Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Приемането в Православието – причини, следствия, случки

| обновено на 04.03.15 в 16:46
Княз Борис І
За българина неговата православна вяра като че ли се разбира от само себе си, но всъщност е била сложна дипломатическа акция да се присъедини тогавашна езическа България именно към Патриаршията в Константинопол. Известни са писма на патриарх Фотий до княз Борис, на папа Николай пак до него – от тези писма разбираме много и за живота на древните българи, и за различията в църковните практики по онова време, в които искрено личи усилието средновековната ни държава да бъде приобщена към една от двете съперничещи си катедри. Добре познати са и сложните външнополитически ходове на княза-равноапостол, за да извоюва автокефалност, сиреч независимост за Българската православна църква. Това се случва не при него, а при сина му цар Симеон, но почвата е подготвена именно от княз Борис. Точно на 4 март 870 година на вселенски събор в Константинопол българите окончателно се определят като православни с добре изиграна предварително подготвена сценка. Но имало ли е друг път пред България, можела ли е тя да стане привърженик на католическото християнство? Мнозина днес съжаляват за избора на Борис, но за времето си той е бил съвсем резонен, твърдят учените, тъй като Византия е била най-силната, просперираща и икономически развита държава тогава. Така или иначе, България е православна благодарение и на този избор, а за последствията от него, за причините точно той да бъде направен, както и за интересните случки около съставянето ще говорим с трима професори от Софийския университет „Св. Кирил Охридски“: проф. Христо Матанов от Историческия факултет и проф. Калин Янакиев от Философския факултет.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Между проблемите и решенията в здравеопазването у нас и по света

Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..

публикувано на 15.05.24 в 14:35

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25

Еврика! Успешни българи: Баян Гечев

Баян Гечев е ученик от 12 клас на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". Носител е на множество медали – златни, сребърни и бронзови от международни олимпиади по астрономия и астрофизика. Последният от тях е от олимпиадата в Япония през 2023 г. Екипът ни беше впечатлен от името му – Баян. Рядко се намират хора, които да нарекат сина..

публикувано на 13.05.24 в 17:05
доц. Ваня Мичева

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали...

публикувано на 13.05.24 в 16:07

Фолклорните области на България: Епизод 2 – Странджа

Втория епизод от поредицата "Фолклорните области на България" посвещаваме на Странджа. Странджанската област заема най-югоизточния край на България. На запад тя се простира до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково. На север – до град Царево, на изток – до Черно море, а на юг достига до турската граница. За музикалния фолклор и неговото..

публикувано на 13.05.24 в 15:10