Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сауро Аргалия: Децата са взискателна публика

Сауро Аргалия в "Концерти на възглавници"
Снимка: Модо България


На рождения ден на композитора Доменико Скарлати, 26-и октомври, у нас свири италианският чембалист Сауро Аргалия, който пристигна специално за "италианския месец" от образователния цикъл "Концерти на възглавници", организиран от Венета Нейнска и Модо България. 


Сауро Аргалия е не само чембалист, но и органист, диригент, музикален продуцент и педагог-изследовател. Той даде ексклузивно интервю за предаването "Алегро виваче", което можете да чуете в звуковия файл.

Г-н Аргалия, бяхте в България за детски концерти. Колко често ви се случва да свирите пред такава публика?

Това, което ми се случи тук е абсолютно за първи път. Аз знаех като цяло, че става дума точно за такъв концерт – деца със родителите си, седнали на земята за концерт на възглавници, бях подготвен за идеята, но ми се случи за първи път.

А трудна публика ли са малките деца?

Взискателна публика са, при всички положения. Защото характерното за децата е, че ако харесат нещо, те веднага заявяват участие и го демонстрират много пряко. Ако не им хареса – отказват да се включат. Това, което аз видях, е, че децата се заинтригуваха, най-вече защото видяха пред себе си клавесина – инструмент, който не е много лесно да видиш и да чуеш. В Италия съм имал възможност да проведа различни уроци и концерти за началното и средното училище, но публика с толкова малки деца досега не съм имал.

България е държава, в която не е имало барок – нямаме тази традиция, нямаме и много инструменти. Вероятно за Вас е било повече или по-малко компромис. Вие обаче идвате от люлката на барока – дали пък не е по-интересно за Вас като изследовател да показвате своето изкуство и откритията си пред българската, по-жадна за нещо ново публика? Добре образована ли е в това отношение италиансакта публика, познава ли традициите от миналото си?

В Италия няма много голям интерес към музиката по принцип. За съжаление, тъй като това наистина е люлката на музикалната култура. Основният проблем, който искам да спомена, е, че държавата ни не предвижда музикално образование за  най-малките. И ако има такива инициативи, те са само от частен характер – аз, например, съм директор на музикално училище и при нас казваме „Добре дошли“ и на най-малките, но това като цяло е частна институция. В Италия музика се изучава чак в средното училище, т.е. когато децата са на 11-12 години. Според мен това е твърде късен етап. И може би това е причината когато детето се превърне във възрастен, изграден човек като личност, да няма склонност и усет за музиката като цяло. Не трябва да пренебрегваме и ситуацията, в която се намираме – кризата, поради която затварят много театри, оркестри – през доста труден период преминаваме.

Това, което ми се случи в България, възможността да покажа на тези малки деца моята музика, беше нещо изключително приятно и вдъхновяващо. Аз обикновено свиря пред подготвена, специализирана публика и пред доста взискателни хора. Това е ново изживяване и съм благодарен на Венета Нейнска, че ме покани. Вярвам, че това е чудеснен начин малките деца да се доближат до класическата музика и това ще даде сериозни резултати за в бъдеще.

Музиколозите изследователи обикновено се превръщат и в колекционери. Вие, г-н Аргалия, такъв ли сте?

За съжаление - не, защото нямам достатъчно финансова възможност. Аз имам два клавесина – единият е копие на старинен инструмент от Холандия, а другият – от 17. век, е подходящ за изпълнение на старинната барокова музика. Но съм късметлия в Италия да има много колекции от старинни инструменти. Аз лично имах възможността да се докосна до инструменти на маестро Таявини от Болоня – прочут чембалист и органист. Колекционира инструменти от всички епохи и Община Болоня му предостави сградата на един манастир, за да се изложат те като в музей.  През 2011 година аз имах честта да свиря на някои от инструментите и така се докоснах до изключително ценен клавесин от 1600 година. На някои от инструментите, които са реставрирани, може да се свири, но други мълчат, защото са уникати и няма достъп на музикантите до тях. Което, според мен, не е хубаво, защото инструментите, на които не се свири, губят стойността си като цяло – спират да бъдат това, което са всъщност. Италия наистина е богата на оригинални старинни инструменти. Тъй като аз съм и органист, мога да се докосна до някои от инструментите в църкви от 17. и 18. век.


И накрая – какви са репертоарните открития на чембалиста и органист Сауро Аргалия?

Колкото повече времето минава, толкова повече ми харесва да се връщам много назад във времето в музикалните си предпочитания. Сега имам голям интерес към първите десетилетия на 17. век. Особено към Джироламо Фрескобалди – органист в базиликата „Свети Петър“ в Рим. Също към Микеланджело Роси. Обичам немския барок, естествено на първо място Бах. По принцип винаги, когато преподавам, се опитвам да насоча учениците си не само към пианото, но и към моите инструменти – чембало и орган. Трябва да има приемственост.

Превод от италиански: Илияна Михайлова
____________________________________

Образователната програма „Концерти на възглавници“, чийто гост беше италианският чембалист Сауро Аргалия, е носител на наградата "Музикален проект на годината" в националната анкета на "Алегро виваче" - "Музикант на годината" 2013. Идеята на организаторите от Модо България през новия сезон, или може би трябва да го наречем учебна година, е да се свържат музиката с пътешествия. Къде ще се отправят Концертите на възглавници през ноември - чуйте от Венета Нейнска във втория звуков файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Балет "Арабеск" представя първата си за сезона премиера под заглавието "Вива ла класика"

Тази вечер трупата на балет "Арабеск" ще представи на сцената на Музикалния театър първата си за сезона премиера - три танцови миниатюри, обединени от заглавието "Вива ла класика". Заглавието подсказва посоката, в която се насочва "Арабеск". Три заглавия от големия класически репертоар - "Лебедово езеро" от Чайковски, "Дон Кихот" от Рихард Щраус и..

публикувано на 14.11.13 в 11:14