В свят, който става все по-свързан технологично, но все по-изолиран емоционално, изкуството остава онова необяснимо, но толкова необходимо средство за обогатяване на човешката душа. В тези мътни години, когато вместо да се обединяваме чрез модерните комуникации, често се оказваме по-далечни един на друг, изкуството се издига над ежедневните разделения и предлага мост към разбирателството.
Днес повече от всякога си задаваме въпроси за мястото на културите в нашия живот – не просто като сблъсък, а като обмяна, която може да създаде нови пространства и да помогне да осмислим света около нас.
Вместо насилието, войната и пропагандата, които често доминират глобалния дискурс, изкуството предлага алтернатива – то е поле за съзидание, за емоционално и духовно извисяване, за припомняне на онова триединство – дух, душа и тяло, което често забравяме в материалния свят.
Феникс Върбанов е художник, чийто талант и визия преминават границите на културите и времето. С неговите картини, изпълнени с дълбоки послания, той изследва въпросите за войната, мира и същността на човечеството.
Неговата последна изложба, създадена в "Хангара" - ателието му в Париж, е посветена на безумствата на войната и силата на мечтите, които могат да променят света.
За мястото на изкуството в тези предизвикателни времена, за неговата роля като средство за обогатяване на човешката душа и съзидание, надминаващо политиката, разказа пред БНР Феликс Върбанов:
"Идеята за тази последна изложба в Париж се роди след като картините станаха доста обемисти, за да бъдат изложени в галерия, затова реших това стане в моето ателие, което е бивш паркинг, то е на площ 500 кв. метра и може да се използва свободно необходимото за изложбата пространство, сподели пред БНР Феликс Върбанов.
"Събрал съм творби от последните пет години, така се получи една внушителна инсталация. В синтез между това място и работите ми сякаш се получи един диалог между картината и мястото.
Темата за войната и това, че войната трябва да спре - това е в основната идея на тази изложба. В нея обаче присъства и надеждата и мира, защото изкуството е този мост, който може да събере хората, в противовес на това, което прави войната - да разделя хората, допълни художникът.
"Творбите ми в този смисъл, имат своята духовна мисия да покажат нещо по-голямо от нашата реалност, която е пропаганда и политика.
Да, изкуството е доста ефимерно на тази сцена на политика, войната, амбициите на хората за повече власт, но изкуството предлага хармония и мир между хората, каза още Феникс Върбанов.
За постигането на това е необходимо вдъхновение, действие и вяра, като с моите картини - леки, от хартия и с туш, те са минимален израз на чувствата ми, затова съм уголемил форматите, за да бъде по-внушително и по-силно, да се усеща, че в крайна сметка сме "една капка в океана" и трябва да се погрижим за нашия дом, който е нашата планета Земя", смята творецът.
Според него изкуството е средството, което ни дава надеждата, светлината в едно мирно състояние с по-оптимистичен поглед към бъдещето!
Феникс Върбанов е роден 1962 г. в София в семейството на художници. Баща му Марин Върбанов е български художник по съвременен текстил, а майка му Сун Хуай Куей е от китайски произход и е живописец. През юношеските си години Феникс Върбанов заминава за Франция, където преминава по-голямата част от живота му. Париж като епицентър на съвременното изкуство запалва творческата искра в художника. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени във Феникс Върбанов. Учи в Lycèe Pilote de Sèvres (Департамент по рисуване) и Ecole Nationale Supèrieure des Beaux-Arts (ENSBA), Paris. Специализира в Китайската академия по изкуствата, Хан Джоу. Интересът му към традиционните китайски техники на работа с туш върху хартия датират от 1985 г., когато учи в Академията за изящни изкуства, Хан Джоу. Китайската живопис е основен елемент в неговото творчество. Работи предимно с китайски туш върху хартия, облепвани върху платно, снаждани като колажи. Феникс Върбанов обича кръговата форма, която асоциира с хармонията на Ин и Ян. Негови творби са излагани в галерии в Париж, Пекин, София, Пловдив, Люксембург, Тайвайн, Шанхай, Хонг Конг и др. Една от най-мащабните му творби е инсталация създадена 2024 г. в ателието му в Париж, посветена на безумствата на войната и силата на мечтите.
Носител е на първа награда на Фондация „Charles Oulmont“ (Fondation de France) 2023 за живопис.
Още по темата слушайте в интервюто на Станислава Пирчева с Феникс Върбанов в "Нощен Хоризонт".
В деня, в който Русе отбеляза годишнината от освобождението си от османска власт, се състоя представяне на изключително богата книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов хора. Нито една точка, главна буква, запетая или друг препинателен знак. Така изглеждат записките на първостепенний воевода Панайот Хитов. Съхраняват..
Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано – какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..
Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..
В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката. И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан. Ангел Милчев е един от малкото..
Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..
Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..