Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ангел Ангелов за добрата прическа от България до Щатите

3
Ангел Ангелов
Снимка: Елена Цанева

В 57-ми епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" гост е фризьорът Ангел Ангелов, който от 11 години живее и работи в Америка.

В древен Рим прическата показвала богатството и мястото на хората в обществото. Сложните прически били за богатите, а естествените  и семплите  - за бедните. Казват, че фризьорската професия  води началото си от древен Египет, Гърция и Рим. 

В Америка през 1888 -та година  в Рочестър, щата Ню Йорк една 35 годишна, канадската емигрантка - Марта Матилда Харпър открива първият фризьорски обществен салон със спестените си 360 долара. Тя изобретява и въвежда специалния наклонен стол за измиване на косата, който се използва и до днес и навсякъде по света и започва обучението на фризьори. Изгражда мрежа от 500 фризьорски салона и създава франчайзинг системата  включваща централизирано управление и контрол на качеството, но с независими оператори...

Ангел Ангелов може и да си мечтае тайно, но по-никакъв начин не заявява, че има намерения да конкурира колегите си  фризьори в Холивуд, макар, че със сигурност по нищо не им отстъпва. Той също е фризьор, но неговите клиенти са в района на Чикаго. Момчето от Тетевен, установило се в елитен Софийски салон, където разкрасява столичния  елит, преди 11 години отказва да замине за Швеция, но не може да устои на "зелената карта", която печели и поема  към Америка.

Ангеле, с каква идея тръгна към Америка? 

"Аз работех в София в един от най-известните салони. Всичките звезди правехме там. Малина от поп-фолк индустрията, тя ми доведе Васил, Азис , Десислава, Анелия, Гергана…Миро, Галя от “Каризма”, Лили Иванова."

С една дума, чувстваше се достатъчно комфортно и в България?

"О, много даже. Много по-добре се чувствах, защото разликата, шока беше много голям, когато за първи път дойдох тук."  

Как те посрещна Америка?

"Първо беше много интересно, много различно бих казал. Човек си мили ,че знае английски, но с кацането вече на летището и като се срещнеш с хората ,вече е абсолютно различно, съвсем различен е езика."

В салона, в който те приеха работеше българка и тя ти гласува доверие най-напред…

Да, Невена Желева, Невси направо ме назначи. С нейната бизнес партньорка тя е собственичката на салона. Едната от собственичките. Започнах точно на третия ден. 

Това е луксозен салон:

"Един от най-добрите в Чикаго. Бяхме на 2-ро или 3-то място за цветове класирани. Доста фешън шоута правихме, много звезди идваха в салона също. Един от най-големите Джим Томи, той е един от най- известните бейзболисти започна да идва при мене. Хората идваха за автографи. Аз въобще много приятелски се държах с него, професионално естествено .Други хора имаше бизнесмени, собственици на компании…"

Кой е любимият детайл от работата три?

"Всичко е комплексно. Обичам подстригване, обичам да сменям цветовете. Най-приятно е, когато видиш, че клиента е доволен и с усмивка и това ти доставя голямо удоволствие, защото знаеш, че вече си направил един човек щастлив." 

Кои са по-щедри- по-богатите или по-бедните клиенти?

"Може би средната класа, които не са толкова богати. Бакшиша да, тука е почти задължителен - 20%. Някои оставят, някои въобще не оставят. Някой оставят много повече".

Всеки ден ли полагаш грижи за косата си?

"Абсолютно всеки ден - измиване, сушене и стилизиране, защото все пак виждам клиенти и аз работя. Винаги съм с униформа и това за мене винаги е било важно независимо къде си. Дори на адреси като ходиш, не означава, че трябва да отидеш с къси панталони и с потник. Гледам да съм облечен добре и да съм с прическа".

Оправдаха ли се очакванията ти за Америка или имаше моменти в които съжаляваше, че си направил тази промяна?

"О, да още в началото като дойдох си викам: ами аз какво правя тука?! Въобще къде дойдох, какво стана. Защото от едно място, където те познават хората и където те знаят, и вече си се доказал и си имал над 100 човека клиентела и идваш от някъде, където си някой и отиваш някъде, където си абсолютно никой…Доста беше трудно така в началото. Нямах клиенти. Тръгвал съм си без 1 долар в началото. Докато те опознаят хората, докато ти гласуват доверие, така беше доста шокиращо и малко депресиращо също".

Кое е различното в европейското фризьорство и в американското?

Ами аз си мисля, че европейците си остават едни от най-добрите стилисти фризьори в света. Тука не бих казал, че са много добри фризьорите в Америка, освен ако не си европеец или не идваш от някоя друга страна да имаш обучение, да имаш практика и да си ходил на различни симпозиуми и класове в различни страни. Фризьорите в Европа са много по-добри."

А клиентите къде са по -добри? Къде са по-капризни?

"В България може би са по-взискателни са клиентите, особено жените. Тука не са чак толкова претенциозни бих казал. Вие знаете също. По отношение на облеклата и на външния вид тук много, много не им пука бих казал. Хората там се обличат много прецизно, гримове, нокти, коси, прически постоянно. Тук са малко, така бих казал по-немарливи, доста повече си правят сметка…В България русите коси, които ги правех, ги правех на 20 дена, тука не мога да я накарам на 2 месеца да дойде да си направи корените, сподели още Ангел Ангелов.


Още по темата в интервюто на Елена Цанева с Ангел Ангелов гост в рубриката "Америка - илюзии и реалности".

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30
Ангелина Петкова

Журналист ветеран: Радиото ми даде голямо богатство

" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..

публикувано на 21.01.25 в 07:07