Въпреки сложната международна обстановка, медийната среда в България се е развила положително, смята Питър Хоръкс.
"Мисля, че стандартът в българските медии се подобри през последните години. Имаше промяна в собствеността на някои от основните телевизии. Мисля, че това помогна за подобренията. Но има и някои значителни заплахи за качеството на информацията в България, особено посредством международно влияние и намеса в българската информация. Аз съм част от организация, която се нарича "Балканска инициатива за свободни медии" (Balkan Free Media Initiative). Проследихме възхода на кампаниите за дезинформация, която идва към България. Мисля, че има подобрения в професионалните стандарти. Има обаче и предизвикателства да бъдат поддържани както комерсиалните, така и обществените медии. Картината е балансирана – има както подобрения, така и заплахи", каза Хоръкс.
Според специалиста поддържането на качествени медии зависи както от законодателните изисквания, така и от изискванията на самото общество.
"Смятам, че едно от важните нови неща на европейско ниво е новият Европейски акт за свобода на медиите (European Media Freedom Act). Знам, че отделните държави като България ще гарантират, че ще спазват разпоредбите му, независимо дали става дума за независимостта, устойчивостта на обществените медии и тяхното финансиране, или за прозрачността и яснотата на собствеността на медиите, както и за стандартите на редакционна независимост за всички медии - обществени и частни. Това са много важни неща, които биват установявани на ниво Европейски съюз. Ключово е България да ги спазва. Това зависи от политиците, но също така от обществото. То трябва да оказва натиск върху политиците и да казва: "Искаме медиите ни да казват истината, да бъдат независими". Наистина е важно да има натиск от самото общество, както и Европейският съюз да посочва, че има стандарти, които трябва да се прилагат", смята Хоръкс.
Стандартите на журналистика за достоверност и прозрачност вече са нещо, което всеки от нас трябва да прилага в ежедневието си, обясни медийният експерт.
"Проверяването на информация, на източници, сверяването им с надеждни източници, информираността за това кой е авторът на материала. Всички тези неща, които правят журналистите, сега трябва да бъдат прилагани от отделните граждани, защото получават огромно количество информация, която им дава алгоритъмът в "ТикТок" (TikTok), "Инстаграм" (Instagram) или на друго място. Всички трябва да сме журналисти, за да се предпазим. На младите хора се продават толкова много неща и идеи, например, младежите биват окуражавани да мислят ужасни неща за момичетата. Младите трябва да се защитават. Медийната грамотност и критичното мислене са наистина важни, защото се променя ролята, която журналистите имаха преди като специалисти, които решаваха с каква информация разполагат хората. Промените са заради социалните медии. Така че е изключително важно младите хора да знаят как да се предпазят", категоричен е Хоръкс.
Бъдещето на медиите няма да е лесно, но обществените медии като Българското национално радио са в добра позиция да продължат да съществуват и да бъдат полезни на обществото.
"Огромните технологични платформи, независимо дали са американска или китайски собственост, според мен няма да изчезнат. Естествена динамика е те да предоставят това, от което хората се интересуват да гледат. Обществото харесва това. Имайки предвид, че американското правителство ги подкрепя и лидерите на технологичните компании са много близки с американския президент, мисля, че ситуацията ще остане същата. В общи линии има два, може би три модела – абонамент, реклама или публична финансова подкрепа. Мисля, че за малък брой държави и за малцинство от гражданите абонаментът може да сработи. Например "Ню Йорк таймс" (The New York Times) в Съединените щати и "Файненшъл таймс" (Financial Times) във Великобритания. Като цяло в Европа новини, базирани на абонамент, с изключение на специализирани издания за бизнес и икономика, не са били успешни. Да си от полза на обществото е да създаваш нещо, което се отличава, да предоставяш нещо, което е различно. Няма смисъл от новини като стока, които са навсякъде. Може това да бъде с подкрепа от реклама на собствената ви платформа, не в социалните мрежи. Трябва да сте в социалните мрежи, за да може хората да имат информация за това, но може да монетизирате само в собствената си платформа. Обществената стойност на местните новини, на местната култура – това са наистина ценни неща. Очевидно не става дума са трансакция. Това не е търговия. Но все пак има сходство. Ако обществото обича това, което прави БНР, как радиото обяснява и приветства разнообразието на България, надявам се, че това ще създаде натиск от обществото към политиците. Вие сте демокрация. Ако си вършите работата и предоставяте на българите нещо, което никой друг не прави, то можете да бъдете успешни в бъдеще", подчерта Питър Хоръкс.
Експертът обясни и как изглеждат според него успешните журналисти на бъдещето.
"Ще трябва да притежават същите качества, от които журналистите винаги са се нуждаели – любопитство, емпатия, в някои случаи кураж, за да откриват информация. Основни човешки качества, както и това да искат да служат на обществото. Това е много важно. Но в същото време ще трябва да бъдат много по-наясно с технологиите. Преди имаше конкретна роля за журналиста, но също така имаше техник, който записва звука, а в телевизията – оператор, видео редактор. В общи линии, сега журналистите ще трябва да правят всички тези неща. Способността да можеш да пишеш съдържание, да му слагаш тагове, да гарантираш, че ще може да се използва или интерпретира от изкуствен интелект – има много нови умения, които ще трябва да бъдат придобити от журналистите. Но основите на това, което е журналистиката, няма да се променят, защото основните неща, които ни правят хора, не се изменят".
Самият Питър Хоръкс се надява да продължи да бъде част от медийните в процеси в България и те да продължат да бъдат в добра посока.
"За мен е вълнуващо често да идвам в България, за да видя как еволюира българското общество. Знам, че сте изправени пред политически трудности, че има много неясноти. Международната ситуацията е объркваща. Но мисля, че България се развива. Много се промени от комунистическия период досега. Смятам, че страната ще продължи да се подобрява. Доволен съм, че мога периодично да идвам в България, за да мога да подкрепя този процес. Продължавайте да се борите", призова Питър Хоръкс.
Великден без покрив! Точно преди седмица започна и завърши бутането на т.нар. ромско гето в квартал "Захарна фабрика". Деца и бременни жени - цяла седмица под открито небе. Днес се очаква с тежка техника да се разчистят отломките. А това означава и самите хора, които все още няма къде да отидат, да бъдат изтласкани. Пред БНР разказаха, че в..
Ежегодно от 1994 г. насам Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад за правата на човека . Този път това ще стане под формата на дискусия, в която ще има и възможност за въпроси по констатациите в 4 сфери - права на хора с психични разстройства в институцията, независимост на съдебната власт, цифрови права и климатични права...
" Много теоретици на тероризма пропускат да видят в атентата в църквата "Св. Неделя" началото на ерата на държавния тероризъм ", казва проф. Евелина Келбечева. Пред БНР и предаването "Преди всички" тя направи своя коментар относно 100-годишнината от атентата в храма: "Това е не само атентат, не само български, а това е един акт на политически..
История с добър край, но много перипетии и мъка преди това - Ирина Дмитриева и дъщеря ѝ Марфа получиха бежански статут . Преди това те се сблъскаха с няколко отказа за такъв от Държавната агенция за бежанците. Казусът "Ирина Дмитриева" стигна до пет членен състав на ВАС Защо Агенцията за бежанците отказва хуманитарна закрила на руски..
Човешкият живот е усилие, а не да стоиш пасивно и да гледаш. За съжаление, това не е развито. Получаването на Божията благост не е само в молитвата. Ние получаваме тази благост с нашите дела. За да живееш добре в този свят, трябва да се учиш. Мисленето е най-трудното нещо. Трябва да мислиш! Така проф. Георги Фотев, социолог и бивш..
Хората от град Кочани, Република Северна Македония, посрещат Възкресение Христово с болка и оцеляваща надежда . Там няма празнична украса, усмихнати лица и трепетно очакване на Великден. От всички страни на площад "Революция" застинало гледат очите на деца и млади хора, които никога няма да се върнат след трагедията в дискотека "Пулс" . Колкото..
Средната възраст на автомобилите в България е 17-18 години , посочи пред БНР председателят на Съюза на автосервизите Емил Германов. По думите му това подсказва, че тези автомобили изискват доста по-сериозна и задълбочена поддръжка и ремонт, за да бъдат сигурни на пътя . " От 2012 г. работим по една тема, която и до ден днешен не можа да..
Най-силната реклама на Тракийския университет е качественото обучение и начинът на живот, цената на живот и студентите да развиват своите..
На всяко подаване на храна на човек пожелава здраве и "утре те очаквам в 16 часа". Така прави вече 9 години Мартин Мартинов , собственик на..
С тържествени пасхални богослужения православната църква празнува втория ден на Великден - Светли понеделник. С него започва Светлата..