Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нестинарите - кой има право да влиза в огъня?

Снимка: БГНЕС

Нестинарството е една от традициите, с която ние изключително много се гордеем. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища - България"

Тайнственият обред, за чиито корени продължава да се спори, е предизвикателство към човешките възможности, но и връзката ни с друго възприятие за света.  

Упражняват го малцина, затова е особено интересно, когато в едно се съчетава и ученият-изследовател, и практикуващият нестинар. Точно такъв пример е директорът на Историческия музей в Царево и нестинарят Тодор Гондов.

И ако знаем откъде нестинарството тръгва към наши дни, то пътят назад е неясен

Някои учени го свързват с траките и култа към Дионис. Само че от известното за този култ липсват каквито и да е данни за танцуване върху огън, така че вече се насочват към други тракийски тайнства

Други напълно отричат древния му произход, позовавайки се на липсата на сведения за такъв обичай преди 19 век. И наистина традицията е засвидетелствена писмено у нас чак през 1866 година.

Снимката е илюстративна

Кой има право да танцува върху въглените:

"Който е извикан от определен светец. Мен, например, преди 30 години ме извика свети Атанас, в едно село в Северна Гърция, но аз се изплаших и много по-късно, Свети Димитър ме "прикотка" и тогава влязох в огъня. 

Много хора не могат да го разберат, защото първо трябва да си роден тук, в Странджа, да си слушала за тези неща от извора, от стари хора, да търсиш сам и да четеш още, до много от тях съм достигнал сам, други сигурно никога няма да успея да открия, сподели за БНР Тодор Гондов. 

Как става повикването - "То не може да се обясни, то се усеща", допълни още Гондов. 

В Северна Гърция традицията е пренесена в смутните времена между войните в началото на 20 век. А приключва и не само там заради по-голямата строгост в преследването на нестинарството.

Нестинарството не е само ходенето по жарава, то е само част от празничния цикъл. Почва се през януари, още от първия ден на годината - Васильовден.

В тези затворени общности като нестинарските именно през януари е ставало и приемането на нови послушници - по своя воля и вричани в служба на св. Костадин от родителите им. Всичко - по стар стил.

Но при всички уговорки - най-интригуващ от всички ритуали, е безспорно денят, в който стъпват с босите си крака върху тлеещите въглени, като първо се прави кръстен знак, а чак след това въглените се разстилат в кръг особено важно място заема свещеният тъпан.

Жертвения нож, брадва и жертвената маса също са част от обредния реквизит.


Още по темата слушайте в интервюто на Мария Филева с Тодор Гондов за "Нощен Хоризонт".
По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Десислава Тихолова с портрета на престолонаследника Борис Трети

131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител

На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..

публикувано на 30.01.25 в 19:43

Истории от бунтовно Русе

Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..

публикувано на 27.01.25 в 20:48

Без дом, но с доброта в сърцата - истории на хора, които живеят на улицата

Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..

публикувано на 26.01.25 в 06:24

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38