро. Ванс (кандидатът за вицепрезидент) е изразител на тенденцията към омаловажаване на Европа, която диктува на бъдещата администрация да намали разходите за защитата й. Такава политика би донесла поражение на Украйна много по-скоро, отколкото политиката на Байдън.

Гъмжи от неизвестни. Но все пак си мисля, че за Киев ще е по-вероятно да въздейства в позитивна посока на Харис, отколкото на Тръмп. Защото за екипа на Тръмп политиката по отношение на Украйна се заключава главно в това как да намали "загубите". В една администрация на Харис все още има малък шанс да се предизвика преосмисляне с течение на времето. Като цяло, изгледите за това са за жалост твърде мъгляви. А междувременно политиката, която водят Байдън и Шолц, е формула за сигурно бедствие."

• Тръмп: Зеленски не биваше да допуска да се разгори тази война

• Олаф Шолц: НАТО не трябва да се превръща в страна във войната на Русия срещу Украйна

Как в тази политическа обстановка Украйна и партньорите й могат да убедят Путин да приеме прекратяване на огъня? Ако Зеленски е прав да смята, че единственият начин е да го принуди със сила, как оценявате военната обстановка в Донбас днес?

"Военната ситуация днес се определя от събитията през пролетта. Тогава в американския Конгрес все още се бавеше гласуването на военната помощ за Украйна. Бавеха се и доставките от Европа - 250 хиляди снаряда през първата половина на годината бяха значително под обещаното. През това време, без достатъчно огнева мощ, украинското командване трябваше да решава проблемите на бойното поле с големи загуби в бронирани машини и със също така големи човешки жертви. Жертваха се опитни войници, сержанти и младши командири - командири на роти и дори на батальони. Това доведе до деградиране на армията. Деградирането на подразделенията доведе до лоша синхронизация помежду им, несполучлива ротация, несполучливи тактически решения - защото бойците бяха неопитни и загубиха много командири.

Украйна, разбира се, мобилизира още хора. Но не разполага с достатъчно бойна техника за екипирането на тези нови бригади, нито дори за попълването на по-старите подразделения. И няма шанс да бъдат попълнени, защото доставките от Запад са твърде малко. На Запад липсва и всякакво планиране за това как да бъдат попълнени украинските загуби. Вследствие на всичко това военното положение на Украйна се влошава с всеки изминал ден.

Положението на Русия не е много по-розово. Руското командване губи много повече хора и техника, отколкото може да замести. Ефективността на атаките им намалява. Намалява броят на използваните бойни машини на пехотата, на бронетранспортьорите, на стволната артилерия - просто защото унищожените и похабените няма с какво да бъдат заместени. Поради недостига на артилерия, руснаците използват все повече управляеми авиационни бомби. Виждаме вече и севернокорейци, защото набирането на войници в самата Русия при такова темпо на настъплението става проблематично. 

Дори в този момент обаче, когато състоянието на руската армия се влошава, състоянието на украинците се влошава по-бързо. Ако Западът увеличи военната помощ за Киев, Путин може да прецени, че е по-добре да договори примирие. Примирието обаче не означава мир. За да има мир, а не само пауза за превъоръжаване на Русия, Украйна се нуждае от гаранции за сигурността и икономиката си.

Смята се, че днес под управлението на Киев остават около 20-25 милиона души - останалите са емигрирали. Опасенията са, че и тези, които са останали, ще започнат да напускат страната заедно със семействата и с бизнеса си, в търсене на безопасност. Така Украйна ще бъде обезкървена демографски и икономически и вътрешните й проблеми ще се влошат още повече. През това време Путин ще може да се превъоръжи, защото постъпленията от петрол и газ няма да прекъснат. Затова украинците настояват за бързо приобщаване към НАТО и Европейския съюз - за да може това, което е останало от Украйна, да оцелее. За срам на Запада, той не е готов да я приобщи." 

Може да се поспори, че, въпреки понесените загуби и разрушение, Украйна все пак укрепва и се подготвя ефективно да отрази трето руско нашествие. Тя запазва три от ядрените си централи, а също и излаза си на Черно море. Армията и военната организация са мобилизирани. Оръжейната й индустрия преживява разцвет. Засилва се и оръжейната индустрия на партньорите, с които тя сключи дългосрочни споразумения за сътрудничество в отбраната. Може ли Украйна да оцелее сама като независима държава? Задавам Ви този въпрос, защото е малко вероятно Байдън да се съгласи да покани Киев в НАТО.

"Да, въпросните споразумения бяха сключени, но вижте германския пример. Германия подписа с Киев 10-годишно споразумение за сътрудничество за сигурността. Обеща определени ежегодни суми за военна помощ. Но после дебатите за федералния бюджет тръгнаха в съвсем друга посока. Така догодина военната помощ от Берлин ще бъде преполовена, а за по-следващата година няма никакви ангажименти. Може да кажете, че ще има избори и че правителство на Мерц ще даде повече (от кабинета Шолц), но е разбираемо, че в Киев нямат много доверие в такива споразумения. Французите сега казват, че са обещали 3 милиарда евро, но имат бюджетни проблеми и затова могат да осигурят само 2 милиарда. Това са все политически споразумения на доброволна основа и никой не знае кой ще ги спазва. А ако утре бъде сключено примирие и войната "изчезне" от медиите, ще може ли Киев да разчита, че помощта ще продължи да бъде на ниво? 

Има и друг аргумент защо тези двустранни споразумения са далеч от значението на едно членство в НАТО. Живеем в нова ера на американски изолационизъм. Доналд Тръмп е само един симптом на тази ера, на мисленето в Републиканската партия, на промяната в общественото мнение в Съединените щати. Изолационизмът се забелязва и в Демократическата партия. В условията на американски изолационизъм, един президент може да угоди на публиката у дома, като смачка договореностите с дадена държава, особено ако тази държава е някъде далеч в източния край на Европа."

Ако въпросната страна обаче е член на НАТО, изоставянето й би срещнало съпротива дори в една изолационистка администрация. Защото ако НАТО бъде изоставена, Америка ще загуби най-добрия инструмент за въздействие върху Европа. А в конфронтацията си с Китай Америка зависи от Европа. Америка може да пренебрегне Украйна, но не и Европа като цяло. Затова украинците се стремят към НАТО. Затова и Финландия и Швеция решиха да се присъединят към Алианса. Надявам се, че ако стане президент, Камала Харис ще подкрепи украинската кандидатура."

• Марк Рюте: Единството на НАТО в подкрепа на Украйна няма да се разпадне

Дори и да се случи, това вероятно ще отнеме още ценно време. Означава ли това, че Украйна е обречена да загуби и Покровск и стратегически важните за стоманодобивния отрасъл мини в района?

Отбранителните линии при Покровск са все още много силни. Според мен други части от Донбас на север и на юг от Покровск са обречени, за съжаление. Още по-лошо е, че много украински войници са обречени. Много се говори за загубата на Вугледар. Падането на този град не е такава катастрофа, защото той е разрушен. Истинската катастрофа е състоянието на 72-ра механизирана бригада, която защитаваше Вугледар. Загубите, които тя понесе в хора и бойна техника, са покъртителни. Ще трябва много време да бъдат компенсирани. Да, мобилизационната възраст бе понижена, но украинското общество е застаряващо общество. Фактически сега във войската се набират 50-годишни и по-стари. Човешките загуби, които Украйна понесе, можеха да бъдат избегнати, ако й бяхме предоставили навреме повече оръжие и боеприпаси. Тази грешка е непоправима, защото не можеш да възкресиш тези хора."

Зеленски заяви, че неговият "план перемоги" изисква продължаване на украинските операции на руска земя. Но, ако се вярва на вашингтонския Институт за изследване на войната, Black Bird Group и други наблюдатели, в боевете през последния месец Украйна вече е загубила половината от териториите в Курска област, които завзе в началото на август. Губи ли Украйна и тази битка?

"Трябва да отбележим, че в Курска област украинците съзряха възможност и се възползваха от нея. Руснаците се готвиха да навлязат на украинска територия край Суми и затова разчистиха минните полета и загражденията. После обаче пренасочиха войските, които трябваше да навлязат в Суми, към Харков, защото се нуждаеха от повече резерви там. Но никой не заповяда да възстановят загражденията. Украинците видяха това и си дадоха сметка, че могат да притиснат Русия, да се опитат да я накарат да изтегли войски от други райони или да завземат земя като разменна монета. Затова Курската операция се случи толкова рано (в началото на август). Иначе такава операция можеше да се случи няколко дни преди евентуалният президент Тръмп да покани руснаците на мирна конференция в Мар-а-Лаго.

Проблемът за украинците днес е, че трябва да задържат тази територия, която завзеха като политическа разменна монета, поне до края на ноември. За тях няма значение дали това парче ще е по-голямо или по-малко - важното е, че Украйна продължава да окупира руска земя. Веднъж щом мине ноември, украинците ще могат да преценят дали си струва да я задържат. Няма да се изненадам, ако украинското командване реши в крайна сметка, че тази земя не си струва, и че се нуждае от войските, които са там, на други места. Трябва да имаме предвид, че (плацдармът в) Курск няма военно значение. Значението му е политическо - руският елит не може да си позволи да остави руска територия под украински контрол. Навлизането в Курска област бе и един вид презастраховка на украинците - предвид на недостатъчната подкрепа от Запада и липсата на всякакви планове за продължаването й догодина, те се опасяваха, че Западът е готов да приеме примирие на условията на Путин."

• Южнокорейското разузнаване: Северна Корея има намерение да изпрати 12 000 военни в Украйна

Сеул потвърди в петък твърденията на Зеленски, че Северна Корея изпраща войски да се бият на страната на руснаците в Украйна. Според южнокорейското разузнаване Пхенян се кани да изпрати на фронта 12 хиляди войници. Тук, на Запад, отново се казваме изненадани. Способен ли е Ким Чен Ун да реши проблема на Путин с недостига на войници? 

"За съжаление, до известна степен да. Това не е нещо, което Северна Корея не е правила в миналото. Режимът в Пхенян позволи на част от гражданите си да работят в Китай и в Русия, при условие че задържи част от приходите им - източник на чужда валута, която иначе заради санкциите и поради липсата на суровини няма как да си набави.

Руското ръководство днес се сблъсква с проблема, че макар и да предлага все по-големи премии за служба в Украйна, онези руснаци, които са готови да се бият за пари, вече се записаха в армията и войниците на фронта не достигат. Това обаче е изкусителна възможност за Ким Чен Ун за валутни приходи, много повече от приходите, които е извличал от гастарбайтерите в Китай. И, предвид тежките социални условия в КНДР, със сигурност за тези пари ще се намерят доста севернокорейци, които биха се наели да служат на Русия даже без да бъдат принуждавани." 

И нямаме отговор на това?

"За съжаление, нямаме отговор на тези действия. Отново и отново изразяваме "дълбока загриженост" и показваме на Иран, Китай и Северна Корея, че решимостта на Запада е ужасяващо слаба. Не отменяме ограниченията върху използването на оръжията ни от Украйна. Не налагаме истински болезнени санкции. Не конфискуваме руските танкери. Нищо не правим. Само обръщаме другата буза. И Русия си вади бележка от това. Северна Корея и други също си вадят бележка. Подкопаваме не само шансовете на Украйна да оцелее, но и шансовете за международния ред."