Той е роден с късмет, но не е хвърлен на смет. Расте в хубав софийски дом, пакостник от висока класа е и е голямата грижа на мама. От всяка съседна стая чува музика. Съдбата му е отредила, както дядо си и баща си, и той тайничко да вземе кларинета и да потърси „своите“ звуци от него. Така и дядо му Сава Димитров преди около век, започвайки със свирка двоянка, стига до върховете на изкуството на кларинета и става първи професор у нас по този инструмент – негов ученик е дори проф. Петко Радев. Така баща му Димитър Димитров, на когото пък фамилията е отредила да бъде пианист и неговата майка седи неотлъчно до пианото, докато той се упражнява, решава в седми клас, че кларинетът – това ще е съдбата му. Така и той, внукът Сава Димитров разбива в буквалния смисъл мечтата на майка си да бъде виолончелист. Просто изхвърля челото през прозореца. Кажете, че няма съдба, дори ако я наречем в случая „фамилна обремененост“. Сега проф. д-р Сава Димитров вероятно е най-младият професор в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и ако го попитате кои са имената на най-успелите ученици на фамилията, ще чуете най-точния отговор. Как кои? Те са всички, които са били, сега са и ще бъдат на ключовите позиции на кларинетистите във всички български, а и в много чужди оркестри.С лекота се говори с толкова откровен, сърдечен и ерудиран музикант. Без поза, без висотата на „аз – професорът“. Един млад, отдаден на музиката и по-младите си колеги човек. Един преподавател, който се гордее с това, че няма свой ученик, който да не му е приятел. Един приятел на своите студенти, който им е подарил всички нови, скъпи маркови костюми, останали след ранната смърт на баща му. Защото те ще им служат в бъдещите успешни изяви на сцената.
Питам го: Вие имате син, Димитър?
Отговорът е положителен.
Питам го: а той с какво ще се занимава?
С каквото той си поиска!
Предаването включва ценни музикални записи на проф. Сава Димитров, проф. Димитър Димитров, проф. Сава Димитров – внук, заедно с колеги и приятели.
петък, 12 юни, от 23 часа1 август Свири Симфоничният оркестър на Хърватското радио и телевизия с диригент Енрико Диндо. 3.00 часа – Едуард Елгар (1857-1934), Концерт за виолончело в ми минор, оп. 85. Солист: Асиер Поло (виолончело). 3.31 часа – Гаспар Касадо ((1897-1966)), Прелюд – фантазия из Сюита за виолончело. Изпълнява Асиер Поло (виолончело). 3.36 часа – Роберт Шуман..
Тромбата на Мишо! Как кой Мишо? Йосифов! Чуем ли нея или пък неговото име, означава едно-единствено нещо: първа класа. Той може да бъде както сериозен и авангарден, така и палав, весел, усмихнат разказвач на вицове без думи и ачик айляк – в зависимост от настроението на музиката, която изпълнява или сам създава – за себе си и за другите. 6-а степен по..
Новата музикална седмица на "Аларма Пънк Джаз" ще започне на Откритата сцена " 8 декември "на терасата на последния етаж на Националния студентски дом (пл. "Народно събрание" 10). Под открито небе в понеделник вечер, 29 юли, от 20.00 ч. ще свирят "средиземноморските авангардисти" AVA Trio (Италия/Турция/Нидерландия), чието..
В съботната вечер (26 юли от 20 часа) ще бъдем в Болшой театър , за да съпреживеем висшето емоционално откровение на знаменития руски тенор – ролята на Герман. Тук и критиката, и публиката са единодушни: Атлантов изкачва височина, недостижима за съперниците му. Най-желаната тенорова партия в руския репертоар е негова запазена марка! Чувства..
Един от най-великите саксофонисти в историята на японския джаз и на японската авангардна музика въобще, живата легенда на фрий джаза от последните 6 десетилетия (в световен мащаб) Акира Саката идва за първи път в България по покана на концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР заедно с най-новата си формация от Европа – Еntasis ...
Александър Думанов – поет и изследовател на банския диалект. Той се е посветил на съхраняването на неговата автентичност. Думанов не само пише книги..
Читалище "Никола Вапцаров" в гр. Банско отбелязва 130 години от своето създаване, носейки със себе си история и значимост в културно-просветната..
Един от първите музеи в Пиринския край е къщата-музей "Никола Вапцаров", отворена за посетители през 1952 г., което поставя началото на музейното дело..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg