Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще стигна до брега, а след това – до хълма с лудата трева

Михаил Белчев (вляво) и Кристиян Бояджиев преди първия звукозапис на песента „Откровение”, 1987 година.
Снимка: личен архив
Френската песен La plus belle pour aller danser стана музикален образ на Силви Вартан през 60-те години на ХХ век, та чак до наши дни. Българската версия пък се превърна в символ на Богдана Карадочева. Богдана през 1966 година изпя на български „Тази вечер аз съм хубава” с текста на Кръстьо Станишев. Тогава фестивалът „Златният Орфей” чакаше появата си. Всъщност фестивал, а и конкурс имаше, дори още от 1965 година, но името му беше друго, а „Златен Орфей” се наричаше Голямата награда, която още никой не бе получил… Едва ли Богдана Карадочева е предполагала, че след като изпя „Тази вечер…”, три години по-късно, ще прегърне статуетката. Още помня вечерта, когато на сцената на летния театър в Слънчев бряг се появиха Богдана Карадочева и моят баща, Атанас Бояджиев – първите българи, спечелили Голямата награда „Златният Орфей”: Богдана – в международния конкурс за изпълнители, баща ми – в конкурса за българска песен. Не съм и допускал, че години по-късно ще бъда и аз на същата тази сцена; не съм си и помислял, че Богдана един ден ще пее песен, написана от мене, а и не съм допускал, че след време певицата Богдана Карадочева ще създаде чисти, верни, силни редове с българска песенна лирика или текстове за песни (ако предпочитате). Някои от тях Богдана сътвори и изпя заедно със своя партньор в изкуството и живота Стефан Димитров. Други нейни стихове влязоха в репертоара на колеги на Богдана:

„Замлъкна моят телефон и зад мене хлопна врата.
Дойде любовта ни на кон и си тръгна бавно пеша…”

„…Потъвам във мъглата от хълма с лудата трева,
изкачвам се и падам, но вървя.
Да моля – не умея, не се научих на това.
С продрано гърло пея, но вървя…”

Думи, написани от Богдана Карадочева, превърнати в песни от Стефан Диомов, за да станат неотменна част от репертоара на Пламен Ставрев, самият той – поет с китара…
Предаването съдържа прекрасната балада на Атанас Косев „Бъди благословена ти” в изпълнение на Васил Найденов и Симфоничния оркестър на БНР. Песента има майсторска оркестрация и аранжимент на Панайот Славчев, който изпълнява и пиано партията, а освен това е диригент на оркестъра по време на звукозаписа, направен в първо студио на Радиото. Тази творба е създадена по стихове на Михаил Белчев.
Съдбата така подреди събитията около мене, че написах първата си песен именно по думи на Михаил Белчев. По-късно, през 1987 г. създадохме заедно няколко други, които самият той изпя („Откровение”, „Шарена песен”), на които особено много държа:

„…По дъното ще стигна до брега,
не е дълбоко – махам отдалече,
а всички много кротко се пекат,
не виждат флагът как чернее вече…”
„…Остана ми една едничка стръв:
до своята си мъка да доплувам,
приятеля оставих в кафене,
в което даже „нищо” се купува.”


Или:

„Сините сините спомени, кой ли ги пребоядиса,
кой взе, че счупи и слънцето, в тъмното да се скитам.

Белите, белите истини, кой ги изцапа без време, кой ми изпрати съдбата си, та да я яхна без стреме.

Жълтите, жълтите есени, кой ли ги стъпка нарочно, кой от листата по пътя ми както и аз ще прокопса.”

(стиховете, както и песните са написани през 1987 година)

Михаил Белчев и Кристиян Бояджиев 15 години по-късно, на десетата годишнина от създаването на „Музикаутор”.

© Снимка: личен архив

Запознах се с Михаил Белчев, когато бях дете на споменатия по-горе фестивал „Златният Орфей”. Тогава, през 1969 година представената от незабравимата Мария Нейкова и Михаил Белчев песен „Закъснели срещи” (с музика на Петър Ступел и стихове на Петър Караангов) получи първа награда. По-късно, вече и като автор на песенна лирика Михаил Белчев спечели няколко първи награди на Орфея, две Големи награди – през 1997 и 1998 година, които дойдоха като украшение на получената преди това награда „Златен Орфей”, присъдена за цялостно творчество! Тъкмо на този легендарен за България фестивал се появиха през годините и неостаряващите песни на М. Белчев и Ст. Димитров „По първи петли”, „Моя любов”, както, впрочем и забележителната балада „Писмо до татко” в изпълнение на Нели Рангелова и музика на Красимир Гюлмезов, написана по затрогващите стихове на поета.
В своята енциклопедия „Изборът на Рупи” Йордан Рупчев започва статията си за Михаил Белчев така: „Един поет с китара, който е сред малцината представители на българската забавна музика, постигнали значим успех едновременно като изпълнители, автори на текстове и музика, режисьори на спектакли и телевизионни филми.”
Признавам, не си спомням другите личности, (освен М. Белчев), които могат да кажат същото за себе си.

неделя, 30 октомври, от 17.00 часа
По публикацията работи: Кристиян Бояджиев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 май 2024 г.

1 май Свири оркестърът на Минесота с диригент Осмо Вянскя. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 – Жозеф Болон, Кавалер на ордена на Св. Георги (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солист: Карен Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), Елегия: Гробен плач. 3.50 часа –..

публикувано на 30.04.24 в 07:50

"Вилхелм Тел" от Росини във Виенската държавна опера

В съботната вечер (27 април от 20 часа) ще бъдем във Виенската държавна опера , за да проследим спектакъла на "Вилхелм Тел" с дата 16 март 2024 година. Последното сценично творение на Росини съперничи по времетраене с божествените дължини на Вагнеровите шедьоври. Това е една от причините "Вилхелм Тел" сравнително рядко да се поставя по..

публикувано на 27.04.24 в 07:55
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът   беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона  ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..

публикувано на 26.04.24 в 08:15